Новите данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към ноември 2025 г. очертават сериозни структурни промени в сектора – малките стопанства изчезват, докато големите ферми се стабилизират.
Официалната статистика на МЗХ (Бюлетин № 472 на отдел „Агростатистика“) за състоянието на животновъдния сектор у нас разкрива динамична и донякъде тревожна картина. Българското селско стопанство преминава през дълбок процес на преструктуриране. Докато общият брой на някои видове животни като свине и говеда бележи лек ръст, производството на мляко продължава да се свива, а традиционното за страната ни овцевъдство и козевъдство губи позиции.
Основният извод от статистиката е ясен: протича ускорена консолидация (уедряване). Малките, семейни или тип „задния двор“ стопанства масово затварят врати, а производството се концентрира в по-големи, индустриални ферми.
Говедовъдство и свиневъдство: Лек оптимизъм, но с уловка
Към 1-ви ноември 2025 г. общият брой на говедата в България достига 542.2 хиляди глави, което представлява скромен ръст от 0.6% спрямо същия период на предходната година. Под тази положителна цифра обаче се крие притеснителен структурен дефицит – млечните крави намаляват с 3.6% (до 169 хил. броя). Това показва, че фермерите масово се преориентират от трудното за поддръжка и нискорентабилно млечно говедовъдство към отглеждане на месодайни породи.
При свиневъдството тенденцията е по-категорично положителна. Секторът показва стабилност и възстановяване, като общият брой на свинете се увеличава с 2.5% до 718.2 хиляди броя. Изключително силен сигнал за бъдещото развитие на сектора е ръстът на основните свине-майки, които са със 17.9% повече в сравнение с предходната година. На този фон обаче се наблюдава рязък спад при младите незаплождани свине над 50 кг (с цели 26.2%), което загатва за промени в пазарната реализация и цикъла на угояване.
Кризата в овцевъдството: По-малко животни, но в по-големи стада
Овцевъдството, което е традиционен поминък за страната ни, понася сериозни удари. Общият брой на овцете намалява с 4.7%, слизайки до 968.8 хиляди глави. Овцете майки също отчитат спад от 5.3%.
Тук обаче най-ясно си проличава феноменът на окрупняването: средният размер на овцевъдните стада в страната се е увеличил със 7.3% и вече достига 102 животни. С други думи – малките овчари отглеждат все по-малко животни, но специализираните ферми стават по-големи и затварят цикъла.
Подобно на говедата, и тук се вижда ясен завой:
-
Млечните овце-майки бележат сериозен спад от 8.3% (до 595.0 хил. броя).
-
Месодайните овце растат с 3.8% (до 221.9 хил. броя).
При козите ситуацията е подобна – общият им брой намалява с 3.1% (до 145.4 хил.), а козите-майки се свиват с 4.9%.
Натиск върху суровината: Родното мляко намалява
Логичното следствие от намаляването на млечните животни е спадът в производството на суровина. Общо добитото мляко в българските стопанства през 2025 г. възлиза на 762 768 хил. литра, което е с 1.0% по-малко спрямо предходната година.
Лъвският дял от производството се пада на кравето мляко – 681 746 хил. литра (89.4% от общия обем). Останалите количества са разпределени както следва:
-
Овче мляко: 45 674 хил. литра
-
Козе мляко: 19 321 хил. литра
-
Биволско мляко: 16 027 хил. литра
Анализатори в бранша предупреждават, че продължаващият спад при млечните овце и крави може да постави под сериозен натиск българската преработвателна индустрия в следващите 2-3 години. Има реален риск традиционните български продукти като бялото саламурено сирене и кашкавалът все повече да разчитат на вносна суровина (сухо мляко или концентрирано мляко от чужбина).
Пазарна реализация: Кланиците работят основно със свинско
През изследвания период от животновъдните стопанства в страната са продадени за клане или живи около 2.2 млн. животни (лек спад от 0.8%).
Основният двигател на пазара е свинското месо. Реализирани са 1.392 млн. броя свине, което е увеличение с 5.3%. В същото време обаче пазарът усеща недостиг на дребен и едър рогат добитък. Реализацията на овце е намаляла с 8.5% (до 563 хил. броя), на кози – с 14.2%, а на едър рогат добитък (говеда) – с 9.9%.
Какво следва за сектора?
Данните от агростатистиката за 2025 година не показват колапс на българското животинско производство, а по-скоро неговата болезнена еволюция. Секторът се индустриализира. Фермерите, притиснати от липсата на работна ръка, ниските изкупни цени на млякото и високите изисквания за хуманно отношение към животните, избират по-прагматичния път – преминаване към месодайни породи, които изискват по-малко ежедневни грижи в сравнение с млеконадоя.
Предизвикателството пред държавната политика и субсидиите през следващите години ще бъде как да се спаси българското млекопроизводство, преди рафтовете в магазините изцяло да бъдат превзети от чужди млечни продукти.
