Село Млечево се намира в планинския район на Троянския Балкан. „Ечете хълми и долини, шумете буйни лесове. И екотът ви да премине през бъдните ни векове.“

Тук сред природата на Балкана, от сутрин до здрач, Таня Маринова и нейния баща, отглеждат близо 100 животни – крави, юници, телета и бикове. Помага им само още един работник, а в стадото са събрани говеда от породите – херефорд, кафяво говедо и черно шарено говедо.

Таня Маринова се свърза с нас чрез страницата ни във Фейсбук. Обяснимо е, предвид това, че ангажимента с животновъдната и дейност заема огромна част от времето и. Помолих я за кратко интервю и тя откликна. AGRO Journal още при създаването си, заяви ясната си концепция – електронен вестник за Селско стопанство и хората, които го правят реално! Благодаря на Таня за отзивчивостта! Ето какво сподели тя с нас.

Здрваей, Таня! От кога се занимавате с животновъдство? Как започна всичко?
– Ами май от както се помня! Баща ми гледаше овце. При ликвидация на текезесетата купи в с. Млечево всичко – обори, овчарници, ремонтна работилница и сеновали. Реши да гледа крави и овце и така беше до 2013. Имахме и 150 овце, но трудностите при намиране на работна ръка ни принудиха да останем само с крави.

Как намирате пазар?
– Пазар на местно ниво

Ползвате ли субсидии,  по каква мярка?
– Да. Субсидии получаваме за глава животно и СЕПП.

Какви са най-големите ви трудности?
– Най големите трудности са липсата на работна ръка. Освен това района е необлагодетелстван площи постоянно попадащи в недопустим слой за подпомагане. Режат ни субсидиите, водим дела с ДФЗ, което ме натоварва допълнително. Но няма как, млади хора сме и трябва да работим.

 Какви са плановете ви в бъдеще?
– Плановете за в бъдеще са да се развиваме до колкото можем. Да си закупим още малко техника която ни е необходима.

Благодаря Таня, от все сърце ти пожелавам успех! Надявам се скоро да ни се похвалиш с нещо ново и при първа възможност ще ти дойдем на гости! 🙂

Основно животните се отглеждат като крави с бозаещи телета.

Малко история:

Горда Стара планина! Северно от най-високата ѝ част – Калоферския балкан се издига внушителното възвишение Черни връх, обрасъл с гъсти букови гори. Заедно със следващото по-значително възвишение – Рътът (Куз баир, Млечовски рид, Церовица…) и реките Видима от запад, и Лева (Боазка) от изток затварят един облагодетелствуван от природата кът с мек и здравословен планински климат, обрасъл с буйни дъбови и букови гори, прошарен от множество поляни, долини, рътлини и чукари, населен с махли и планински колиби, осеян със старинни надгробни могили, които напомнят, че тук от незапомнени времена е властвал човекът. Кръстосалите се пътища нашир и надлъж съединяват Мизия и Тракия чрез Русалийския и Карловския (Видимския) проходи, както и селищата от Габровския и Троянския край. В подножието на северния скат на Черни връх е било скътано старинно славянско селище с поетичното име Зелен град, свързано с множество предания и легенди. Широко известно е преданието, че през Русалийския проход е преминала красавицата Мара – сестрата на цар Иван Шишман – за да отиде в харема на султан Мурад, дано поне малко облекчи съдбата на поробения вече български народ. Затова българинът е възпял потурчването на Мара и го свързал с връх Мара Гидик (Марин проход),неправилно отбелязван по едно време като вр.Русалка.Народът ни винаги го е наричал Мара Гидик. Има и друга легенда за този връх свързана със сестрата на Крали Марко. Подгонена от турците с бесни викове „Мара гидия“ тя се хвърлила от скалите с думите: „Българско чедо на чужда вяра не се предава.“ (Мар узначава змия а гедик е дупка)

Снимки: личен архив

Репортер: Елеонора Радева

Източник: Уикипедия