Последните оперативни данни към 11.07.2019 г. сочат ръст на продукцията от пшеница и ечемик респективно с 22,9% и 11,9% на годишна база, което се дължи на комбинация от изпреварващ темп на прибиране на реколтата от двете култури и повишение на средните добиви. Същевременно, производството на маслодайна рапица, ръж и тритикале е с между 13,8% и 33,4% под миналогодишното, основно вследствие на намаление на реколтираните площи, а при тритикалето и ръжта – и на малко по-ниски добиви от декар.

На този етап при почти всички наблюдавани пролетни култури, с изключение на картофите и Ориенталския тютюн, се отчитат по високи средни добиви спрямо година порано. Това допринася за нарастване на продукцията от пролетен ечемик, дини, пъпеши, фасул, фуражен и градински грах в границите от 27,5% до над три пъти. Поради по-късно прибиране на реколтата, производството на картофи, домати, пипер и Ориенталски тютюн изостава с между 7,8% и 38,6% на годишна база.

Към 11 юли 2019 г. прибраните количества от повечето наблюдавани трайни насаждения и етерично-маслени култури са в диапазона от 17% (череши) до 77,8% (круши) под нивата отпреди една година. Намалението е в резултат на по-малкото реколтирани площи до момента (с изключение на маслодайната роза), в съчетание с по-ниски средни добиви при някой култури. От друга страна, продукцията от ягоди, праскови, сливи и лавандула надхвърля миналогодишната с между 2,8% и 57,4%.

От началото на новия пазарен сезон до 14 юли 2019 г. експортът на пшеница през Пристанище Варна възлиза на 117 хил. тона (реализирани през последната седмица), което представлява ръст от 60,9% на годишна база. До момента през порта са изнесени и 5,7 хил. тона ечемик (при липса на износ по същото време на 2018 г.), докато товари с рапица все още не са преминавали.

2018/19 пазарна година

По предварителни данни на НСИ, през периода юли 2018 г. – април 2019 г. от страната са изнесени общо 3 775,9 хил. тона пшеница, 167,4 хил. тона ечемик и 356,3 хил. тона рапица. И при трите култури се отчита намаление на експорта спрямо същия период на миналия сезон както следва: пшеница – с 13,7%, ечемик – с 52,2% и рапица – с 15,9%.

Основни зърнени и маслодайни култури – царевица и слънчоглед
Общият износ на царевица през Пристанище Варна от началото на 2018/19 пазарна година досега надхвърля с 39,4% миналогодишния, докато при слънчогледа се наблюдава спад от 59,7%. През изминалата седмица през порта не са преминавали товари с двете култури за експорт.

Лекото намаление на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на по-малките доставки на домати – с 5,5 хил. тона (16,3%), краставици и корнишони – с близо 2 хил. тона (14,4%) и пиперки – с 1,9 хил. тона (21,9%). Понижение се отчита и при вноса на гъби, зеле, праз, тикви, моркови и чесън – с между 3,7% – 77,3%, най-значително при чесъна. От друга страна, вносът на картофи нараства с 6,3 хил. тона (35,1%), а този на лук и шалот – с 3,5 хил. тона (44,6%).

При пресните плодове водещ остава вносът на цитрусови плодове и банани с общо 72,5 хил. тона (64,7% от целия внос на пресни плодове през първите четири месеца на 2019 г.) – с 1% повече на годишна база. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки, при които се отчита годишен ръст от 94,3%, до 27,6 хил. тона. Сред останалите плодове, внасяни в по-големи количества по това време на годината, повишение се наблюдава при импорта на ягоди (с 37,4%), киви (с 8,2%) и дини (с 12%), а намаление – при този на грозде (с 22,1%) и круши (с 43,5%).

През периода януари – април 2019 г. от страната са изнесени 16,2 хил. тона пресни зеленчуци и 16,9 хил. тона пресни плодове, което е съответно с 20,9% и 9,4% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Намалението на общия експорт на пресни зеленчуци е най-вече вследствие на спад на реализираните извън страната бобови зеленчуци – с 3,3 хил. тона (51,9%) и сладка царевица – с 2,1 хил. тона (93,2%). Свиване се отчита и при експорта на домати, тикви и патладжани – в рамките на 4,1% – 28,5%. От друга страна, износът на картофи нараства близо петнадесет пъти на годишна база, до 200,8 тона (при едва 13,8 тона за първите четири месеца на 2018 г.), а този на зеле, краставици и корнишони, лук и шалот – с между 34,9% и 74,4%.

Износът на пресни плодове през първите четири месеца на 2019 г. представлява предимно реекспорт на продукти, които не са произведени в България. Това включва 14,5 хил. тона цитрусови плодове (86% от целия износ на пресни плодове за периода) – с 14,4% по-малко спрямо същия период на 2018 г. Експортът на ябълки нараства над четири пъти на годишна база, а този на сливи, ягоди и малини – от 24,8% до два пъти. Изнесените количества грозде и черупкови плодове са респективно с 34,1% и 25% и по-малко.