Ваше Превъзходителство, моля, представете се за нашата аудитория?
Аз се казвам Асаад Али Ясин Ал-Самарай, извънреден и пълномощен посланик на Република Ирак в България. Роден съм през 1953 година и, ето, издадох една тайна (смее се…). Женен съм и имам пет деца. Както знаете, по обичай едно ориенталско семейство има повече деца.
Завършил съм университета в Багдад 1977-1978 г. Моята специалност е филология. В началото започнах своята кариера като бизнесмен. Оглавих и няколко фирми. 15 години живях и работих в Дубай. От 2006 година навлязох в политическа работа. Бях губернатор на моя град Самара. Бил съм и председател на Общинския Съвет в Самарад. След това преминах към дипломатическа работа и три години преди да дойда в България бях посланик на Ирак в Йемен. От началото на тази година съм и доайен на арабските посланици в България.
Не е тайна, че за нашите читатели ще бъде интересно да разберат как прекарвате свободното си време, как се забавлявате, какви са Вашите малки тайни за отмора. Например, обичате ли да почивате заедно със семейството си някъде?
Моите деца вече са големи. Най-малкият от тях е студент. Когато преминах към дипломатическа и политическа работа, трите ми по-големи деца започнаха да се занимават с моя бизнес. Когато настъпи време за празници, с цялото семейство пътуваме към Ирак и там успяваме да се съберем всички – цялата фамилия. Тук в България с моята жена обичаме да посещаваме Пловдив, Велико Търново също е много красив град и, разбира се, Варна и Бургас. Един наистина хубав курорт е Слънчев бряг. Моите деца често ходят за уикенда там.
Република Ирак е страна наследница на много древна и цветна история. Често е наричана „Люлка на цивилизацията” – гордеете ли се с това?
Разбира се! Ние сме горди с това, което Ирак е постигнала като страна. Цивилизацията на Ирак е една от първите цивилизации. Смело можем да твърдим, че е въобще първата. Първият, който е създал, написал законите, това е Хамурапи, 1500 години преди раждането на Иисус Христос. Тове е едно от първите неща, които децата учат във всички училища и университети. Множеството древни монументи и културни структори, които се намират в моята родина, свидетелстват за това, че е имало няколко цивилизации на иракска територия. Ще имате възможност да се уверите и видите кои са тези цивилизации като ви дам по един подарък, с който да запомните нашата първа среща. (Негово Превъзходителство ни подари прекрасни сувенири с изображения от историята, който ще красят редакцията на AGRO Journal.)
Какви са впечатленията Ви от България? Свикнахте ли вече в нашата страна?
Посетих България за първи път преди 37 години. Имам много приятни спомени и моменти от тогава, които със сигурност няма да забравя никога.
Как мислите, променили ли сме се много от тогава?
Да, много! Много е променена България спрямо онези времена. София беше малка, а сега виждам, че е населена с много повече хора. Виждам още „дворци“, които са построени в София и около нея. Да не говорим за колите. Вие карате много големи, западни коли.
Аз лично много обичам българския народ. Много приятен и мил народ. Спокоен и тих, който обича мира. Моите срещи и връзки с българите говорят именно за това. Първите ми впечатления са от Пловдив, когато дойдох тук като посланик миналата година. Посетих Античния театър в Стария град. Понеже ние не знаехме къде се намира, един човек доброволно ни закара до там и когато пожелах да му платя, той отказа, убеждавайки ни, че не му е удобно и ние сме негови гости при тях. Така се убедих, че тези качества все още ги има при българите. Вие сте ориенталски народ и затова сме близки с вас. Вие сте членове на ЕС, но ориенталските черти си ги имате. И това са две добри качества, две добрини. Даже забелязах, че в България децата имат уважение към родителите си.
Харесва ли Ви българската храна? Имате ли си любимо ястие?
Ние предимно сме свикнали с нашата иракска кухня. Моята жена е първокласен готвач и, разбира се, нейното ядене за мен е на първо място. Но когато отидем на ресторант, много харесваме и често поръчваме от вашата скара. Също така обичаме и вашите ястия, приготвени от риба – особено пресен шаран. Вие имате нещо много добро, нещо, което е на световно ниво – млечните ви продукти: кисело мляко, сирене, кашкавал. Дъщеря ми е в Швеция и аз често и’ изпращам сирена от България.
В България земеделието, селското стопанство, е отрасъл, който е доста силен и бих искала да разбера какви са Вашите наблюдения за това. Ако погледнем малко по-смело, дали нашите производители биха се реализирали във Вашата страна с наша продукция?
