Бурни коментари с противоречиви мнения бяха предизвикани в социалните мрежи, след коментар на г-н Бисер Чилингиров, публикуван в sinor.bg.
„Само животновъдните ферми, които са регистрирани по член 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност и се намират извън населените места, ще могат да кандидатстват за европейски субсидии. Ако стопанството е регистрирано като „животновъден обект“ в рамките на градовете и селата, по евроизискванията то не се води овцеферма или кравеферма и от следващата година не може да кандидатства за обвързана подкрепа като животни под селекционен контрол или пък по схемата за хуманно отношение към животните.“
Информацията беше потвърдена и от Българската агенция по безопасността на храните, която в момента прави повторна инвентаризация на малките стопанства.
Целта е на животновъдите да бъде обяснено, че само регистрацията по член 51 от закона не дава достатъчно информация за редовността на фермите. Тъй като много от стопанствата се намират в населени места, от браншовата асоциация съветват животновъдите да започнат обединят стадата си с колеги, които имат регистрация по член 137.
В противен случай голяма част от животновъдите в селата ще бъдат отрязани от европейско подпомагане.
Наредба 44 за условията, на които трябва да отговарят регистрираните ферми, е силно облекчена, затова и стопаните трябва да побързат с новите регистрации, обясни още Чилингиров.
До края на октомври приключва регистрацията на овцефермите, а в края на ноември – регистрацията на кравефермите и фермите за биволи, които трябва да бъдат вписани, за да могат да получат евросубисдии през 2017 г., допълват от sinor.bg.
Източник: sinor.bg
Тази информация провокира почти моментално бурната реакция на фермерите, които разпънаха на кръст председателя на НОА Бисер Чилингиров в социалната мрежа ФБ.
Основателно е безпокойството с какви средства следва да се изнесе фермата извън селата. Банковите изисквания са непосилни за изпълнение от по-малките стопанства, цените на продукцията са под всякакъв минимум, пазара усложнен и със съмнителни регламенти. Изнасянето на обектите на полето ще повлекат след себе си и безброй други разходи, които до сега не са били необходими – охрана, транспорт, гориво, постоянни работници през цялото денонощие и пр. Общо е мнението, че подобна инвестиция в условия на получаване на помощи за животновъдство, би била не само невъзможна, но и напълно невъзвратима.
„За прекарване на електричество около 50 000 лв,за материали 15 20 още, за земята на която ще строиш около 7 8,за майстори още 7 8, за разрешителни и разни други документи поне още 10, за вик не знам ама няма дае малка сума със сигурност. По проект абсурд да стане една работа около 100 000 лв и отгоре. значи трябва да стоя гладен добре ще стоя ами овцете те каква вина имат? Защо те трябва да страдат?“ (източник: коментар от ФБ)
“ Те искат да теглим заеми от банките понеже нямаме пари и след това да станем роби на банките цял живот не можем да ги върнем ще има да връщат децата ни внуците и така заробваш няколко поколения само че няма да стане продаваме и напускаме страната да видим тогава колко животни ще останат.“ (източник: коментар от ФБ)
„… В момента всички общини изработват общи устройствени планове, и на практика спират инвестиционния процес, защото заложените в тях устройствени зони няма да могат да се променят. Т.е, ако една нива е пасище, мера, ливада тя трябва да остане такава в следващите 20 години. Мнооого хубаво ни урегулират. Фантазията да се случи нещо извън регулация остава възможна единствено за батковците с големите пачки – Инвеститор Клас А, или за изграждане на обекти с национална значимост… Идеята е да става все по-зле. Колко трябва да си продажен, за да причиниш всичко това на народа си… Нямам идея… Най-некадърното „управление“. Геноцид! Ама ние сме си виновни…“. (източник: коментар от ФБ)
За голяма част от фермерите получаването субсидиите са най-стабилния приход за продължаване на бизнеса им. До сега всяка ферма ревностно защитаваше своята автономия, но ситуацията води или до сдружения, или до фалити, или намирисва отново на защита на нечии интереси.
Правилата, които хвърлиха в ужас животновъдите действително се отнасят само за онези, които получават евро помощи. Всички останали, напълно свободно решават къде и как да развиват стопанствата си. Това обстоятелство само по себе си провокира основателен въпрос – Защо е това делене? Фермата си е ферма, животните – животни където и да са ситуирани – в или извън селото. Няма как да не проличи този двоен стандарт и фермерите призовават към протестни действия.
Дали умишлено не се правеха масирани разяснителни кампании!? И 100 пъти ако трябва да се повторят правилата, перспективите, евентуалните проблеми… Ясно е, че има хора, които изобщо не са изненадани!
Протестни настроения провокира и убеждението, за което има очевидни основания, че политиката саботира българския дребен производител по всевъзможен начин. Промените са козметични, решенията са по-скоро прах в очите, а доверието в браншовите организации все по-малко.
От другата страна на фермерските тревоги, стои мнението, че вече е дошло времето да се разграничат понятията – животновъден бизнес и оцеляване посредством животновъдство!
“ Който е гледал на животновъдството, като на бизнес ще оцелее, който е отглеждал животни за да оцелява без и най-малката идея какво и как трябва да прави, и е разчитал на субсидиите единствено е обречен. В СВЕТА НА КАПИТАЛА НЯМА МЯСТО НИТО ЗА НОСТАЛГИЯ,А ОЩЕ ПО-МАЛКО ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА. Виждате,че бавно и методично ни притискат от всякъде и който е мислил сериозно да се занимава с животновъдство е трябвало да предвиди,че прошка няма да има..“ (източник: коментар от ФБ)
Впечатляващ коментар, но в света на капитала има също ясни правила, адекватно заплащане, спазване на договори стриктно до най-дребната буква. В света на капитала не изплащане на суми с договорени срокове се наказва понякога и с тояга. В същия този свят има закони за лоялност и конкуренция. Корупция, лобизъм, възползване от власт и пр. са криминализирани прояви. Да не говорим за конфликт на интереси. Всички останали взаимоотношения, различни от законовите са от света на Ал Капоне и много сивите реалности.
И така лагерите са ясно разделени. От една страна обърканите и притиснати в ъгъла на евро регламентите животновъди, а от другата вярващите, че капитала принадлежи на избраните. Големия капитал действително е в ръцете на едрите земеделци и индустриалци, но гръбнака на една икономика се гради от стабилна, мотивирана и будна средна класа, от устойчив малък и среден бизнес, който да съумява по ясен и сигурен начин да съществува и да се развива.
За това бизнес климата да е добър или лош, носи отговорност единствено и само управлението на държавата.
Сектора е без значение.
AGRO Journal се ползва от правото си да не споменава източниците си заявили изрично желание за анонимност.
Редакцията ще предостави право на отговор на всеки, който иска да изрази несъгласие с горе описаното или иска да добави мнението си.
Право на отговор имат и всички, които по една или друга причина са се почувствали засегнати и имат доказателства, които да дават правдива яснота по всички коментари в материала.
AGRO Journal, 19 септември, 2016 година • Снимки за колажа: интернет
