И отново за прословутата Наредба 44, за условията при които се отглеждат животните, и на които трябва да отговарят животновъдните обекти.
По същество това е наредба за ЗООХИГИЕННИТЕ УСЛОВИЯ, при които селскостопанските животни биха реализирали оптимално ефективно своята продуктивност. ПОВТАРЯМ: ДА РЕАЛИЗИРАТ ОПТИМАЛНО ЕФЕКТИВНО ПРОДУКТИВНОСТТА СИ! Става въпрос за селскостопански животни, чието предназначение все пак е производство на хранителна (месо и мляко) или промишлена (вълна, кожи, колаген и др.) продукция.
Разбира се, че има значение при какви условия се отглеждат тези животни, но предвид ниското ниво на инвестиции (обусловено преди всичко от презрителното отношение на властимащите към българското село), както и твърде съмнителния начин да оцелееш след задлъжняване към банки, появата на тази Наредба е истински пример как тигана се слага на котлона преди да е хваната рибата.
Истинско недоумение буди, че именно една ЗООТЕХНИЧЕСКА наредба се изработва от… Ветеринарната служба. Напомням само, че дисциплината ЗООХИГИЕНА се изучава приоритетно в Зооинжинерните факултети на 2 Университета и бегло се разглежда във ветеринарните.
Какво представлява въпросната Наредба 44? Компилация от скудоумни обяснения що е то животновъден обект, колко броя животни и от кой вид могат да се отглеждат, къде да бъде разположен този обект та до силата на движението на въздуха и яркостта на светлината… Но именно проблемните текстове са свързани с броя на животните и видовете, които могат да бъдат отглеждани в стопанският двор за лично ползване или за промишлена продуктивност.
Очевидно писачите на Наредбата не допускат, че и минимален брой животни могат да бъдат ползвани за пазарна реализация с цел добавяне на доход за домакинството на село. Какво им пука на писачите за състоянието на българските села и техните жители… Апропо, наскоро един водещ Пожарникар тръгна да гаси административните пожари без дори да помисли колко непосилно амбициозна е задачата. Сигурно, защото изобщо не мисли да бъде намерено работещо решение за РАБОТЕЩИТЕ СЕЛЯНИ.
Та думата ми е именно за личния двор на обикновения български селянин. Тук, естествено гус'да земеделските чиновници са стигнали до гениалното преписване на "окръжните" писма отпреди 45 години, когато се позволяваше да се отглеждат до 3 крави с телетата им до 18 месеца, 10 овце или кози и до 5 прасета. При бай Тошо, обаче не беше посочен точният брой на кокошките, патките, гъските и пуйките, които може да се отглеждат в личния двор.
Е, на 11.07.2017 този пропуск беше запълнен като по неведоми аргументи максималния брой стопански зрели пернати в двора не може да надхвърля 50 (ПЕТДЕСЕТ). Без разлика от вида. Но ако са бройлери или подрастващи пернати до 6 месеца – може да са и 100. Кой умник и кой гений на животновъдната наука изведнъж реши, че 3 крави от по 500 килограма се равняват на 50 кокошки от по 3 (в най-тежките породи) килограма? По какъв начин изведнъж се реши, че тези пернати не бива да надхвърлят 50 броя? И защо, по дяволите?!
В момента в България има множество ентусиазирани развъдчици на чистопородни линии гъски, патици, кокошки, пуйки, за които се грижат по начин, който надхвърля далеч стандартите за хуманност. Тези скромни развъдчици представляват една невероятна база за изпосталелите ни научни институти, които биха могли да започнат страхотни проекти за хибридизация с цел получаване на стокови промишлени хибриди. Такива, каквито се произвеждат в топ развъдните фирми, които после продават този хибриден материал включително и в България.
Интересното е, че отдавна е забравено времето, когато беше реализиран яйценосният хибрид Джилинг, но съвсем наскоро един грамотен човек създаде перфектната за българския селски двор Катунска кокошка. При това без изобщо да има достъп до високите геномни технологии.
Изведнъж селският двор се превърна в едно СТРАШИЛИЩЕ за ветеринарния стабилен климат, в който ветеринарите ни вместо да провеждат профилактични дейности, изписват десетки справки, доклади, отнесени към още по-идиотски евродирективи писани от още по-незнаещи еврочиновници. Кое, господа чиновнически доктори и софийски бюрократи, наложи да слагате подобни скудоумни изисквания към селския двор, в който отговорно се произвежда истински чистата и ефтина храна? Направихте ли някакви изчисления и справки по какъв начин домашното производство на яйца и птиче месо ще конкурира мега производителите с по няколкостотин хиляди (до милион) птици?
Реакциите на колегите, които научиха за (меко казано) профанското допълнение в иначе несъстоятелната Наредба 44, са откровено за "вътрешна употреба", но предполагам се сещате за съдържанието им.
И още едно допълнение – подобни добавки, които откровено убиват ентусиазма на хората да произвеждат честно и прозрачно (независимо какво) показват единствено безсилието на държавните мъже да мислят държавнически. Затова предпочитат да наложат правила, които са познати отпреди 60 години, а днес наричаме с презрение – ТОТАЛИТАРИЗЪМ.
Автор: Б. Стоянов – зооинженер и собственик на 100 птици от водоплаващи и кокошеви
Баба на село не може да гледа повече от 50 кокошки в двора. Защо?!
