В поза приличаща на природата на щтраусите, притихнал крета аграрният отрасъл. Тенденцията се наблюдава и в електронното медийното пространство, където ветровете побутват последните окапващи "финикийски листа" предимно, да не кажа само, по високите места и полета.  

То не е и за шумене, председателстваме Европа, на вратата хлопа нова Селскостопанска Политика, все обстоятелства препятстващи отразяването на стопанските неволи и тревоги. Изтока почти щеше да купи агнета, китайците пък почти инвестират, рибарското дело ще се сдобие с нова мярка… а стари изпосталели мерки кретат на куц крак.

Една от тях е мярка 6.1 (млад фермер). Проектни предложения ще се подават до 14.06.2018. Бюджетът по процедурата е определен в размер на 22 000 000 евро, които ще стигнат за близо 900 проекта от цяла България. Проектните предложения ще се подават чрез електронната система ИСУН. Приоритети си запазват секторите "Плодове и зеленчуци", както и "Животни".  

По-високо оценяване ще получат кандидати от приоритетните сектори; кандидати с образование в земеделските/животновъдните специалности; кандидати, чието стопанство е БИО или в преход към такова; кандидати, които предвиждат наемането на поне едно лице на трудов договор. (www.eupro.bg)

Отворена е подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“

Мярка 4.2. приема ще проекти до 16 май 2018 г. 166 243 000 лева  ще бъдат насочени към модернизиране на физическите активи на предприятия преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка.

Мярка 4.2. приема проекти до 16 май 2018 г

Общините пък ще получат още 40,7 млн. евро по подмярка 7.2

Мярка 11 "Биологично земеделие" ще се случва с променена наредба. Новите постановки ще "ударят" биологичните животновъди, като ги лишат от възможност да комбинират направления. С новия документ стопаните на дребен добитък трябва да избират за какъв био продукт ще поискат субсидия – за мляко или за месо, а комбинацията биологично животновъдство с биологично растениевъдство за периода на преход ще е само за фуражни култури и постоянно затревени площи.

Допълнителни "въртели", заради отдавна похарчените пари по мярката, целящи максимална икономия и възможност колкото се може повече ангажирани да изпаднат от борда, има в неоспорими условия за отказ.

Още "екстри" на съвременния агро бит могат да се изброят – животновъди разпродават масово стада, зърнопроизводители печелят битки за бранша със заплахи от национални демонстрации, приготвя се мащабна рекламна кампания на изтичащата селска програма… има и пари за промоция на продукти. 

Промоционалните програми ще се финансират по нови правила

И докато си говорихме с колеги, така обзорно за селскостопанските мерки за подпомагане, наш читател ни изпрати линк, който води към публикация на Дойче Веле. Предлагам няколко цитата от материала на автора Николай Цеков за изданието. Не се нуждаят от коментар, защото носят заряд на констатация, а факти няма как да се коментират. 

Ето какво споделя Слави Трифонов от Съюза на градинарите за www.dw.com, като посочва корупцията като най-сериозната причина за разминаването между добри намерения и реални постижения. "През последните години се одобрява едва едно от всеки четири инвестиционни предложения на земеделски стопани. Зад това се крие една задълбочила се през годините схема на "коопериране" между служителите на Земеделското министерство и консултантите, които оформят предложенията на фермерите. Консултантът казва на фермера, че трябва да плати определена сума на служителя и неговия ръководител, за да му бъде одобрен проектът.

Минават само тези проекти, за които е платено. За утвърждаването на този корупционен подход бяха измислени всевъзможни рангове и критерии. Редовите земеделски стопани трябва да похарчат поне 25 хил. лева, за да им се изработи проект за кандидатстване пред фонд "Земеделие". Ако не бъде платена тази сума заедно с "поощрението" за чиновниците във Фонда, фермерските проекти се хвърлят в кошчето за боклук. В крайна сметка проекти печелят едни и същи предприемачи", твърди Трифонов.

Той се спира и на още една тенденция, която влошава шансовете на българските градинари и овощари. "Нашето производство едва оцелява с нищожни субсидии под натиска на безконтролния внос на дъмпингови цени. Преди месец гръцките власти взеха драстични мерки, след като заловиха 4 турски тира със зеленчуци, пълни с пестициди. А в България същата стока са внася и консумира без всякаква реакция от страна на фитосанитарния контрол", констатира Трифонов.

"В България незначителен брой едри зърнопроизводители се превърнаха в истински латифундисти с мощно лоби във всички правителства. Неравенството между малките и големите земеделски производители непрекъснато нараства. 93% от помощите, идващи от Общата селскостопанска политика на ЕС и държавния бюджет, попадат в ръцете на едва 10% от производителите", цитира Трифонов статистиката на Икономическия институт на БАН…

В доклада на Световната банка се откроява и друг проблем. "Наблюдава се задълбочаване на неравенството в заплащането на селскостопанския труд. В Дания, Холандия и Швеция заплащането за 1 час работа на полето или във фермата е средно 15 евро. Същевременно в България, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция се плаща три или дори под три евро на час", посочват експертите.

Недъзите на общоевропейската аграрна политика са и една от причините за сезонната миграция на селскостопански работници. А тя е хем неефективна, хем понякога води до тежки форми на експлоатация. Ниското заплащане на труда в България и Румъния принуждава много селскостопански работници от двете страни да мигрират за по няколко месеца в страни като Португалия и Италия…

Това развитие е пагубно за България – липсата на достатъчно работна ръка в българското земеделие спъва развитието на такива традиционни за страната производства като овощарството, лозарството, градинарството, овцевъдството и добива на етерични масла.

Нито ние, нито колегите от www.dw.com откриваме топлата вода, може да се говори за проблемите на селското стопанство до припадък. Що се отнася до действието, разчитаме на малцината оптимисти със съвест и чудо в аграрния Олимп.