Ч. Дохчев: Ако не се сдружим, няма да ни бъде занапред

Не са един и два препъни камъните по пътя на българския животновъд по време на случването на твърдото намерение, че именно животновъдството е избрания и успешен бизнес от тях. Всеки заел се с този "кръст" със сигурност ще припознае своите проблеми, тревоги, че и измами, лутания и капани от всички страни, в текста, който ще прочетете по-долу.

г-н Чавдар Дохчев е познат на нашата аудитория със своите критични и откровени коментари. Днес в социалната мрежа сподели своеобразен очерг на своя старт в животновъдния бранш.

Ето какво написа публично той, а AGRO Journal публикува без съкращения и редакция, с негово съгласие:

Няколко думи относно големите народни празненства по случай превода на 28 лв. на овца майка.

Колеги не ви ли омръзна да живеем в тази помиярска държава. Имах една мечта, когато започнах да се занимавам с овце и тя беше „ силна браншова организация“. Към днешна дата осъзнавам че съм бил лаик но какво да се прави такова е всяко начало.

Ще ви направя съвсем повърхностен очерк на историята на един млад (сравнително) човек който е поискал да гледа овце (колкото и да е рядко срещано) в нашата мила родина. Между другото и в този бранш установих в последствие е пълна трагедия, както във всеки един бранш в БГ (може би само в обществените поръчки, кражбата и контрабандата както и в заплатите на депутатите всичко е ок в България).

Като за начало си купих женски селектирани шилета от виден професионалист в бранша с банков превод всичко легално с договор от виден овцевъд (няма да му споменавам името). За нещастие когато селектираните шилета пристигнаха в моя животновъден обект се оказа че по документи не са шилета а са на 120 месеца и въобще ги няма в никаква селекционна организация.

Шокът естествено беше голям. Голямо ходене по мъките падна (стигнах чак до Дамян Илиев), тук естествено искам да благодаря на един човек който много от вас плюят но който много ми помогна в този труден момент – Бисер Чилингиров. Искам дебело да подчертая че човека ми помогна съвсем безрезервно без дори добре да ме познава.

След това дойдоха протестите бях в Димитровград, бях също така и на Дунав мост. Какво да ви кажа шепа хора, явно поговорката „преклонена глава сабя не я сече“ кореспондира много добре с нагласите на овцевъдите. Записах се в развъдна организация (нали това е бъдещето, пък и ми продадоха млечни овце). За съжаление много бързо установих че във въпросната развъдна организация (няма да и споменавам името) всъщност освен софри два пъти в годината за членовете, с цел замазването на очите на бедните овчари, и опъването на едни евро пари нищо друго не се върши и цялата им селекция е една стъкмистика и печени агнета за тоя или оня силен на деня или политик.

Постъпих в НОА (вече я няма тази организация) с искрената вяра че браншовата дейност е нужна за да си отстояваме интересите като група от хора които имат сходен бизнес. Уви видях прости хеленчещи членове (овчари) които вярват че поредния месия трябва да им помогне, хора които са готови да смучат каквито могат субсидии, да ги използват не по предназначение и в същото време да не искат да платят по 50 стотинки на животно за организация която е тяхна и трябва да защитава техните интереси. Сега да ви кажа нещо колеги – не е луд тоя който яде баницата… края го знаете.

Както и се очакваше задкулисието не се забави и съсипа (открадна) НОА. Сега да ви кажа нещо на тези които ще почнете да плюете веднага. Чилингиров може да е такъв и онакъв но аз бях в контролния съвет на НОА и имам документи за негови дарения лични пари няколко хиляди лева, който от вас може да се похвали със същия принос за една браншова организация нека ми пише макар че знам че няма такъв.

Ще се запитате защо ви пиша всички тези неща., ами много е просто нагледах се на едно МЗХ с неадекватните му наредби, нагледах се на едни хора в София които не са виждали овце но нямат срама да ги пишат тези наредби.

Няколко примера:
– Сурово овче мляко, някой каза ли ни тази пролет като я приеха наредбата че без тези три задължителни думи няма да ни уважат документите… НЕ

– 120 лв. за становище за хуманното отношение от БАБХ при положение че кандидатствам със 200 овце а те преди една година са ми дали капацитет (наредба 44 чл. 37 а за 500 овце) целта е да се вземат едни пари крещящо е

– Дневник за паша на овцете (хуманно отношение) една година назад, абе идиоти искрено ли вярвате че аз помня по часове кога са излизали животните в изминалите 365 дни или ме карате да ви правя стъкмистики

Примерите са хиляди.

Колеги трябва да знаете едно и хубаво си го набийте в главата. Във всеки един бранш в България е същата помия и ако ние сами не се сдружим и не им покажем на тия с вратовръзките в София как трябва да се случват нещата на полето, няма да ни бъде и занапред.

Помнете и знайте че ние сами управляваме нашето развитие, но само когато сме задружни и не ни пука да закараме стадата на жълтите павета.

P.S. Гледайте сега как шест месеца ще ни точат като подаяние нашите собствени пари стотинка по стотинка и където сварят ще си намират причина да режат защото изначално нарочно са поставили непонятни и налудничави изисквания за всяка една схема.