В идния понеделник (12.06.2017 год.) експертна комисия ще разгледа подновяването на лиценза за развъдна дейност на "Синтетична популация българска млечна" (СПБМ), което провокира у нас желанието да се поразровим в материали, касаещи спорната българска порода.
Комисия ще решава съдбата на „Синтетична популация българска млечна“
Развъдната програма за „Синтетична популация българска млечна“ – върната за „ремонт“
Най-ценна от всички намерени публикации, на която се спряхме като изключително компетентен материал по тази тема, бе на АгроКомпас от 22 Май, 2011 година.
Статията, чийто автор е високо уважавания Проф. дсн Веселин Лазаров, представлява аргументиран анализ и практическо доказателство за това, че въпросната "порода", всъщност представлява "една мозайка от разнотипни млечни кръстоски."
Най-голямата синтетична популация (порода) е Асаф, която е създадена в Израел. Призната е през 1955 г. и за следващите 50 години е достигнала в родината си около 85 000 броя овце. Специално отбелязваме, че в някои литературни източници тя е назована като синтетична популация, а в други – като синтетична порода." – с това уточнение започва доказването на това, че сериозната работа за подобряване на качества, за постигане на по-ефективни резултати се базира и на сериозно познаване на материята.
Проф. Лазаров е посочил показателни примери за това, какво означава формулировката Синтетична популация, сравнявайки генетичните характеристики на синтетични млечни популации овце в средиземноморските страни с тези на СПБМ.
В сравненията е видно, че при цитираните синтетични млечни популации овце, генетичната структура се формира с до смесването на до 4 породи. Това изобщо не е валидно за СПБМ.
Досега в нея е регистрирано участието на 7 български и чужди млечни породи, 4 тънкорунни и 2 полутънкорунни – общо 13 породи.
Според Проф. Лазаров, СПБМ е неадекватно недоразумение и не може да бъде възприемано нито като популация, още по-малко като порода. С всичко, което следва в статията, става напълно ясно, че това твърдение е абсолютно вярно.
По онова време, професорът настоява да бъде направена проверка-експертиза, която да преосмисли присъствието на СПБМ в списъка на породи, в които се извършва развъдна дейност.
Като порода "Синтетична популация българска млечна" получава патент през 2005-та година от Патентното ведомство "като завършен научен продукт". Това решение е изненадващо, предвид това, че само година по-рано комисия, съставена от компетентни специалисти, посещава посочените селекционни стада и излиза със заключението, че "не отговарят на изискванията за нова порода".
В отговор на поисканата проверка, която Селскостопанската академия е призована да направи, Доц. д-р Васил Николов, по това време изп. директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), се съгласява, че проблема е актуален, но
…не споделя предложението на проф. Лазаров относно назначаването на комисия и ревизиране на лиценза за признаване на популацията.
с аргумент, че това може да отнеме много време и ресурси. Вместо това предлага с това да се занимае ИАСРЖ, като обещава да постави въпроса на заседание на Националния съвет по генетични ресурси.
Това е през 2011-та година.
Източник: АгроКомпас