Да, възможно е. Освен млечно производство, също така е развито птицевъдство, шилешко и агнешко месо, които имат хубав вкус. Имам информация, че някои от арабските бизнесмени финансират именно тези насоки в България. 3 мил. и половина тона пшеница произвежда България, от които 1 мил. и половина са за износ. Ето, вие имате сигурността в тази област като производството на достатъчно хляб за населението и да ви остава даже за износ. През 1987 година моята фирма в Ирак внасяше доматено пюре в България, също така напоителни помпи за селското стопанство. Имате прекрасни индустрии. Както ние например разчитаме само на нафта, така вие може да разчитате на туризма и да го развивате. Има проблем с получаването на български визи и сега ще ви дам един пример – турците дават на иракчаните виза още на летището или на границата и така за миналата година в Турция имаше 1 мил. иракчански туристи. В Грузия започнаха по същия начин и там 1 мил. и 300 хил. иракчани са посетили Грузия. В Грузия много наши бизнесмени работят и инвестират в проекти. Има държави в света, които разчитат само на приходите от туризма.
Има ли начин нашите производители, в частност по-малките производители, да могат да се информират за възможности къде и как да търгуват продукцията си в Република Ирак?
Аз вече от 15 месеца съм в България и четирима иракски министри са посетили България за това време. За същото време успяхме да възтановим някои от старите договори между България и Ирак. Износът от България за Ирак се покачи двойно. Сега съм посланик, но кариерата ми започна като бизнесмен, затова знам как се действа. Преди няколко месеца уредих една среща за бизнесмени от Ирак и България. На нея участваха 150 български фирми, както ибизнесмен представители от всички иракски райони. Но за съжаление тъй като и двете страни преминават през трудни моменти, това малко забави процеса на развитието на тези срещи. Друго интересно е, че имаме уговорка между двете министерства на транспорта, която позволява директна въздушна линия между двете държави.
Какво от нашата земеделска продукция може да се превърне в желана и харесвана стока във Вашата страна?
Вашият мед е евтин и много качествен и дори може да конкурира други държави по отношение на цените, само има един недостатък – опаковката. Няма търговски вид. На други места има по-приятен и по-добър външен вид, особено когато е за износ. Медът в Ирак има двойна цена. Но освен меда имате много добри млечни продукти, а сега вече както виждам, те имат и доста добър търговски вид. Например пилетата и другите видове птици тук са много по-евтини отколкото в Европа. Имате българската роза, с която може да разработите вашите продукти. Големите производители изкупуват продукцията на по-малките почти на дребно и ги продават на няколко пъти по-висoка цена. Така големите печелят, а малките по този начин губят. Затова може да започнете да работите именно в тази насока – да помагате на малкия производител. Ако малкият бизнес започне да работи както трябва, безработицата доста ще намалее. При нас търговците се развиват и прогресират, благодарение на малкия бизнес, защото тогава голяма част от обществото имат работа и произвежда. Този разговор го водихме в Министерството на Икономиката в България, именно за удвояване на бизнеса, за да може младите хора да останат в родината си и да работят. Въпреки, че в Европа работят големите фирми, в малкия бизнес също има работа. Ще ви дам един пример – в Малайзия човек, завършил селскостопанство, ако е животновъд например му дават пари на заем за фермабез лихва и той вече може да работи по специалността си. След една година може да разшири този проект и ако се развива и успява, му отпускат още кредит. По такъв начин малкият бизнес става голям, защото държавата и обществото не печелят нищо, ако след завършване младият човек няма реализация.
Стигнахме до момента, в който ще Ви помоля да отправите своето послание към читателите на AGRO Journal
Всичко, което споменах до сега се надявам да бъде като едно послание към вашата уважаема аудитория. Необходимо е държавата да подкрепя и поощрява младите хора в страната, както и техните проекти, защото младежта това е двигателят на една държава и те са бъдещето на тази нация. Аз мисля, че така ще намалите изтичането на младежка кръв извън страната. Българският народ е любознателен и интелигентен народ, с многостранни интереси и качества. Ако имате и подкрепата на вашето правителство и, разбира се, готовността на младите,тогава животът тук ще е много по-добър. България е един Рай… една много красива държава. Имате страшно много туристически места, които са прекрасни и на които човек с радост би посетил, но те трябва да се развиват подобаващо. Трябва да се дава собственост на земята- много държави го правят, така ще има и повече инвестиции. Дори може да бъде и като сътрудничество между българин и чужденец. Да бъдат съсобственици. Това много би помогнало на хората. От все сърце ви пожелавам всичко при вас да се оправи и нещата да се наредят.
Фотограф: Алекс Манчев
Репортер: Елеонора Радева
Обработка: Радостина Стефанова
Редакция: Виктория Алберт
