Основен ареал Сакар планина на територията от р. Тунджа до р. Арда, където почвите са бедни, валежите ограничени и неравномерно разпределени. Засушливият период в тази част на страната е твърде дълъг и пашата е оскъдна.

Стопанско използване – Мляко, вълна, месо

Екстериорни особености
Овцете са сравнително дребни. Главата на овцете е средно голяма, с права профилна линия. Ушите са средно дълги, хоризонтално поставени. Костите на краката и копитата са здрави и устойчиви на каменистите терени на Сакар планина.

Базисна информация

Класификация – Късотънкоопашата
Произход – България

Методи и условия на създаване – Народна селекция
Година на признаване на породата – Автохтонна

Рога – добре развити при кочовете, овцете- майки са безроги
Опашка – до скакателните стави
Руно – Отворено с фитилест строеж.
Вълна – Нееднородна, груба

Цвят
– руно – преобладаващо бял, но се срещат и пигментирани овце
– лице – Бяло
– крака – Бели

Жива маса
– овце-майки 45-50 кг.
– кочове 60-70 кг.

Продуктивност 

• Млечна продуктивност 
– лактационна  70-80 кг
– дойна 40-50 кг

• Вълнодайна продуктивност 
– дължина на влакното, 15-22 см
– рандеман, 60,90 %
– вълнодобив, 
– овце майки 2,8-3,0 кг
– кочове 4-5 кг

​Развъден статус
Име на развъдната организация Асоциация на развъдчиците на автохтонни породи овце

Година на завеждане на родословната – книга 2011

Под селекционен контрол (към 2011-та год.)
-овце, брой 1450
-кочове, брой 45
-стада, брой 6

Репродукция и използване
Биологична плодовитост – 100-105 %
Продължителност на използване – 8 год.

Емил Кейбашиев: С нас ще загине и породата Сакарска овца