Новините от МЗХГ: Парите за тютюн, подмерки COVID 1 и COVID 2, преходната национална помощ и колко пари възстанови ЕК на България

МЗХГ проведе Консултативен съвет по тютюн

Екипът на МЗХГ ще положи усилия преходната национална помощ за тютюнопроизводителите да бъде изплатена възможно най-рано през 2021 г., така че средствата да дойдат навреме. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Консултативен съвет по тютюн, проведен чрез видеоконферентна връзка. Тя поясни, че новият Индикативен график ще бъде представен при приключване на тазгодишния, когато се направи оценка на изпълнението му.

Министър Танева предложи проучване на възможността по време на изкупните кампании на тютюн, да има осигуряване на независим държавен експерт в отделните области. Той трябва да следи за изпълнението на договорите, с които са регистрирани производителите, в посока по-стриктна регулация, с цел да се проследи ситуацията при изкупните цени. Тя призова бранша да предостави предложения за облекчаване на работата в сектора.

Земеделският министър припомни отново, че позицията на страната ни е да запази всички възможни инструменти за подкрепа в Новата ОСП, включително и Националната преходна помощ, с нова референтна дата.

Общо изкупените количества тютюн в страната за 2019 г., декларирани от преработвателите, са  в размер на близо 10 хил. тона. Те възлизат на стойност  над 34,8 млн. лв. Засадените площи със сортовете Ориент, Бърлей и Вирджиния са 3 616 ха. Произведената продукция възлиза на 6 481 тона. Средният добив е 1 833 кг/ха.

Към момента по оперативни данни за кампания 2020 г. са засадени 4 153 ха тютюн. Пропадналите площи са 3,87 ха. До сега са реколтирани 3 888 ха. Произведената продукция е 5 141 тона, при среден добив 1 320 кг/ха.

Общо 33 860 заявления бяха подадени по подмерки COVID 1 и COVID 2

Общо 33 860 заявления за подпомагане бяха подадени по извънредните мерки COVID 1 и COVID 2. По подмярка 21.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 1“ са кандидатствали 32 694 земеделски стопани, а по подмярка 21.2 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 2“ – 1 166.

Най-много заявления по COVID 1 бяха подадени в област Пловдив – 3 676. Област Хасково пък е първенец по подадени документи за COVID 2 – със 142 кандидата. Периодът, в който земеделските стопани можеха да кандидатстват по двете подмерки продължи от 19 август до 21 септември. След приключване на административните проверки, допустимите заявления ще бъдат платени.

Припомняме, че подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща секторите – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство“. Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и „Животновъдство“ (свине и птици).

Финансовата помощ по мерките се изплаща под формата на еднократна сума. Таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмерките COVID 1 и COVID 2 е не повече от левовата равностойност на 7000 евро.

България и новите страни-членки продължават да настояват за висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата

България и новите страни-членки на ЕС продължават да настояват за висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата. Това стана ясно на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, в което участие взе и министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. По време на него тя заяви, че страната ни предлага запазване поне на сегашните нива на обвързаната подкрепа и на Преходната национална помощ на настоящите нива за целия период до 2027 г. Министър Танева уточни, че предложението включва и промяна на референтната дата на 2018 г., каквито предложения има и за други мерки с референтна дата, а не както досега от 2009 г.  Десислава Танева изтъкна, че гласуваното споразумение на ЕС за Многогодишната финансова рамка и определената на външната конвергенция е неудовлетворителна. „Надяваме се, че предложението ни ще бъде разгледано и ще бъде направен компромис, не само по отношение на България, но и за другите страни-членки, които са в сходна позиция“, каза още тя. Това ще позволи  да се запазят плащанията на фермерите. Така ще се гарантира икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева изрази надежда, че през месец октомври ще бъде постигнат частичен общ подход (позиция на Съвета) с необходимите компромиси за осигуряване на равнопоставеност на земеделските стопани в ЕС. Относно въпросът за задължителността на еко-схемите, тя подчерта, че това за България остава един от основните политически елементи, които се разглеждат в неделима цялост с останалите чувствителни въпроси за страната ни по пакета на Реформата на ОСП, а именно нивата на обвързаната подкрепа и ПНП.

„Подкрепяме въвеждането на единен процент в регламента на площите с екологична насоченост в изискванията на Доброто земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 9) за целия ЕС. Максималният задължителен процент за екологично насочени площи не следва да е повече от 5%. Трябва да се запази възможността за изключване на фермите до 15 ха. Също така е важно да оставим и възможността за изключване на фермите до 10 ха обработваема земя от обхвата на ДЗЕС 8, който продължава логиката на диверсификацията от зелените изисквания“, посочи министър Десислава Танева. Според нея, новите изисквания в завишената условност дават достатъчна гаранция за получаване на екологична стойност на ОСП с включването на зелените изисквания, без да се налага да се завишават вече приложимите такива. Тя припомни, че страната ни винаги е отстоявал принципната си позиция за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността.

По време на заседанието стана ясно, че България приветства предложението на Председателството за включване на плащанията в районите с природни ограничения при отчитане на 30 %-ния бюджет на зелените плащания.  „Подкрепяме и финансовата гъвкавост при отчитане на еко-схемите, която трябва да бъде осигурена, като предлагаме тя да не е само за първите две години, а за целия програмен период. Най-важното е да се запази конкурентоспособността на европейските фермери и да се борим за равнопоставеността им във всяка страна-членка“, посочи Десислава Танева.

В Брюксел земеделските министри на ЕС обсъдиха и възможността одобрението на стратегическите планове за новата ОСП да бъдат публични. По думите на министър Танева, това е и най-лесният начин за обмяна на опит между страните-членки със сходни характеристики. „Така ще направим параметрите на Общата селскостопанска политика още по-добри за нашите фермери“, категорична бе тя.

Европейската комисия възстанови на България близо 1 милиард евро

Европейската комисия (ЕК) регулярно и в пълен размер възстановява сумите по ЕФГЗ и ЕЗФРСР към Държавен фонд „Земеделие”. За настоящата календарна година до момента размерът на възстановените субсидии е  близо 1 млрд. евро (997 935 367 евро).  769 963 833 евро са върнати към ДФЗ по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Последният транш е от 3 септември 2020 г. в размер на 430 569 евро. Общият размер на възстановените субсидии по ПРСР е 227 971 534 евро, като последният транш от тях е преведен на 18 август 2020 г. и е в размер на 82 292 382 евро. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Ръководството на ДФЗ  заявява, че средствата декларирани от фонда се възстановяват на 100% от ЕК и няма никакво забавяне в изплащането им.