д-р Дамян Илиев: Ние не се колебахме да прилагаме мерките.

Интервю на в. „Стандарт“ с д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ. 

д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ.
Г-н Илиев, справи ли се страната ни със заразата нодуларен дерматит?
Бяхме в доста тежка ситуация, защото страните около нас – Гърция и Турция, не се справиха както трябва, a очаквахме това заболяване. То не беше познато на територията на Европа преди 25 г., когато е писано законодателството и правилата по отношение на дерматита. Тогава заболяването е било на 2-3000 км от България, в Африка. Но това е пример как климатичните промени могат да повлияят за нови заболявания. Така то отиде в Израел, после – в Турция. През август 2015 г. влезе в Гърция. Независимо, че гръцката страна предприе разписаните мерки, те не дадоха ефект и през април т. г. заболяването беше вече у нас. Почти всичко, което хапе животните, може да пренесе дерматита. Заболяването избухна в Димитровград и за мен е абсолютно сигурно, че е пренесено по механичен начин или чрез криминално движение на животни. Възможно е на територията на Гърция забавените мерки за изплащане на компенсациите за евтаназираните животни да са довели до това, че там се намират по-евтини животни за купуване. Ние много добре знаем, че между България и Гърция има „зелена граница“, която никой не пази. Имахме случаи гръцки фермери да наемат български пастири да пасат техните животни на наша територия, защото тревата е от тази страна. След като избухна заболяването в района на Димитровград, предприехме мерките, които не бяха приети с доверие от фермери и колегия, но ние направихме това, което счетохме за необходимо. Срещу клинично болните животни от дерматит във всяка ферма беше предприета евтаназия и ограничителни мерки за движение на животните на 25 км от огнището. По границата движението беше под абсолютен контрол. Можеха да се движат животни само с ветеринарно-медицинско свидетелство, подписано от мен. В средата на май откъм Серес имаше вече огнища в Гърция, в зони, които се водеха ваксинирани. И оттам заболяването влезе по начина, по който го очаквахме – на векторно ниво. Навсякъде, където избухваха огнища, предприехме мерките, които ви казах по-рано. Въпросът е, че не навсякъде се спазваха всички изисквания за движението на хора, животни, инвентар и т.н., което в много случаи доведе до разпространяването на заболяването. Взехме решение да ваксинираме цялата страна.

Имахте ли проблем с набавянето на ваксината?
Да. Независимо че на 14 април бе регистрирано първото огнище на заболяването, ние преди края на април вече получихме 150 000 дози от ЕК и в рамките на една седмица бяха ваксинирани всички животни около огнищата. След това се снабдихме с още дози ваксина. Всички очакваха, че ще бъде доставена в края на юли, но ние се преборихме да я получим в края на май. На 15 юли приключихме с ваксинация на поголовието в страната. До 28-ия ден от имунизацията животните изграждат имунитет и от 1 август насам нямаме нови огнища в страната. Разпоредил съм всички ферми, в които е имало болни животни, наново да бъдат проверени, защото ние трябва да разрешим заселването им с нови животни и не трябва да има риск от повторно заразяване, ако вирусът все още е във фермата. Наново проверяваме и лабораторно всички животни, които са от тези райони. През цялото време настоявахме пред ЕК, че законодателството не е адекватно на ситуацията, която наблюдаваме в страната. Предложихме да направим конференция на 8-9 септември, която бе под патронажа на министър Танева и еврокомисар Витянис Андрюкайтис. Присъстваха 19 министри и шефове на ветеринарни служби от балканските страни, но не само европейски членки.

Явно неслучайно еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис посочи България за пример в мерките, които е предприела за елиминиране на заразата…

Ние не се колебахме да прилагаме мерките. Другите измислиха разни варианти на прилагане на тези мерки и примерът в Македония е очебиен. Там има 9000 засегнати ферми, а нашите са 217, като 70% са с крави от 1 до 10. Големите ферми до 100 животни, респективно с приложени мерки за биосигурност представляват 2% от огнищата. Реално проблемът беше в малките стопанства, в селцата, в които има и демографски проблем. Там движението на заболяването беше много сериозно. Малък брой животни, но огнищата се броят. Евтаназираните животни у нас са близо 2800. Това е 0,4% от поголовието, така че не сме унищожили говедовъдството.

Бяха ли изплатени обезщетения на стопаните, чиито крави бяха евтаназирани?

Всички са компенсирани незабавно. Предполагам, че това възпря в голяма степен нелегалното движение и търговия на животни, въпреки че имахме такова. Това, че приложихме ваксинация и приложихме мерките за тотален „stamping out“ (евтаназия на всички болни животни, както и на контактните с тях) позволи да се преборим за отпадане на ограниченията за продажба на месо и мляко. Това, което се гласува в четвъртък на постоянния комитет на хранителната верига в Брюксел, е добро решение за България. А иначе за движението на живи животни – имаме области, в които е позволено да се движат свободно, по отношение на търговия говоря. От друга страна, в районите на Южна България, където имаше огнища, движението пак е разрешено, но с необходимите здравни гаранции от нас, че районът е ваксиниран. А движението на животни от Южна България, където бяха огнищата, е под едно условие – че компетентният орган на страната, в която се внасят, трябва да даде разрешение тези животни да бъдат търгувани на нейна територия. Това е разликата. Надявам се да нямаме нещо, което да промени ситуацията. Не би трябвало да има, защото минаха повече от месец и половина от ваксинацията.

Колко пари бяха похарчени за борба с нодуларния дерматит?

