ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО –
Д-Р ИВАН ИВАНОВ
ДО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО –
Г-Н ИВАН ХРИСТАНОВ
ДО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО-
Г-Н СТЕФАН БУРДЖЕВ
ВЪЗРАЖЕНИЕ – МОЛБА
Относно: публикуваните на официалният сайт на Министерство на земеделието следните проекто-наредби:
- Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания( краен срок за обсъждане 21.02.2022г.).
- Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. (краен срок за обсъждане 21.02.2022г.)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТАНОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БУРДЖЕВ,
В законният срок за обсъждане изпращаме до Вас нашите бележки и възражения по публикуваните проекти на гореописаните Наредби, както и по повод обсъжданията им в изрична работна група, която ще се проведе на 15.02.2022г. Искрено се надяваме да проявите разбиране и да приемете нашите бележки и възражения с прилагане в предложените Проекти.
I. Най-напред ще се спрем и опишем нашите бележки на Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (краен срок за обсъждане 21.02.2022г.).
За всяко изменение на нормативен акт си има мотиви и причини. Прочитайки внимателно докладът на г-н Христанов до Министъра са изложени няколко причини за искане с промяната му, които на пръв поглед са основателни и базирани на факти, пред вид завършилият програмен период за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейският съюз – 2014 – 2020г. и същевременно продължаването на прилагане на правилата на досегашната рамка на ОСП и през 2022г. и гарантиране на плащанията на кандидатите за получаване на субсидираност, но в същото време и от практическа гледна точка, някои от тях неприложими, независимо от желанието да се доближим максимално до усъвършенстване и прецезиране на някои текстове. Именно поради този стремеж и желанието да отговорим на европейските правила, които в 99% от случаите не се налагат, не са императивни, а препоръчителни за доближаване на изискванията им до реалността за изпълнението им и прилагането им във всяка една държава членка се достига до неразбиране и усложняване на прилагането им като пример за това е както в доклада си до г-н Министъра, г-н Христанов е написал, че в „полученият от Европейската комисия доклад от одит на схемите за обвързано подпомагане за животни № NAC/2020/008/BG/RLF са включени само препоръки, по които могат да се предприемат коригиращи действия чрез изменение на наредбите“ в националното законодателство.
В чл.25 е предложена изключително важна промяна, касаеща животновъдите и тя е насочена изцяло към невъзможност за прилагането й. Ние сме категорични, че земеделските стопани-кандидати по схемите по чл.18, от точка 1 до точка 8, касаещи всички схеми за обвързано подпомагане за животни, ще бъдат изключително затруднени ако нямат възможностите, които са им давани до момента, а именно: да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема през целият период от заявяването им за подпомагане до плащането им.
С така предложеният текст животновъдите ще могат да заменят своите животни с други животни само към последния ден за подаване на заявления за подпомагане и това ще продължи до последният им ден на задържане. Питането ни е следното: „възможност за замяна е предвидена само ако животното, за което е подадено искане за плащане може да се замени с животно, допустимо само по себе си в началото на периода на задържане“ – Кой ще преценява дали животно, което ще се ползва за заместващо е допустимо и как ще се определя това?
Трябва да бъдат разписани ясни правила преди това да се предложи въобще и най-малко да бъде обсъдено с бранша, защото те са хората на терен. Така предложен този текст казва, че „земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема към последния ден за подаване на заявления за подпомагане, а не към момента на замяната както предвижда действащият текст.“ Ето защо нашето предложение е и в тази преходна година да бъде запазен действащият текст към момента, а в следващият програмен период да бъде обмислено сериозно по какъв начин може да става замяната, така че да отговорим на предизвикателствата на ЕК, ако те самите не предприемат стъпки в друга посока.
По отношение на прецезираните текстове с добавките към представянето на разходооправдателните документи за реализираната продукция от земеделските стопани предлагаме в чл.27а, ал.1, т.1 и 27б, ал.1, т.1, текстовете да звучат по сл.начин:
- При плащане по банков път – заверени копия на фактури, придружени с дневно извлечение от банковият клон или заверено от банката платежно нареждане;
- При плащане в брой – заверени копия на фактури, придружени с копия на заварени фискални касови бележки или заверено дневно извлечение, издадени от фискално устройство, когато земеделските стопани са търговци по смисъла на чл.1 от Търговския закон.
