„Аз съм обещал на Отечеството си жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв.“
Васил Левски (1837-1873)
Днес се навършват 149 години от обесването на Апостола на свободата, великият българин, който с делото си, остави в наследство свободата на България!
Апостолът на Свободата, пътеводната българска светлина, несломимия дух на България, революционер, символ за героизъм и себеотрицание – Васил Иванов Кунчев – Левски!
Безкористен идеалист, национален герой и национален идеолог за „Чиста и свята република“.
Васил Иванов Кунчев – Василъ Лѣвскій, е роден на 18 юли 1837 г. (6 юли по стар стил) в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.
След кончината на баща си, Васил Кунчев приема монашески сан и през 1858 г. с име Игнатий започва служба в Сопотския манастир. Ръкоположен е за йеродякон година по-късно.
„Манастирът тесен за мойта душа е.“ из Левски, Иван Вазов
През 1862 г. Васил заминава за Сърбия и става член на Първа българска легия на Раковски. Започва пътят на Дякона. На Великден 1864-та година, завърнал се в родния си град Сопот, след отшелничество в Румъния, отрязва сам монашеските си коси и започва революционната му дейност. И до днес кичури от косите на Апостола се съхраняват като национална светиня.
Следват години на смъртна опасност, организационни събития, създаване на революционни комитети. Способността на Васил Левски да приема с лекота различни самоличности го държи невидим за заптиета и душмани, докато многократно пътува до Румъния по революционни дела.
През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ. От този момент започва апостолската му дейност.
Същата година през есента, Левски получава нареждане за вдигане на въстание, което той пренебрегва и отново заминава в Румъния. Взима със себе си бунтовническите архиви.
Османските заптиета вече са близо до Васил Левски и на 27 декември 1872 г. Апостолът на свободата е заловен при Къкринското ханче (близо до Ловеч) и отведен в Търново, а по-късно в София, където е изправен пред съд.
Не съд, а комисия, която е съставена от евреи, българи и мюсолмани осъжда героичния българин, който до последната минута самоотвержено поема всички обвинения върху себе си. В своя защита Апостолът на свободата твърди, че едничък мотив е свободата и благоденствието на българския народ, разграничавайки се от всякакви криминални прояви през времето на неговата революционна дейност. .
На 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, не далече от днешния паметник, който е издигнат в чест на героя през 1895 г. Гробът на Апостола на Свободата и до днес е неизвестен.
Нека сведем глави за дълбок поклон!
из Левски, Иван Вазов
…
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Думи на Апостола на свободата:
• Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. — из недовършената автобиография — тефтерче на Васил Левски
• Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
• За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
• И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
• Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
• Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
• Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
Източници: Словото,
