На 2 септември в местността „Смолянски езера“ се проведе "Национално изложение на родопските породи овце". Събитието с партньорството на Община Смолян, бе почетено и открито от земедлския министър Румен Порожанов

За да ни разкаже повече за изложението и за работата на развъдната организация се свързахме с  Доц. д-р Цонка Оджакова, председател на „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон”, и директор на "Комплексна опитна станция" – гр. Смолян. 

Здравейте Доц. Оджакова, от кога се провежда изложението, какви са неговите цели?
За втори път се провежда изложението. Преди две години нашата „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон” кандидатства  за финансиране по програма "Помощ за участие в изложения".

Програмата се финансира от ДФ "Земеделие", спечелихме финансирането и проведохме първото по рода си изложение в нашия край през 2016 година. Тази година също кандидатствахме, отново бяхме одобрени и така постигнахме своята цел – да покажем нашите породи овце и каракачанския кон, породи които се отглеждат в Родопите. Надеждата ни е да се превърне в традиционно, ежегодно събитие за животновъдтсво, в непосредствена близост до град Смолян, сред великолепната природа на Родопите.

Породите овце, които показахме по време на изложението, а и са обект на развъдна дейност от страна на нашата асоциация, са породи застрашени от изчезване. Това са Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай. Нашата мисия е да популяризираме тези породи и да възстановим славата на овцевъдството. Както първото, така и това изложение премина под надслов "Овцевъдството – наше минало, настояще и бъдеще!". 

В старанието ни да покажем миналото на овцевъдството, тази година поканихме да ни гостува "Национален земеделски музей" към Селскостопанска академия, с една експозиция на овцевъдството в миналото. Дойдоха и стари майстори, които да демонстрират как се произвеждат традиционни млечни продукти. Имаше и дегустация на традиционни натурални храни.

Настоящето и бъдещето илюстрирахме, чрез показване на съвременни екземпляри животни, които се отглеждат в нашата асоциация, споменатите три породи – Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай. 

Извън темата овцевъдство, бяхме поканили да ни гостуват едно стадо от Родопско късорого  говедо, и собственици на пастирски каракачански кучета. Тези гости разнообразиха с присъствието си нашето изложение и внесоха допълнителен колорит.

Общо изложителите бяха 25 от Смолян и Кърджали, а животните които показахме бяха приблизително 160-170 броя, правим отчета в момента, за това не мога да кажа точната бройка. Избрахме началото на Септември, защото времето все още е хубаво. Стопаните пътуваха по 150-200 километра за да докарат животните си, въпреки това че сега са на паша, дойдоха и заедно направихме едно добро събитие. 

Имаше ли състезания, конкурси между участниците! 
Да имаше конкурс. Награди получиха животни отличени като най-добри екземпляри от отделните породи. Натоварихме министър Порожанов да връчи наградите на победителите. За нас беше голяма чест неговото присъствие, тъй като ние сме малка, регионална структура в Родопите и въпреки това, че организирахме неголям форум, той дойде и ни уважи. Тук е моментът да спомена и спонсорите, които осигуриха наградите за членовете с най-многобройни стада в асоциацията. Това беше фирма "Топ Микс" за производство на комбинирани фуражи за животни.

Кои бяха отличените стопанства? 
Фирма "Петро Г" – с. Левочево със Среднородопска, БКСР Синапови – Кърджалийска област, с няколко стада Среднородопска и Родопски цигай,  и ЗП Стефан Сариев с каракачански овце. 

Какъв е популационният размер на трите породи в асоциацията? 
В асоциацията контролираме най-много животни от породата Средноробопска овца, която наброява 8500 бр. От Каракачанската имаме приблизително 2000 животни, като това са стада само в Смолянска община. Каракачанската порода има над 12 000 бройки в страната, но те се контролират разпределени в  други асоциации. За породите Среднородопска и Родопски цигай единствената организация е нашата асоциация и фермери с такива животни могат да членуват само при нас. 

