Широко обсъждана е темата за цената, качеството и реализацията на суровото овче мляко, което българските животновъди произвеждат за местния пазар.

За повече яснота, относно тази злободневна тема, AGRO Journal се обърна към г-н Чавдар Дохчев, който откликна на поканата ни да отговори на няколко въпроса.

Чавдар Дохчев  се занимава професионално с животновъдство от 2014 год. Фермата му се намира в малко село, в полите на Средна гора.  За себе си казва, че не е потомствен овчар и се учи в движение. Има две висши образования, владее английски, френски и руски. 

г-н Дохчев, какво е актуалното състояние на изкупните цени на овчето мляко? 
Цената на овчето мляко варира между 0,80 и 1,45 лв. за литър. Цена от 1,45 лв. дава само един от големите млекопреработватели, но за да достигнеш тази цена млякото, то трябва да има определени качества. Аз, за щастие давам на тях. Въпреки това по време на големите дъждове се смъкнах до 1,15 лв. Сега в жегите се движа между 1,35 и 1,45 лв. За нещастие останалите мандри не дават такава цена. Даже някои поддържат изкупно количество, колкото да не си изгубят докрай клиентите.

Кой са факторите, които определят тези стойности?
Факторите които водят до тези низки изкупни цени са няколко. На първо място намалените финансови възможности на вътрешния пазар т.е. обедняването на нацията. Имайте предвид че България не е София и малко хора могат да си позволят 4 лв. (каквато мисля, че трябва да е реалната продажна цена във веригите) на литър , повтарям литър, чисто без примеси, овче истинско мляко. 

Може би знаете за скандала –  едни и същи продукти на големи марки имат различно съдържание за западна и източна Европа. Е, случаят с млякото е същия. Това обуславя и втория фактор, който влияе на цената на млякото, а той е вноса на всякакви сухи млека и имитации с цел от литър истинско мляко да се получат 2 литра мляко за продажба. 

Третия важен момент е международната обстановка а именно войната в близкия изток и санкциите срещу Русия. Не знам дали знаете, че една част от истинските собственици на мандри са араби и това положение в близкия изток блокира тяхната работа. Относно Русия на всички ни е ясно, че поради избора на геополитическата ни насоченост ние се отказахме от този пазар. Тук идва и отговора на въпроса – кой трябва да се намеси. Естествено това е държавата и ще ви обясня защо. 

Усложнената обстановка в арабския свят е дело на същия този Евро съюз и САЩ, но всички знаем, че на война в едно място се печели, а в друго се губи. 

Аз съм от Казанлък и мога да ви кажа, че досега в Арсенал Казанлък не са работили толкова хора дори и през социализма, т. е. държавата печели от тази война, значи редно е да задели средства де минимис или каквото там си измислят ,за да подпомогнат секторите които губят от това. 

С руските санкции е същото, лоялни сме към решенията на Европейския съюз. ОК, но моля да ни компенсирате за загубите!

Немалък фактор е и, че този огромен отворен пазар с неговото свръх производство подтиска местните производители, които технологично и финансово не са на нивото на развитите си колеги от Евро съюза. Като казвам де минимис, нямам предвид от 3 до 7 лв. на овца майка, защото с тази сума можем да си купим 12 кг. гранулиран висококачествен фураж, което за доилен период от 5 месеца, (както е при мен) е просто смешно, при положение, че изкупните цени са около 50% по ниски от европейските такива.
 
Мислите ли, че продуктивността в едно стопанство, което претендира да е производствено и иска реализация на пазара, е от значение? Същото се отнася и за качеството. 
Тези неща са от решаващо значение и се повишават само с нови технологии. За съжаление технологиите и тяхното въвеждане изискват финансов ресурс, който в нашия сектор не съществува поради гореизброените фактори, както и пълния отказ на банките да финансират в тази сфера (за мерзостта и липсата на професионализъм на банките много може да се говори).

Кои, според вас са най-вредните практики в сектора?
За съжаление този сектор е един от най-изостаналите сектори, с които съм се срещал. Имайте предвид, че се занимавам и с друг бизнес, и развивам самото животновъдство също като бизнес. За съжаление  умилението, с което произнасяме думата стар истински овчар, не би ни помогнало в този технологичен век. Повечето хора в бранша не са променили начина си на работа и той е такъв, какъвто е бил преди 100 години. 

Това разбира се не ни носи производителност, а може би е някаква атракция по-подходяща за етнографски комплекс, но не и за съвременно производство и добиви.  Неща като икономика на производството, статистика, excel,  изкуствено осеменявне, генетика, родословие, разлика между млечно и месодайно направление, са чужди на българския овчар.

Аз съм "млечно направление" и много вредна практика там е – всички овце в едно стадо да се запишат под селекционен контрол.  Повярвайте ми това е невъзможно.  Не случайно споменавам,  че не съм съгласен с протестите за прословутите 70 литра на овца майка.  Не можем да декларираме овце за субсидия, която се дава на овца за минимум 100 л. на сезон мисля,  а в същото време да протестираме, че не можем да докажем 70. Така само размиваме субсидията, защото тя е константно число и лишаваме добрите, и качествени животни от подпомагане.
 
Не може да искаш да си млечно направление и да държиш агнета да сучат до Великден, с цел да ги продадеш. Простата аритметика показва, че изсуканото от тях мляко, изядения фураж и ФРЗ са повече от продажната им стойност – 5 лв. за килограм на едро. 

Но "така е правил дядо, така правя аз!" – това е оправданието на повечето овчари.

Благодаря за отзивчивостта Ви. 

Интервюто изготви: Елеонора Радева