Екология, биотехнологии и биохрани
През последните години се говори много за еко- и био-земеделие, за ползата от натуралното производство на храни, за завръщане към природата. В Европейския съюз, пък и не само в него вече се отделят сериозни суми за субсидиране на биопроизводствата, за натуралните и еко-стопанствата. В световен мащаб вече е известен примера с Бутан, като първата страна с изцяло органично чисто еко-производство на растителни и животински продукти.
Защо не и в България?! България има уникална природа и Бог ни е дал всички възможности за развитие на земеделие и животновъдство! Просто трябва да се научим да ги използваме правилно, природосъобразно и Богоугодно!
Това може да стане, като се забавят темповете на използване на химически торове и се премине към изцяло обработване на посевите с биоторове и биопродукти за борба с вредителите. В последните няколко години се увеличи броя на т.нар. екоферми за производство на биохумус, благодарение на европейските субсидии, време е да се използва този ресурс за създаване на реална основа за биоземеделието, като основа на селскостопанската политика в България. Вече са факт и промишлените биоинсталации за производство на биохумус, обработващи големи количества органични отпадъци от фермите и преработвателните предприятия.
Производството на биотор или както е известен повече като биохумус е леко и сравнително евтино, като е възможно да става на различни нива, от домашен компостер до промишлени биоинсталации, каквито има вече на няколко места в страната.
Разбира се има и инсталации за производство на компост и производните му, като алтернатива на обработката на органични и биоотпадъци.
Тук е момента да се направи една основополагаща разлика в понятията компост и вермикомпост (наречен лумбрикомпост, биохумус, биотор или копролит).
Компостът представлява почвена смес, придобита чрез анареобно (безкислородна среда) изгаряне на органични отпадъци и биотпадъци, било чрез технология за добив на биогаз или просто чрез инсталация за компостиране. Процесът протича при температури над 50 ˚С, като при такава температура всички органични елементи, патогенни организми и микроорганизми изгарят и остава само сухата субстанция. Продукта, наречен органична смес, е чист от гледна точка на органични съставки и патогени, но определено е ниско хранителен, дори изключва хранителни качества за растенията, и представлява прекрасен пълнител за посевни и изкопни терени, рекултивация, с много въпросителни, и ремедиация.
Вермикомпостът е продукт от жизнената дейност на червения калифорнийски червей, чийто екскременти съставляват основния почвен слой на земната повърхност – хумуса. Състава на биохумуса (популярно наименование на вермикомпоста) е с високо съдържание на органична материя, живи микроорганизми и е изключително богат на хумус, който е най-добрият подобрител на почви, съдържащ всички необходими за растенията вещества.
Важно е да се отбележи, че голямата разлика в тези понятия е в основата на противоречията в нормативната уредба в страната, действаща към момента, и теоретичните основи на биоземеделието. Големия брой документи, свързани с обработването на органичните отпадъци, от една страна, като основен елемент на добива на вермикомпост, и развитието на биоземеделие, от другата страна на процеса, са насочени към производството и употребата на компост, което е тежък органичител за производството и употребата на истинския органичен биотор – биохумуса. Но това е тема на отделна статия, свързана с прилагане на политиките в земеделието и животновъдството.
BG ECO Projekt
снимка: интернет
