Не веднъж е коментиран прогресивния упадък на българското село и селското стопанство. Интересен и задълбочен материал публикуван в selo.bg, обобщава в себе си най-сериозните вреди от един от най-агресивните фактори, допринесли за хаоса и обезлюдяването в аграрния отрасъл. 

Публикацията е провокирана от наскоро публикувания годишен доклад на МЗХГ, който отчита сериозно намаляване на броя на ангажираните стопани във всички сектори на селското стопанство в България. Сметката показва, че "зад борда" са изпаднали напълно или частично 3455 стопани. 

Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието през 2018 г. – анонс

8,9 % ръст в аграрния отрасъл за 2017 г.

Правителството прие Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2018 г. – Аграрен доклад 2018. В него е направен обстоен анализ на състоянието и развитието на земеделието през 2017 г. и са представени прогнозни данни за 2018 г.

По схемите за директни плащания и преходна национална помощ за кампания ‘2017 към края на юни 2018 г. са оторизирани средства в размер на близо 1,7 млрд. лева – общо от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.

В рамките на 2017 г. по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са извършени плащания в размер на 487,9 млн. лева.

В подкрепа на земеделските производители в страната, през 2017 г. са предоставени 250,8 млн. лева под формата на държавни помощи.

През 2017 г. брутната добавена стойност, създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“, възлиза на 4,1 млрд. лева по текущи цени, като бележи реален ръст от 8,9% спрямо предходната година.

Търговията с аграрни стоки продължава да формира значително положително салдо за България, в размер на над 1 млрд. евро за 2017 г.

В противовес с "постиженията" цитирани в доклада, изданието изтъква причините за огромния брой фалити, обезлюдяването на селата и лошия имидж на дребния и следен агро бизнес, като следствие на  "про-европейска политика в сектора на земеделието, животновъдството, храните и селските райони. За всеки трезво мислещ човек от бранша е ясно, че тази политика е насочена да защитава интересите на големите и стари страни членки на ЕС и нейните приоритети се сблъскват челно с приоритетите на национално ниво в България, за които няма политическа воля и интерес да бъдат защитавани и реализирани."

Защо ОСП е вредна за България и обслужва интересите на големите страни членки? Как ОСП вреди на местно ниво и стимулира корупцията?… и още няколко изключително болни въпроси засяга материала, като авторите са дали кратки и много ясни, добре аргументирани отговори на всеки един от тях.

Публикуваме част от наистина злободневния със своето послание материал.

…
Европейските проекти в България се оказаха вредни за развитието на селата и аграрния сектор!
Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД, ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата ПРСР 2014-2020, то окончателният резултат и обективна фактология показват редица негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП). Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.

•    Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор
•    Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България
•    Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери
•    Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за редица млади фермери
•    Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство
•    Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки
• Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази и др.- син език, бруцелоза и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството
• Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл. криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони
• Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни и дълбоко корупционни и конспиративни връзки с МЗХГ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.
• Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики
• Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХГ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.

Европейската аграрна политика се оказа капан и сън за истинските фермери
Подведени от общия стремеж и блъсканица за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. Колко тъжно и жалко. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си на същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС,… то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.

Не случайно паралелно с това бе дадена насока за развитие само на зърнопроизводството, тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.
 
Време е българските селскостопански производители да се събудят и осъзнаят, че Земята на техните деди, напоена с много кръв, не е за ден или за два…!!!

Европа и водените от нея политики са пред тотален разпад. След като модерните западни страни в своята цялост са вече напълно обезличени откъм културни, етични, морални и духовни ценности, а парите, материалните придобивки и моментните сладострастия и успехи са издигнати в култ, то е време ние българите да се разграничим от това! Ние трябва да стъпим здраво върху корените си, които са много по-дълбоки от това, което се опитват да ни натрапят. След Brexit-а на Великобритания от еврозоната, то политическата и концептуална логика на това обединение е не само под въпрос, но за страни като България е абсолютно вредно в този му вид, който работи не за европейските граждани, а за политическото и бизнес статукво.

Време е да се насочим към укрепване на истинския гръбнак на българското земеделие и селски региони, а именно развитието на фамилното фермерство и бизнес. Само то може да гарантира запазване на истинските и ценни неща, които българското селско стопанство има потенциалът да дава.

Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме. И във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководните кадри в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!

Защото всъщност, не ние имаме нужда от Европа, която винаги се е държала с нас като мащеха, а Европа има… и тепърва ще има нужда от нас в следващите години. В идните времена нито земеделието, нито Светът ще бъдат същите. Тогава България ще бъде малък, но сигурен пристан на спасение, но за малцина…
И тогава всеки ще разбере, колко е важно да имаш дори 1 декар на село.

Прочетете целия материал  – Заради ОСП само за 1 година в България са фалирали 3455 фермера