И днес остава в сила обявеното бедствено положение в община Бяла Слатина. Причината за това е връхлетялата с опустошителна сила градушка вчера, която за 15 минути изкоренява десетки дървета, поваля стълбове, руши покриви и унищожава труда на хората в района. Засегнати от стихията са Плевен и Кнежа, но към момента бедствено положение е обявено само за Бяла Слатина. Материалните щети са значителни, днес ще се оцени реалната им стойност.
Нямаме информация от Изпълнителна Агенция „Борба с градушките”. Направихме опит да се свържем с офисите в София, Плевен и Враца, но насреща никой не вдигна телефона.
Все още не са известни щетите в земеделските обекти в районите на бедствието. Стопаните не са подавали информация, поради невъзможността да достигнат до нивите си, заради усложнената обстановка по пътищата до тях. Очакваме актуална информация по-късно днес или утре. Това стана ясно след разговор по телефона с директора на Областна дирекция земеделие Плевен, г-жа Стоева. Очаква се щети да са нанесени в землищата на Плевен – с.Ясен, с. Гривица, Долна Митрополия – Тръстеник, Победа и др.
Имаме информация, че противоградова защита е провела активно действие. Площта на пътеките на обработваните области на градоопасност обхваща близо 3 милиона декара. Броя на обработените клетки е 1 бр.
По думи на кмета на град Плевен Георг Спартански, публикувани в социалната мрежа –
"Кризисният щаб в Плевен бе свикан незабавно, минути след възникване на бедственото положение в Плевен и общината. Ще работи, докато е нужно. Всички възможни екипи на държавни, общински институции и фирми са на терен и работят за отстраняване на последиците от природното бедствие.
Най-важното-размина се без жертви, има само един пострадал от счупено стъкло с тежки порезни рани на ръката. Оказана му е незабавна медицинска помощ. Осигурено е нужното кръвопреливане. Ще се възстанови напълно.
Благодаря на гражданите, които се включиха със собствени сили и средства! Ще се справим!!!"
*
Преваля пладне. Задух страшен.
И всеки дигне взор уплашен,
с ръкав избрише си челото
и дълго гледа към небето,
а то сивее мъгловито.
И слънцето жълтей сърдито:
От юг бухлат се облак дига
пълзи и вече го настига;
по-доле вирнали главите
и други… Знак е – чуй петлите.
А гъски около реката
защо размахали крилата,
и те са глупи закрещели,
Какво ли са орали, сели?
*
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две… ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо… Милост няма!
Ще стане пак беда голяма. –
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе – дим и адски тътен.
Върхушка, прах… ей свода мътен
продран запалва се – и блясък –
и още – пак, – О Боже!… Трясък
оглася планини, полета –
земя трепери… Град! – парчета –
яйце и орех… Спри… Недей…
Труд кървав, Боже, пожалей!
*
Пейо Яворов
