Намерението на аграрния министър Румен Порожанов да излязат на преден пран земеделските производители, звучи като балсам за ушите на всички, които произвеждат земеделски продукт, но по редица причини не са в списъка на успяващите бизнесмени. От коле и от най-малките се знае, че "хляба храни!". Не случайно и най-големите финансии от евро бюджетът са концентрирани именно в селското стопанство.

Жизненоважния отрасъл, какъвто е селското стопанство във всяка държавна икономика, дава у нас противоречиви индикации за стабилност и растеж почти във всеки браншови сектор. Традиционни за България производства вече не съществуват, а други ги грози изчезване. Производители на суровини са вкарани в производствени квоти, напълно неоговарящи на същинските възможности на плодородната ни родина, заемала челни места не само в Европа, но и в света. 

Животновъди се опасяват от масови фалити, зърнопроизводители чакат да разбират дали маржовете на големите пазари няма да се свият до тревожни параметри, производители на плодове и зеленчуци се задъхват от внос на сходни стоки от цял свят. Отделно е и въпросът кой и защо стои все още във всички нюанси на сивото в икономиката. Все неизвестни! Монохромната картина е и на фона на резултатите от възползвалите се от схеми, по-скоро за източване на средства по мерки от селската програма, от колкото да се създаде развиващо се стопанство с перспектива.

Разбира се остават онези, които реално се блъскат в скалистите брегове на открития, реален бизнес, на влагането на средства в модерно оборудване и механизация, на подбор на най-ефективните производитени породи и сортове – така наречените истински земеделци и фермери. Нагласата е в бъдещето след 2020-та година именно тези да останат в икономиката и да изкачват стъблицата, заемайки в кратко време достойна позиция.

Стартът на дискусиите по новата ОСП, бе даден вчера 18.05.2017 год. в две организирани събития в Пловдив и в Стара Загора. И на двата форума министър Порожанов взе участие. 

„Земеделските производители трябва да излязат на преден план, а не министерството или министърът. Те са важните хора в държавата, защото създават продуктите, които изхранват населението.“ – каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който заедно с министърът на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година Лиляна Павлова, откри дебата на тема: „ОСП след 2020 – Изборът на България“, в Пловдив. 


Заявеното желание да се поставят българските производители на нивото на европейските си колеги след 2020-та, на практика показва, че след изтичането на два периода от ПРСР нищо не е допринесло това да се случи това по естествен начин, а ако има такива, които са се преборили в това състезание, то те са единици и не представляват целостта на земеделските производители и фермери в България. Напротив, от всякъде идват лоши новини, брожения и желание за отказ от един от генетично заложените ни трудови таланти – селското стопанство. Пчелари търпят загуби от пренебрежението на арендатори, животновъди късат нерви от нормативни разпоредби и европейски директиви, биопроизводители изпадат от борда на мерки, които да компенсират някои от задължителтите им разходи за да са БИО… пазарът се завладява от съседни нам държави, къде регламентирано, къде не съвсем. 

За да се чуят идеите, плановете и целите за достигане на ефективното българско производство, бяха поканени представители на десетки браншови организации, от които се очаква решителна активност за да защитят секторите си. Администрацията заявява готовност да чуе техните стратегии и да стане мост между браншовете и Европа при оформянето на новата селскостопанска политика на съюза.

Ясно е, че след излизането на един от най-големите финансови донори на ЕС Великобритания, ще се преизчисляват средства и ще се наложи редуцирането им. От друга страна ще се наложи да се обърне внимание към асоциираните членове на Европейския съюз, както и към новите попълнения в състава му. За това за България няма да бъде лесна задача да докаже, че при недобрите показатели в след предните периоди, нещата ще се случват по мед и масло. 

В действителност страната ни ще трябва да се подготви да дотира селското си стопанство в по-голяма степен сама, или да разчита на предприемчивостта и последователността на земеделските производители, които ще останат след като политиката бъде избистрена. 

Не веднъж са обсъждани острите проблеми свързани с производството на суровини, тяхното обвързване с усвояване на финансово подпомагане и реализацията на продукцията във вътрешния пазар и износа. Стана ясно, че малките структури се превръщат в неефективни, както и намесата на вносни суровини и продукти, възползвали се от неразбориите в нашето селскостопанско битие.