Похарчихме близо 14 млн. лв., които бяха официално отпуснати от държавата – за борба с векторите, за ваксини, за заплащане на извършването на ваксинацията и за необходимите изследвания. Всичко това беше огромен труд на цялата ветеринарна общност, включвам и частно практикуващите лекари, разбира се. Бяха ваксинирани около 680 000 животни – това са всички видове говеда, телета, дойни крави.

Имаме ли гаранция, че заразата няма да се върне?

Няма, ние трябва да ваксинираме и догодина, защото трябва да се поднови имунитета. Ако кажем, че едно животно струва 1000 лв., сме спасили бизнес за 680 млн. лв. И ако го сравним с похарчените пари, мисля, че си е струвало.

Възможно ли е ЕК да ни компенсира за разходите?
ЕК ще компенсира тези разходи между 50 и 75%.

Какви са признаците, по които един стопанин може да разбере, че има проблем с животните?

Това е шарков вирус, все едно много, много едра шарка. Това са кожни образувания по тялото на животното. Кръвосмучещите насекоми пият кръв, заразяват се и след това го пренасят на следващото животно. Искам пак да кажа на всички фермери: ако имаме едно-две болни животни с клиника, минимум 40% от стадото е заразено. Заболяването се пренася и с теченията от носа, устата, лигавиците. Така че – хигиена, мерки и това е основната профилактика.

Имаме ли забрана за износ на месо заради нодуларния дерматит?

Не, отпадна. На последното заседание на постоянната комисия е гласувано нещо, което отдавна искаме – България вече свободно може да изнася живи животни – прасета, вече ограничението за класическа чума към Европа отпадна и отделно може да се изнася и месо от източнобалканските черни прасета, което минава за деликатес.

През лятото бяха засечени няколко случая на антракс. Опасно ли е това и как трябва да реагират стопаните, ако забележат, че животното има болнав вид?

Много е опасно, защото невинаги хората разбират ситуацията добре. Случва се даже и лекари да не реагират както трябва. Но основната причина това да се случва през лятото е сушата. Антраксните спори могат да преживеят 70-100 г. в почвата. Ако животните са ваксинирани, вероятността от разпространение на заболяването и заразяване на хора е минимална. Иначе, ако се случи някое животно да почине без признаци, хората не бива без ветеринарен лекар да предприемат каквото и да е. Човек може да се зарази не само като се одраска и има контакт с животното, докато е мъртво или някой се опитва да го аутопсира, но и ако яде такова месо.

Какви нарушения установява БАБХ при проверките в магазините?

Най-често некоректни етикети. Наказанието е около 500 лв. за лицето, а за фирмите- около 1000 лв. Друго нарушение са нерегистрирани обекти. Глобите тук са по-големи – 2000, 5000 лв. Засичаме и неспазване на хигиенни изисквания. Глобите са 5000 лв.

Има ли случаи потребителите да бъдат мамени с млечни продукти, които не са 100% от мляко?

Има такива случаи. През периода юни-август са взети 190 проби от млечни продукти, които са от различни райони на страната. Най-голям дял се пада на обектите в търговска мрежа, вземат се и от складовете, от детските градини, от заведенията за обществено хранене, директно от предприятията, за да се минимализира риска. В три проби сирене е открито наличие на немлечни мазнини. Тези проверки ги наложихме от пролетта, като във все по-малко случаи намираме опит за измама. Не говорим за опасност от този продукт, а за това, че нещо, което трябва да струва много по-малко пари, му е сложена цена, все едно, че е от мляко. Това е основната измама.

Напоследък се появиха информации за продажба в магазините на синтетичен оцет, който разваля туршиите. Засичали ли сте подобни случаи и опасен ли е той за здравето?

Какво е оцет? Той се получава само при ферментация – винен, ябълков и т.н. Само такива продукти могат да се казват „оцет“, иначе е заблуда на клиента. Всичко друго трябва да е някакъв вид овкусител.

Наскоро бе огласен случай, при който жена се бе натровила с чай, който е купила от аптеката. Контролира ли БАБХ т. нар. хранителни добавки ?

Билките се различават от хранителните добавки, които си имат етикет, контролът е на уведомителен режим и трябва да отговаря на всички правила по отношение на храните. Към употребата на билката миши трън, която, изсушена, виси в някакво магазинче, не сме компетентен орган. Не мога да поема ангажименти към хора, които си правят сами разни отвари.

Има ли все още мобилни групи, които да следят за нерегламентиран превоз на животни и други нарушения при превоз на стоки?

Въпросът малко звучи като едно време – има ли мобилни групи за изнудване и за спокойствие. Нямаме такива мобилни групи. Ние сме в много добра връзка с полицията, с НАП и при нужда действаме заедно. Без тях разпространението на дерматита щеше да бъде много голямо.

Кога ще се спре практиката да се вози хляб със случайни превозни средства, които не отговарят на хигиенните изисквания?

Това е записано в промените на Закона за храните. В последните години има внедрени съвсем нови технологии, подобри се качеството на хляба, опакован е, наистина, има проблем в транспортирането на хляба, особено в малките селца. Засичали сме транспорт, който кара и син камък. Ние ги санкционираме, но в новия Закон за храните нещата са регулирани подробно и ще бъде по-лесно на контролния орган да си свърши работата.

Антония КЮМЮРДЖИЕВА – www.standartnews.com – Стандарт, 19.09.2016 г

Източник: говедовъд.ею • Снимка: www.capital.bg

AGRO Journal, 23 септември, 2016 година