Правим бележката пред вид това, че при плащане в брой оригиналът на фактурата с касовият бон се предоставя на получателя и при търговеца остават второ и трето копие на фактурата без касовият бон. За да притежава копие на касовият бон, търговецът трябва да прави копие на всеки издаден касов бон от фискалното устройство. Дневното извлечение от фискалното устройство дава абсолютно същата информация.
Що се отнася до промените в чл.27 в сме съгласни и доволни, че най-после тази желана промяна през целият програмен период ще бъде извършена – т.е., че реализираните количества сурови млека и животни ще се разпределят пропорционално и респективно в случаи на кандидатстване в двете схеми за подпомагане (мляко и месо).
Доволни сме и от извършената промяна в чл.37 по отношение на създаването на ал. (4):
(4) Подпомагането по схемата се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички заявени за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал.3 в животновъден обект – пасище, отговарящ на условията по ал.1, регистриран на името на земеделския стопанин и това е отразено в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ.
Въпреки, че не се очаква тези промени да генерират допълнителна финансова тежест за земеделските стопани – кандидати за подпомагане, то молбата ни е да обърнете сериозно внимание на текстовете в чл.25, пред вид това, че тази невъзможна замяна на животни след датата на заявяване на животните, би довела до сериозни финансови проблеми за животновъдите. Излишно е да обясняваме защо. Това са всеизвестни факти.
II. Ето нашите бележки, съображения, препоръки и възражения по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. (краен срок за обсъждане 21.02.2022г.).
§ 4. В Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. (обн., ДВ, бр.29 от 2018г., изм. Бр.14 от 2019г.) отново са предвидени поредните промени, които смятаме, че трябва да отпаднат категорично, пред вид фактът, че тези изброени растения, буквално цял хербарий, както и тези – 4 на брой съществуващи в нормативната уредба до момента като нежелана растителност, служат единствено като параван за санкции към животновъдите за използваните от тях пасища за паша на животните им. Какви са ни мотивите?
- До настоящият момент в цели два програмни периода, нямаме съобщено от нито един животновъд при проверки на Технически инспекторат, Разплащателна агенция , в чек-листите за проверки на място да са отразени квадратни метри с открита нежелана растителност, изброена поименно по видове, количества и измерени пространства по видове. Дадено е едно общо понятие за нежелана растителност и оттам насетне всичко се свежда до субективната преценка на проверяващия.
- В Регламент на (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета в член 4, параграф 1, буква „в“, подточка „ii“ са дадени ясни определения и свързаните разпоредби по отношение на определението за „селскостопанска дейност“ и ясно е разписано, че във въпросната точка и подточка „селскостопанска дейност“ означава:
II) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или
III) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване.
Както се вижда в определението, предложената промяна в чл.5, ал.2 по никакъв начин не кореспондира с определението по-горе. Напротив: така е изместен словоредът, че човек може да си помисли, че пасищата не се ползват с предназначение паша за животни, а се подготвят предварително с подсявки или каквито и да е други дейности преди пашата на животните. Съгласно същият Регламент постоянно затревените площи и постоянните пасища (наричани заедно „постоянно затревени площи“) са земеделска площ, земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети) и специално за пашата е казано, че може да включва подходящи за паша видове, като храсти и/или дървета само при условие тревата да е преобладаваща и държавата – членка може да взема сама решение за понятието – „подходяща за паша земя, по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните за паша“. В точка 2 от член 4 на Регламента е дадена възможност на държавата – членка сама да определи критериите, които да спазват земеделските стопани, за да се счита, че земеделската площ в случая пасищата са подходящи за паша, както и да определят минималните дейности (по прeценка на държавата-членка), които да се извършват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за извършване на паша.
Направеното предложение – проект за изменение в чл.10, ал.1, т.2 като са добавени като нежелана, плевелна и рудерална растителност към орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) още няколко: папратовидна (Polypodiopsida), къпина (Rubus spp.), клек (Pinus mugo), хвойна (Juniperus spp.), драка (Paliurus), паламида (Cirsium arvense), магарешки бодил (Carduus nutans, C. thoermeri), тревист бъз (Sambucus ebulus), бодлива метличина (Centaurea calcitrapa), ветрогон (Eryngium campestre), алпийският лапад (Rumex alpinus) категорично предлагаме да отпаднат не само всички изброени видове, но и предходните 4 растения.