За това браншовиците ще трябва да поставят на масата всичко пропуснато и пренебрегнато до сега, че да може българските производители да не изхвърчат от финансирането от Европа.

 „За нас като правителството, като част от което е Министерството на земеделието, е изключително важно да усетим пулса, желанието и приоритетите на реалните потребители на тези европейски фондове“, подчерта министърът на земеделието на срещата в Пловдив.
Румен Порожанов припомни, че е стартирал дебат на ниво ЕС с първия въпросник. 

В продължение на няколко месеца, ЕС пуснаха общодостъпен въпросник, който даде възможност стопани от целия съюз да споделят своите виждания по оформянето на новата ОСП. 

Над  350 хиляди предложения са постъпили в анкетата, като най-много са от Германия – 46%, от Франция и Италия – 15%, а от България са близо 1000. 

„Въпросникът ще бъде анализиран, обобщен и се очаква през месец юли еврокомисарят по земеделието да обяви резултатите и да излязат първите насоки”, коментира министър Порожанов. 


По думите му дебатът в България започва навреме и той ще продължи и след като Комисията даде съответните насоки. Същинската работа по новата ОСП ще се проведе след септември и по време на българското председателство на ЕС.

 „Не съм революционер, но съм практичен човек, който се стреми да направи администрацията работеща и нямам съмнения че това ще се случи“, категоричен бе министър Порожанов. Имало и затлачени проблеми, за които решенията ще бъдат трудни.

„Само по ОСП тематичните работни групи, които ще ръководи българското председателство през 2018 г. са 53“, съобщи министър Лиляна Павлова. 


В първия дебат "Изборът на България“,  присъствие отчетоха представители на Европейската комисия, Австрия, Италия, Холандия и Естония, както и на най-голямата европейска земеделска организация Копа-Коджека. Организатори на семинара са Института за агростратегии и иновации, както и „ИнтелиАгро“. През септември и ноември ще има още две събития по темата.

Постъпи предложение да бъде създаден Съвет, който да събере и предостави на държавното управление вижданията, пролемите и конструктивните идеи на браншовите организации за следващата ОСП, от което и ще се сформира работна група от брашовици.

Предстои да се разбере, до каква степен наистина, тези срещи ще доведат до качественото осъзнаване от това да се положат максимум усилия и енергия за защитаването интереса на българския земеделски производител. Първите споделени коментари, към момента са с противоречиви знаци.

Вероятно ранния етап на дебатите е причина за това, да не се вижда ясно очертана рамка на българските претенции към структурирането на най-важната политика. Надеждите са, че именно чрез бъдещия Съвет, процесите ще се форсират и насочат в правилна посока.

Работна група ще определи позицията на България за Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Създава се работна група от над 20 браншови организации, в рамките на която ще се дискутира бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г. Това стана ясно по време на първата среща на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, организиран от Асоциацията на земеделските производители в България, в която участва министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея. Председателят на „Асоциацията на земеделските производители в България“ Венцислав Върбанов обясни, че решенията ще бъдат докладвани до ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите, както и до ресорната комисия в Народното събрание. По думите му целта е преди края на тази година да има разработена позиция, около която целият сектор да бъде обединен.
 
Министър Порожанов приветства идеята и отбеляза, че за управлението на сектора е изключително важно да бъде представена визията на бранша за това как да бъде структурирано европейското финансиране. Според представителите на производителите и преработвателите директните плащания трябва да се запазят, но да бъдат обвързани с качеството и продуктивността.

Основен приоритет и след 2020 г. ще бъде биологичното производство и мерки за опазване на околната среда. Борбата и в новия период след 2020 г. ще бъде да се запази делът от около 40% на финансирането за земеделие от общия бюджет на ЕС. Като обща сума обаче средствата вероятно ще намалеят, заради Брекзит. Причината е, че досега Великобритания внася около 60 млрд. евро. Брекзит бави и първоначалния график на работата по новата Обща селскостопанска политика, защото още не е ясна многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.
 
В срещата на браншовете за ОСП участваха и председателят на парламентарната комисия по земеделие и гори Десислава Танева, директорът на държавен фонд „Земеделие“ Живко Живков и експерти от земеделското министерство.