Обявените решение от Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, който се проведе на 14 март, донесоха разочарование както на животновъдите, така и на млекопреработвателите, а също и на овощари, и градинари.
Според изпълнителния директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов, разрешението да се сключват доброволни споразумения за производство и доставки между организациите на производителите, междубраншовите организации и кооперативите в сектора на млякото и млечните продукти, не касае България. „В Европа има големи кооперативи, които и произвеждат, и преработват мляко. Вероятно тази точка се отнася за тях и ги подсеща да намалят количествата суровина“, предположи той. У нас обаче има само две подобни организации, които са твърде малки – дневно преработват 10-15 тона мляко. „Освен това ние вече намалихме производството на краве мляко“, продължи Михайлов. „По данни на статистиката през януари т.г. то е намаляло с 2 400 тона. Ако тенденцията продължи, годишният спад ще е 6-7 процента. Ние и без друго сме на минимума“, каза той.

Коментар на (НСГБ) за VAgro: "Всички медии искат да коментират горещата точка – стачка, барикади, революция. В европейските медии се коментира състоянието на сектора, какво трябва да се направи, насочва се обществото как да помогне на фермерите в този тежък момент за тях. Горещата точка – ще се реши от организационния щаб.  Така или иначе ще има индикация от фермерите да разбере обществото че става нещо."

Относно решението на Брюксел за временно увеличаване на държавната помощ до максимум 15 000 евро за фермер на година, без прилагането на национални тавани, Михайлов отбеляза, че решението ще зависи от възможностите на националния бюджет. Тепърва (в последната седмица на март) животновъдите и ръководството на Министерството на земеделието и храните ще събират, за да обсъдят сред много въпроси и този. Така или иначе обаче, според изпълнителния директор на НСГБ, от тази извънредна мярка ще се възползват средните и малките животновъдни стопанства, които при досегашните национални помощи не са достигнали този таван.
„Мярката за удвояване на интервенционните тавани на обезмасленото мляко на прах и маслото е неприложима за България“, коментира друго решение на Съвета по земеделие и рибарство Юлия Маджарова от млекопреработвателната фирма „Димитър Маджаров“ в Пловдив. В България не се произвежда сухо мляко, а количествата масло са твърде малки, за да може тази мярка да окаже някакво влияние за подобряване на преработвателния сектор.
Председателят на Съюза на градинарите в България Слави Трифонов също е разочарован от удължаването на извънредните мерки при плодовете и зеленчуците. Черешите отново не са включени в тях, тъй като се очаква на 30 юни забраната на Русия за внос да отпадне. „Това се очакваше и през 2015 г., но не се случи. Ембаргото остана, а производителите на череши не бяха подкрепени от ЕС и годината бе тежка“, обясни той. Според него през 2016 г. ситуацията ще се повтори. Освен това от въпросните извънредни мерки за плодовете и зеленчуците, българските производители почти не се възползват заради прекалените условия и ниските компенсационни цени.

Източник: Агро Пловдев

Десислава Танева: Трябва да търсим решение на проблема с дисбаланса между производство и  потребление на сурово мляко в ЕС

„Трябва да се търси решение на проблема между дисбаланса на увеличеното производство на сурово мляко в Европейския съюз, както и да имаме предвид устойчивото и дори намаляващо потребление. Тази тенденция съществува и се прогнозира, и за тази година.“ Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. 

Десислава Танева посочи, че едно от възможните решения е  търсенето на нови пазари в трети страни, с цел постигането на устойчиви цени за фермерите. „Необходимо е да се помисли и за отпадане на руското ембарго“, уточни още тя.

Според нея е необходимо да има и послание към фермерите за доброволно ограничаване на обемите на производство, като това е инструмент за преодоляване на съществуващия дисбаланс. „Това би помогнало да не фалират най-малките и неконкурентоспособни ферми“, посочи Десислава Танева и допълни, че те могат  да преустроят дейността си по начин, който би им носил доход. Той трябва да бъде с европейски средства, а не от бюджета за кризи“, каза още тя.  

Министърът призова колегите си още на днешното заседание да излязат с решение и ясно послание към фермерските общности. „Това ще помогне на животновъдите във всяка от нашите страни да вземат решение да намалят обема си доброволно, да се преориентират или да продължат да търсят начини за подобряване на конкурентоспособността си“, допълни Танева.

По отношение на кризата в сектор „Плодове и зеленчуци“ министърът коментира, че наложеното ембарго на Турция върху плодове и зеленчуци ще се отрази още през този сезон.  Тя предложи по отношение на мярката за изтеглени количества плодове в списъка да бъдат включени и черешите. По този  начин страните членки ще могат, неусвоените количества от квотите, да ги пренасочват към друг вид плод. 

Десислава Танева предложи да бъде увеличен размерът на схемите – училищен плод и училищно мляко, защото това ще доведе до увеличаване на потреблението.

17 март, 2016 година