"Зелената порта": За да са здрави и щастливи зеленчуците, трябва да има разнообразие

„Зеленчуци, който не яде…“ той не познава живия вкус на плодовете на природата, на труда на грижовните стопани, и не се изпълва с енергията на слънцето, събрана в зеленчуците.

Здравейте, кои сте вие, от къде сте и как решихте да се отдадете на земеделие? Здравейте!

Ние сме Ани, Стоян и Сашо – екипът от „Зелената порта“ – любители на земята, природата и хубавата храна, които имат вътрешна нужда да се поизцапат, поизпотят и поокалят.

Кога и с какво започна всичко? Кое стръкче порасна първо? Къде се намира Зелената порта?

Ани и Стоян: Преместихме се да живеем тук на 2.02.2013 година с мисълта, че повече не искаме да живеем в градове! Започнахме да си засаждаме зеленчуци – колкото за нас си, а и да упражним наученото от пермакултурния курс. 2014 – Дойде Сашо и ни попита може ли да остане да живее и работи с нас. Той ни сподели агроопита си от различни страни по света, където е бил и предложи да доставяме зеленчуци с колата му. Ние се съгласихме и започнахме да произвеждаме повече зеленчуци. Първоначално правихме само зеленчукови кошници за приятели и приятели на приятели в София, след това започнахме да посещаваме и фермерския пазар в Пловдив. Така приятелите ни в Пловдив станаха повече, кошниците също. Зелената Порта се намира в село Добри дол, община Първомай, обл. Пловдив, по поречието на река Марица, малко село, крайно – пътят свършва тук.

Какви зеленчуци, билки и подправки отглеждате? Разкажете за нашите читатели, повече за органичното земеделие и пермакултурата?

Отглеждаме голямо разнообразие от сезонни и чуждоземни зеленчуци,билки и подправки, диворастящи ядливи растения.

Пролет: марули, спанак, зелен лук и чесън, репички, лапад, коприва, слез и др.

Лято: моркови, цвекло, домати, краставици, пипер, патладжан, тиквички, бамя, босилек, магданоз, целина, копър, маточина, мента, невен и др.

Есен: зеле, праз, ряпа, цвекло, моркови, целина, тикви, магданоз, репички, спанак, рукола и др.

Зима: за сега зимата почиваме и се готвим за догодина с планове за подобрение и разсади за пролетните зеленолистни .

Чуждоземните ни зеленчуци са: томатийо – мексикански зелени доматчета в шушулка – кисели на вкус; физалис; финокио – копър с грудка, с анасонов ароамт; мексиканска царевица – много високи стъбла, късновръзва; козя брада – кореноплод.

Диворастящи ядливи: коприва, лапад, слез, врабчови чревца, тученица, глухарче, бъз, липа.

В Пермакултурата се набляга не на количеството зеленчуци и монокултури, тук се развиват по-малко количество смесени култури, но качествени. За да са здрави и щастливи зеленчуците, трябва да има разнообразие. При нас рядко могат да се видят 2 реда едно и също един до друг. Всеки ред е с нещо съвсем различно. С разнообразието вредителите се залъгват и не нападат масово градината. В редовете садим и полезни цветя и билки, които отблъскват вредните насекоми – така не се налага да пръскаме в отрови. Също така поддържаме почвата винаги плодородна и жива, като добавяме органична материя с мулчиране и торене с животинска угнила тор, течен тор от коприва и вермикомпост- от калифорнийски червеи (при пресаждане на растения). Спазваме и пермакултурните етики: Грижа за природата, грижа за хората и споделяне на изобилието.

Само ентусиазъм ли ви прати на полето? Имате ли специално образование, земя… приемственост?

Ани: Ентусиазмът е само едно от нещата, които ни доведоха тук. След като изпитахме живота в малкия град, в големия град, образователната система и изобщо държавната система, разбрахме, че там не е място, където можем да живеем.Стоян пръв изкара пермакултурния дизайнерски курс и предложи да отидем на село. Къщата и градината ни са наследствени от прадядото на Стоян. Първата зима беше тежка, но се справихме, когато нямаш много изисквания към удобства и условия – всичко става лесно.

Разкажете ни как преминава един обичаен ден в Зелената порта!? А един необичаен?

Обичайният ден тук започва рано сутринта с чай и кафе, разпределяне на задачите между нас и доброволците и се захващаме. Винаги има някой в кухнята да приготви обяд за тайфата. След обяд си почиваме 2-3 часа и пак започваме да довършим започнатото. Най-много работа има на пролет. Необичайният ден е най често неделята – арт ден. Тогава всеки, който желае, може да твори, рисува, пише, а когато сме повече ентусиасти, отиваме на разходка до реката и си правим пикник. Понякога събираме билки (мащерка, жълт кантарион) или диви плодове (шипки, глог и трънки) – за чайче през зимата.

Къде могат любителите на органичното да намерят вашите продукти!?

От тази година сме редовни на Фермерския Пазар на Хранкооп гр.Пловдив. Всяка събота носим пресни, чисти зеленчуци там, както и зеленчукови пакети, поръчани по е-мейл от нашите абонати.

Участвате ли в някоя от програмите за финансиране от ЕС? По коя, ако да, ако не – защо не участвате?

Засега не участваме в програми, защото нямаме достатъчно голяма земя по площ, но се надяваме догодина да успеем да наемем още и да успеем да се класираме за програмите.

Колко голяма ще стане Зелената порта? Имате ли план за развитието и?

Ще стане мааалко по-голяма, за да можем да кандидатстваме по проект. За сега нямаме конкретен план за развитието й, но зимата идва и плановете ще се измислят, на топло до печката!

Във вашето производство уместно ли е да се говори за качество, и ако да, какви са критериите?

Качеството е на първо място при нас! Критериите ни за качество са – богата и чиста почва, никакво пръскане с химикали и ефективен труд.

Работата със сигурност не е лека, но съм сигурна, че удовлетворението от нея е вдъхновяващо, какво ще кажете на бъдещите си последователи?

Когато вършиш нещо с удоволствие, то ти се отплаща. Колкото и да е тежка работата, като я приемаш за забавление, а не задължение, тя минава леко и приятно. Всеки от нас си има любим инструмент и работата с него си е удоволствие: Ани: ръчна ножица за трева и лозарска ножица, Стоян: Коса и права лопата, Сашо: мачете и мотика… Така сме ние. И удовлетворението като береш зеленчуците е уникално! Оценяваш от сърце как тази градина ти се отблагодарява за добрите грижи!

Аз съм представител на „ощетените“ от към земя, градски хора с нестихващ копнеж по земята и земеделието, ще ми бъде ли трудно да започна от нула? Какво е хубаво да взема предвид като абсолютно начинаеща!?

За начинаещите е добре да се приготвят с четене на литература или съвети в интернет. Много търпение, оптимизъм и несломим дух! Нещата се получават с проба-грешка, а дори когато понякога изглеждат отчайващи, ние си казваме – Догодина ще е по-добре и продължаваме напред! Начинаещите не трябва да се страхуват да се изцапат, да се уморят, да бъдат ухапани от насекомо. Хубаво е всеки, който започва, да си направи SWОT анализ на мястото и действията – това са плюсове, минуси, възможности и опасности. За новата градина са най-важни: достъпа и водата.

Сега е моментът да направите своето послание към бъдещи и настоящи земеделци, читателите на Agro Journal, както и на самите вас!

Пожелаваме успехи във всичко, с което се захванете – стига да е заедно с природата, а не срещу нея. Повярвайте в себе си и ще успеете. Само позитивно мислене и ентусиазъм. Бъдете ДОБРИ и правете ДОБРО!