Какво е вашето мнение относно обстоятелството, че за една порода има няколко развъдни организации. Добре ли е това з за развитието на породата, както е в конкретния случай с Каракачанската овца?
Често в научните среди, заедно с колегите коментираме този въпрос, а именно една порода да бъде контролирана само от една организация. Още преди няколко години това беше обсъждано. Но за да се получи така, че да няма повече от една развъдна организация, се налагат промени в Закона за животновъдството.

Не само Каракачанска овца е в това положение, има още породи които са на изчезване и се контролират от повече от една асоциация – Западностаропланинска, Дъбенската овца … това са породи, които се контролиран от две или три дори асоциации.

Моето лично мнение е, че е добре, а и правилно, една порода да се контролира от една асоциация. Най-вече това се отнася за изчезващите породи, където трябва да се затворят родословните книги, за да може да се продължи запазването на тези типове.
 
Кои продуктивни качества са обект на целенасочена развъдна дейност на вашата асоциация и кои признаци следите, и контролирате в развъдната организация?
Нашата цел при Среднородопска и Каракачанска овца е да запазим ценните качества на породата. Не водим агресивна селекция по продуктивност, защото това са породи застрашени от изчезване и ние трябва да ги запазим. Стремим се да запазим техните качества – характерно ниско живо тегло, безценните им приспособителни към природата качества, качеството на вълната, ниския ръст, нисък процент на заболявания, издръжливостта им при големи преходи… За това обръщаме по-голямо внимание на съхраняването на пороите, от колкото на продуктивността.

При породата Родопски цигай, която представлява комбинирана порода за вълна, месо и мляко, нашите цели са постигане на по-голяма продуктивност. Селекцията се води на ниво подбор и отбор на  животни, които непрекъснато да повишават качествата на породата, както и нейната продуктивност при производство нафмляко и агнешко месо.  Животните са по-едри, по-големи и с оценките, които правим целим основно повишаване на нивото на техните признаци, от там и на продуктивността им.

Родопски цигай е породата, която през 90-те години на миналия век, беше изцяло преселена в Родопите. Както в Западните, така и в Източните Родопи. Това беше, и е най-подходящата порода за този регион.  Във времето се доказа смисъла на това решение.  През последните 20 години хората пробваха различни породи,  както и различни начини за оглеждане на по-високопродуктивни животни, но разбраха, че Родопски цигай е най-ценната порода за отглеждане в планината. Комбинирана порода, която може да се използва по-дълго време. 

Споделяте или отхвърляте мнението, че всяка порода може да бъде развъждана навсякъде в България, без значение на географските особености на района, като продължат да се следят стриктно нейните характерни белези и качества? Т.е. Родопски цигай да се отглежда в равнината, например.
Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че би трябвало тези породи, които са автохтонни, и които са създадени в планините, да си бъдат за планините.  Основания за моето мнение са формирани предвид това, че условията на равнината и планината са несравними.

Полските райони са изобилни на паша, с по-голям фуржен балас, а и нямат такъв суров климат както в планинските. Има достатъчно комерсиални, високо продуктивни породи породи, които дават много по-голяма продукция.

Би било смешно да гледаме една 35 килограмова овца, подходяща за планината, при положение, че условията позволяват далече по-високи показатели на продуктивност. Все пак целта е да се използват максимално възможностите на породите в зависимост от района.

Нашите, планински породи Среднородопска, Каракачанска, а и Родопски цигай са способни да се задоволят с паша от най-ниско продуктивните пасища, споменах за издръжливостта при големи преходи и пр. В това е тяхната сила, безсмислено е да ги слагаме там, където има люцерна… изобщо много по-добри условия, както са за млечните породи от полските райони. От тях се очаква да дават много мляко, благодарение именно на благоприятните условия, при които се отглеждат.
 
Благодаря Ви за отделеното време, въпреки натоварения за вас делови ден. Надявам се да имате още поводи и събития, които да споделите с нашата аудитория. Желая ви успешен стопански сезон и крепко лично здраве. 
AGRO Journal

Снимка: Доц. д-р Оджакова, личен архив
Снимка на публикацията: AGRO Journal