Всички тези растения са част от хабитата и биоразнообразието на територията на пасищата в страната ни. От направените справки в Червената книга на застрашените растения, гъби и хабитати, част „Застрашени хабитати“ е дървовидната хвойна (Juniperus spp.) и се вземат мерки за възстановяването й, а ние я поставяме в графа „нежелана растителност“. Освен това, изброените видове растения като нежелана плевелна растителност, са важни за всички видове опрашители и най-вече за пчелите. А повечето от тези растения са изключително полезна храна за животните.
Няколко пъти вече нашата организация предлага отпадането на това изискване по отношение на пасищата. Относно следващият програмен период сме дали и становище по отношение на предложените стандарти за добро земеделско и екологично състояние 2023-2027г. и по – специално ДЗЕС 9 и сме описали подробно полезността на предложените растения и отпадането на изискването за премахването им от пасищата. Точно тези изисквания подведоха животновъдите да превръщат пасищата си на голф-игрища за да „угодят“ буквално на проверките от ТИ, РА и норамативната уредба, разписана от Министерството.
На порталът за обществени обсъждания на Проекта на Наредба абсолютно всички коментари са, че просто са изброени едни растения, направени са едни предложения, които изобщо не са мотивирани и не е разписан ефектът от прилагането им. Всички мнения са, че този проект за изменение в чл.10 категорично трябва да отпадне.
- Ливадите и пасищата от стотици години се ползват като ценен източник на богата на белтъчини, витамини и минерални соли храна за селскостопанските животни. Състоянието им винаги е зависело от животновъдството. Когаго няма паша затревените площи обрастват с храсти и дървета. Почистването на пасищата в напредналите европейски държави се извършва след като животните са пашували върху тях, а не по всяко време на годината и преди животните да са избрали най-ценните и подходящи за организмите им вещества.
В тази връзка даваме и следните предложения за следващият програмен период, които могат да залегнат чрез Стратегическият план в националните наредби за животновъдството, както относно допустимостта за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, така и като направление в ПРСР, сегашната мярка 10 „Агроекология и климат“.
4.1 Почистване на останали след паша растения.
Тези растения, които са останали след като са пашували животни е очевидно, че нямат хранителна стойност, след като и животните са ги оставили и са ги отбягнали.
Да се разпишат дните/времето за паша на съответните видове животни и различните региони в страната в зависимост от надморската височина. След края на пашата, неизпасаните растения да се почистят/окосят и изнесат извън пасището. Именно тогава ще има ефект от пашата и почистването на пасищата. По този начин ще се ограничат плевелите и ще се запазят обичайните за пасищата и ливадите ценни тревни видове, ще се запазят местообитанията; ще се запази размерът на площта, в която животните намират добра паша и по този начин ще е осигурен добър/ценен фураж за хранене на животните.
4.2. Редуване/ротация на пасищата (пасищни парцели).
Добре е пашата да се извършва по различно време и животните да се преместват ако животновъдът има достатъчно площи. Пасището може да се раздели на парцели и да се редуват. Някои от пасищата в зависимост от състоянието им може да бъдат оставени за почивка/самовъзстановяване.
Ползите от такава паша са много:
- в тревната покривка ще преобладават ценни тревни видове, които се размножават със семена;
- запазват се местните видове растения, които са най-подходящи за почвените и климатични условия;
- оголените участъци се самоподсяват и тревните чимове се възстановяват и сгъстяват, без излишни разходи за семена и сеитба;
- получава се и висок добив на сено (ако се коси);
- подобрява се състоянието на местообитанията.
Надяваме се този път искрено да сме разбрани правилно и най-после да се помисли сериозно за благосъстоянието на животновъдите, да не биват санкционирани именно затова, че извършват правилно своята дейност – паша на животни и поддържат екоравновесието в природата. Надяваме се на полезен диалог и отпадане на тези неправилно и неподходящо изработени правила, които имат една единствена цел – санкция на и без това отрудения и борещ се за оцеляване животновъд!
Благодарим за разбирането и молим да бъде съобразено и удовлетворено нашето искане!
С уважение:
(Бойко Синапов – Председател)
14.02.2022г.
Град София
