Втори стълб на ОСП: политика за развитие на селските райони
Мерките от „европейското меню“
Тези мерки обхващат следните области:
• трансфер на знания и действия за осведомяване (професионално обучение, информационни дейности и т.н.);
консултантски услуги, услуги за подпомагане на управлението на стопанство и услуги по заместване в стопанството;
системи за качество, приложими към селскостопанските продукти и храни (ново участие на земеделски стопани в схеми за качество);• инвестиции във физически активи (преработка на земеделски продукти, инфраструктури, подобряване на резултатите и устойчивостта на стопанството и др.);
• възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия и катастрофални събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки;
• развитие на земеделски стопанства и предприятия (помощ за започване на дейност от млади земеделски стопани, неземеделски дейности в селските райони и т.н.);
• основни услуги и обновяване на селата в селските райони (широколентов достъп, културни дейности и туристическа инфраструктура и др.);
• инвестиции в развитието на горските райони и подобряване на жизнеспособността на горите (залесяване и създаване на залесени площи; създаване на агро-лесовъдни системи, превенция и възстановяване на нанесените на горите щети от горски пожари, природни бедствия и катастрофи, включително нашествия от вредители и поява на болести, както и заплахи, свързани с климата; инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми, както и на потенциала им за смекчаване на последиците от изменението на климата; инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти);
• създаване на групи и организации на производители;
• поддържане на селскостопански практики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и насърчаване на необходимите промени в това отношение (агроекологични мерки). Включването на тези мерки в програмите за развитие на селските райони е задължително. Поетите задължения трябва да бъдат по-амбициозни от задължителните стандарти;
• подпомагане на биологичното земеделие (плащане за преобразуването или в полза на запазването на практиките на биологичното земеделие);
• плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите;
• плащания за райони с природни или други специфични ограничения;
• плащания за хуманно отношение към животните;
• плащания за лесовъдски, екологични и свързани с климата услуги и услуги във връзка с опазването на горите;
• насърчаване на сътрудничеството между участниците в селскостопанския и горския сектор и тези от хранителната верига (създаване на клъстери и мрежи, оперативни групи на мрежата за Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ).
набор инструменти за управление на риска: плащане на премии за застраховане на реколтата, животните и растенията;• взаимоспомагателни фондове, които се задействам при наличие на неблагоприятни климатични явления, болести по животните и растенията, нашествия на вредители и екологични катастрофи; инструмент за стабилизиране на доходите (под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове, предоставящи обезщетения на земеделските стопани при сериозен спад в техните доходи.);
• допълнителни национални директни плащания за Хърватия;
• подпомагане на местното развитие по LEADER (връзки между действията за развитие на икономиката на селските райони);
техническа помощ.
Последната реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) запази структурата с два стълба на тази политика, като развитието на селските райони все още представлява така наречения „втори стълб на ОСП“. Общите принципи на този стълб остават същите (съфинансиране, национално или регионално многогодишно програмиране въз основа на европейско „меню с мерки“ и т.н.). Новата система дава по-голяма гъвкавост на държавите членки.
Правно основание
Членове 38—44 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
Регламент (ЕС) № 1303/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (общоприложими разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове)
Регламент (ЕС) № 1305/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (подкрепа на развитието на селските райони)
Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (финансиране, управление и мониторинг на общата селскостопанска политика)
Мисия и приоритети
Политиката на ЕС за развитие на селските райони беше въведена като втори стълб на ОСП по време на реформата по „Програма 2000“. Тя се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Целта на този фонд е да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (стратегия на Европейския съюз в полза на растежа и заетостта) чрез насърчаване на устойчивото развитие на селските райони. ЕЗФРСР трябва да допринесе за развитието на уравновесен в териториално и екологично отношение селскостопански сектор, съобразен с климата и устойчив на изменението на климата, конкурентоспособен и иновативен.
Шестте приоритета на новата политика за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. са следните:
• стимулиране на трансфера на знания и на иновациите в селското и горското стопанство (разработване на базата от знания в селските райони; укрепване на връзките между селското стопанство, горското стопанство и сектора на научните изследвания);
• засилване на устойчивостта и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност, както и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и подпомагане на устойчивото управление на горите;
• насърчаване на организацията на хранителната верига, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селскостопанския сектор;
• възстановяване, опазване и укрепване на селскостопанските и горските екосистеми (биологично разнообразие, води, почви);
• насърчаване на ефективното използване на ресурси (вода, енергия) и подпомагане на прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност (използване на енергия от възобновяеми източници, намаляване на емисиите на парникови газове, задържане и съхранение на въглероден диоксид);
• насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони (създаване на работни места, стимулиране на развитието на местно равнище, подобряване на достъпността на информационните и комуникационните технологии).
Както в миналото, прилагането на политиката за развитие на селските райони се основава на изготвянето от държавите членки (или техните региони) на програми за развитие на селските райони. Тези многогодишни програми трябва да прилагат персонализирана стратегия, отговаряща както на специфичните нужди на държавите членки (или регионите), така и на приоритетите на европейската политика за развитие на селските райони. Тези програми се основават на набор от мерки (които комбинират), избрани от „меню“ от мерки на равнище ЕС, подробно описани в Регламент (ЕС) № 1305/2013 и съфинансирани от ЕЗФРСР. Делът на съфинансиране варира според регионите и съответните мерки. Програмите трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия, като те също така съдържат и план за финансиране и набор от показатели за постигнатите резултати. В рамките на сътрудничеството между Европейската комисия и държавите членки се създава обща система за наблюдение и оценка на политиката за развитие на селските райони.
