Бидинамичното земеделие-единиствения отговор на търговските оплодители
ЗЕМЯТА Е ЖИВА, А НИЕ СМЕ ЖИВИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ!
Биодинамичният подход се проявява в качеството на продукцията, в здравето на земята и добитъка и предпазването от проблеми с околната среда, породени модерните селскостопански методи.
Биодинамичното земеделие е ЕДИНСТВЕНАТА ЕКОЛОГИЧНА селкостопанска система в отговор на търговските оплодители и специализираното земеделие, ВЪПРЕКИ ТОВА остава непозната за модерните селски стопани и за агрономичната университетска система.
В началото на двайсетте години на 20-ти век група от практикуващи земеделци, РАЗТРЕВОЖЕНИ ОТ ВЛОШЕНОТО състояние на почвите, потърсили съвета на д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософията и прекарал целия си живот в изследване на силите, които направляват живота и растежа.
БИОДИНАМИКАТА е наука за силите на живота, зачитане на основните принципи, действащи в природата и подход към земеделието, който взима предвид тези принципи, ЗА ДА ВЪЗСТАНОВИ РАВНОВЕСИЕТО И ОЗДРАВЯВАНЕТО.
Щайнер прокарва идеите си за биодинамично земеделие в Щатите през трийсетте години на 20-ти век. През 1938 е основана и „Асоциацията по биодинамично земеделие и градинарство”.
Биодинамичният подход се проявява в качеството на продукцията, в здравето на земята и добитъка и предпазването от проблеми с околната среда, породени модерните селскостопански методи.
Биодинамичното земеделие и градинарство счита почвата и фермата за живи организми. То приема грижата за и подпомагането на почвата като основна необходимост, като се цели почвата да бъде съхранена и за идните поколения.
ВИЖТЕ ПРИМЕРИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА!
1. “Световната здравна организация (СЗО) публикува свой доклад, в който се посочва, че преработеното месо е канцерогенно“, това заяви водещият автор на изследването д-р Стенли Хейзън.
2. Мария и Димитър Стоянови, наследяват от родителите си 3,5 декара земеделска земя в землището на село Бачково и започват да отглеждат плодове, зеленчуци и грозде, следвайки правилата на биодинамичното земеделие. Днес средногодишното им производство е около 600 кг зеленчуци, 1500 кг. плодове и 1200 кг. грозде.
3. ”Мога да се похваля, че от 8 години гледам по методите на биодинамиката, не пръскам с нищо освен с настойка от коприва или други билки и имам чудесни домати с доста висок добив. Болни растения, са били по няколко годишно, без да ми заразят останалите”, обяви Тихомир Трайков.
4. „За да се поддържа почвата плодородна е необходимо редуване на културите, като култури, които изтощават почвата (например, царевица и картофи в полето и зеле и карфиол в градината) се сменят с възстановяващи почвата култури като членове на бобовото семейство (грах, боб, детелина и други). Също така култури с дълбоки корени трябва да се редуват с култури с плитки корени и култури, които изискват торене да се заместват с такива, които нямат нужда от тор.“ – това е добре известно, а често не се спазва от наемателите на българкса земя, което не трябва да е така, коментира Павел Пападополов. “ За тях това е излишен разход, а за нас българите означава изтощаване на почвата.“ добави още той.
Позовавайки се на данните на организацията за храните и земеделието към ОН, т.нар. FAOSTAT разбираме, че през далечната 1961г. страната ни е заемала 2 място в Европа по производство (на база стойност, а не обем на продукцията) на ягоди и биволско мляко и съответно 4 и 8 място в света.
Освен това страната заема 3 място в Европа по добив на копър,анасон,лук (8 място в света) и слънчоглед (4 място в света).
България през тази година е и на 4 място в Европа и 4 в света по производство на зелен пипер, на 4 място при отглеждането на копринени буби и 10 в света и на 4 място в Европа и 15 в света при необработения тютюн.
на 5 място в Европа по производство на домати и 8 в света,
5 място по добив на овче мляко и 6 в света,
на 6 място в Европа и 8 в света по производство на сливи и малини,
на 7 място в Европа и 17 в света при пшеницата,
на 8 място в Европа и 10 в света по кайсии,
на 8 място в Европа и 19 в света по праскови и нектарини,
на 9 място в Европа и 10 в света при орехите и на 12 място в Европа и 13 в света при добива на череши.
Сред другите видове продукция личи 15-то място в света при зеления боб, 16 място в света при чесъна, 17 място в света при дините, 18 място в света при ябълките.
Автор: Александър Вукадинов / Sofia News • Снимка: ferti.bio
