Ако на Илинден гърми, овошките ще боедуват, орехите и лешниците ще са  кухи и изгнили. Ще настъпи суша. Само виното ще е хубаво.

Ето защо, за да не разсърдим Свети Пророк Илия, покровител на гръмотевиците, градушките и летните небесни стихии, в народните традициите е речено да се заколи курбан, който се осветява. Обичайно това е най-старият петел. Стопанката замесва погача „боговица“ и „копач“ в чест на светията, още в ранни зори.

В българския народен календар Илинден е обичан летен празник по време на жътва и вършитба. Нарича се още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Хората си представяли Св. Пророк Илия на златна колесница, с която препуска по небето и гони ламята, която пасе в нивите. Когато я застигне, светецът хвърля огнени стрели, а на земята те падат като мълнии и гръмотевици. 

Молитвите през този ден са за здраве, благополучие, благословия, хубаво време и изобилна реколта.

От народните вярвания е и това, че на Илинден морето взима жертви. 

Православната църква се разграничава от народните обичаи, които счита за езически. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници.

Илинден се отбелязва като имен ден и за: Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия

Честит празник на имениците с пожелание за здраве, дълголетие и светло име! 

Чества се и денят на Илинденско-Преображенското въстание в България, който се празнува на 20 юли.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил  1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. 

По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България. Част от тях са заселени в днешна Бургаска област.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. 

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. 

Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България.  Жертвите от турска страна са 5325 войници.

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година

Източник: Уикипедия, свободната енциклопедия