Големи търговски вериги са се оплакали

в Брюксел относно предстоящото прилагане на Закон 150/2016г на Румънското правителство.

Новият закон задължава търговците на хранителни продукти от категориите месо, яйца, плодове, зеленчуци, мед, млечни продукти и хляб, да купуват (от румънски производители) и предлагат от рафта тези продукти, в размер най-малко 51% от обема на стоката. Изключение правят търговци с оборот до 2 милиона, еквивалент в лей.

Този закон обаче (съвсем нормално) не се хареса на големите вери. Миналата година, в резултат на по-нисък ДДС имаше голямо увеличение на продажбата на хранителни стоки вследствие на което Кауфланд, Карфур, Лидъл, Mетро и Aушан реализираха продажби за над един милиард евро. В доклад на Transparency International през миналата година се показва, че големите вериги са една от най-влиятелните лобистки групи в Брюксел и Европейската комисия е чувствителен към законодателни промени, засягащи хипермаркети. Какво се крие зад новите идеи за търговските вериги?

Най-пресният пример е този в Словакия, където е започнала процедура за нарушение, след като големите магазини в страната са задължени да публикуват информация за дела на местните продукти в техния оборот. В Словакия информацията за продажбите е само за публикуване, но в Румъния супермаркети ще бъдат принудени да купуват т.нар доставка с къса верига.

Големи търговски вериги предупреждават, че ако не успеят да си осигурят достатъчно хранителни стоки румънско производство ще бъдат принудени да затворят магазините си. Всъщност официално предупреждение до Румъния няма, а се разиграват дипломатически проучвателни ходове в самата комисия. Но, вече има известие (неофициално) за възможни санкции при намирането на евентуално нарушение.

Тази ситуация министър Иримеску коментира така:

Възможни са две решения. Първото решение е да се откажем от процента – 51%, но той е вече приет от Парламента и може да действа, и второто решение би било да убедим Европейската комисия, като  докажем, че този закон не е дискриминация спрямо производителите от ЕС.

На Елжбета Бенковска – еврокомисар комисар от Полша, отговарящ за вътрешните пазари, мониторинг, дейността на малките и средни предприятия и промишленост, включително и хранително-вкусовата промишленост от Полша е изрично помолена да докладва на ЕК за това. След като е получила пълна информация от румънски евродепутати тя официално изпраща писмо в което накрая се казва –

За да се изяснят въпроси, свързани с измененията на съответствие с европейското право, службите на Комисията и румънските власти са ангажирани в двустранен диалог. Резултатите от тази процедура ще повлияят на всяко следващо решение. Ето защо, на този етап, за да се гарантира, че принципа на безпристрастност е спазен в нашето разследване, аз нямам право да коментирам какво следва. 

Източник:  говедовъд.ею

На 18  октомври 2016 година бе внесен проектозакон, който да установи нови правила за предлагане на български продукти в обекти за търговия на храни с годишен оборот над 2 мил. лева. Отразяването му беше вяло и от страна на производителите, и от страна на търговците. 

След тази негативна реакция и предстоящите решения на Европа (спрямо решението на Румъния), като нищо можем да продължим да купуваме безобразно некачествена вносна продукция и да гледаме как българското земеделие прави последен, предсмъртен гърч. "Подкрепяме българското"  по-скоро ще се превърне в черен хумор, защото организирането на показни фермерски пазари, за да се произведат количество снимки и да се отчете дейност е крайно недостатъчно за развиването на промишлено производство. 

Аргументът  "Няма достатъчно производство за да захрани веригите" би могъл да се парира с решение за поетапно въвеждане на ограничението. Би могло да се поработи и помисли за плавно преминаване към него, като за период от 5 години (условно) се достигне пълния %. Това ще е период полезен и за производството и за търговците. При ситуацията, в която се намират българските производители (в голяма част) е ясно, че не могат да отговорят на количествените нужди. 

За това вина носят няколкото последни земеделски министри, които създадоха лобита за единици, превръщайки ги в диктатори (монопол, картели) на миниатюрния иначе български пазар. Това и заблудата, че Европа дава пари под формата на субсидии за да си купуват фермерите коли и телевизори, а не за да изграждат основата на бъдещ стабилен бизнес, доведе до положението България от донор на селскостопанска продукция да стане отровител на населението си с вносни зарзават и месо, които биха били подходящи само за лабораторни експерименти. AGRO Journal

Целия законопроект можете да изтеглите от тук – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. 

Снимки за колаж: farmhopping.com,izk-maritsa, radio999bg.com, rodalesorganiclife.com