По време на сегашния програмен период беше поставен акцент върху координирането на действията по ЕЗФРСР с другите европейски структурни и инвестиционни фондове („ЕСИ фондове“): фондовете на политиката на сближаване (Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ)), както и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Бяха установени общи правила за тези фондове (Регламент (ЕС) № 1303/2013), които включват обща стратегическа рамка за улесняване на процеса на програмиране и секторната и териториалната координация на интервенцията на ЕСИ фондовете в Съюза. На тази основа всяка държава членка подготвя споразумение за партньорство за периода 2014—2020 г., в което трябва да представи как ще използва ЕСИ фондовете по интегриран начин.
В регламента се съдържа приложение с индикативен списък на мерките, които биха могли да допринесат за различните приоритети. Освен това подходът LEADER се запазва. Става дума за подход за развитие на местно равнище, ръководен от действащи лица на местно равнище. ЕЗФРСР финансира също Европейската мрежа, отговаряща за свързване в мрежа на националните мрежи и националните организации и администрации, които работят в областта на развитието на селските райони в ЕС, както и мрежата за ЕПИ, която свързва заинтересованите страни от селскостопанските среди и изследователи с цел обмен на знания. Също така регламентът изрично предвижда, че държавите членки могат да въведат тематични подпрограми, свързани с младите земеделски стопани, дребните стопанства, планинските райони, късите вериги за доставки, жените в селските райони, смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, биологичното разнообразие и преструктурирането на някои селскостопански сектори. В този контекст някои от тези области могат да получат по-голяма подкрепа от страна на ЕЗФРСР.
Финансови аспекти
В многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) разполага с бюджет в размер на 99,6 млрд. евро (по текущи цени, след трансфери между стълбовете, произтичащи от избора за прилагане на ОСП, направени от държавите членки). Франция (11,4 млрд.), Италия (10,4 млрд.), Германия (9,4 млрд.) и Полша (8,7 млрд.) са четирите основни бенефициенти по ЕЗФРСР. Като се включат националните вноски, средствата, предоставени в рамките на втория стълб на ОСП ще възлизат на 161 милиарда евро за целия период. Поне 30 % от средствата по ЕЗФРСР трябва да бъдат предназначени за инвестиции в областта на околната среда и климата, както и в развитието на горските райони и подобряването на жизнеспособността на горите, агроекологични мерки, биологично земеделие и плащания по „Натура 2000“. Освен това поне 5 % от участието на ЕЗФРСР трябва да бъде посветено на подхода Leader. Размерите и процентът на отпусканите помощи, са посочени в приложение II към регламента. Така например, помощите за започване на дейност на млади земеделски стопани могат да достигнат 70 000 евро, помощите за схеми за качество – 3 000 евро годишно, като субсидиите за биологично земеделие възлизат на 900 евро годишно за трайни насаждения.
Прилагане
В рамките на една година (между декември 2014 г. и декември 2015 г.) Европейската комисия одобри всичките 118 програми за развитие на селските райони, съставени от 28-те държави членки. Двадесет държави членки избраха да прилагат една единствена национална програма, а осем — да използват повече от една програма (които са съобразени, например, с тяхната географска или административна структура). Прилагането на втория стълб е много различно в отделните държави членки, а дори и в самите държави членки. Първите елементи на анализа показват, че държавите членки често са избирали последователността на избраните мерки. Трите най-предпочитани мерки в рамките на европейските опции са инвестиции във физически активи (23 % от общите публични разходи), агро-екологични мерки (17 %) и плащания за райони с природни или други специфични ограничения (16 %) — същите както през периода 2007—2013 г. Въпреки това следва да се отбележат някои промени, като например увеличаването на финансирането за сътрудничеството между заинтересованите страни от селскостопанските среди. Новостите за периода като тематичните подпрограми и финансовите инструменти бяха много слабо използвани. Административната сложност на прилагането на втория стълб беше също така често сочена с пръст. През септември 2016 г. европейската конференция („Корк 2.0.“) постави начало на обсъждането на бъдещето на втория стълб (вж. фиш 5.2.9).
Роля на Европейския парламент
Последната реформа на ОСП беше приета за пръв път в рамките на обикновената законодателна процедура („съвместно вземане на решение“) (вж. фиш 5.2.3). Европейският парламент изигра пълноценно своята роля на съзаконодател, включително като постигна фиксирането на 30 % на минималния праг, посочен по-горе, или фиксирането на ставката на съфинансиране от ЕЗФРСР на 85 % в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и малките острови в Егейско море (желанието на Съвета беше да се фиксира тази ставка в размер на 75 %). Благодарение на Парламента максималният размер на плащанията за хектар за райони с природни или други специфични ограничения беше фиксиран на 450 евро за хектар, при 300 евро в първоначалното предложение на Комисията (тази стойност беше също подкрепена от Съвета).
