В кратка поредица от няколко публикации, ще имаме възможност да ви запознаем с експертното мнение и практически съвети на доц. д-р инж. Стефан Станев, който ще ни запознае с всичко важно при Вързаното отглеждане на крави. 

Целите на статии от този вид са да дадем максимално най-добрите методики, параметри и знания за постигането на оптимално ефективно стопанство. Здравето, продуктивността и качеството на добития продукт ще определят кой и как ще се позиционира на пазара в съвсем обозримо бъдеще. AGRO Journal благодари на доц. д-р инж. Стефан Станев, че ще се включи в осъществяването на най-съществената ни цел – модерни, информирани и успешни фермери. 
 

И в България вече много рядко се строи нова кравеферма с вързано отглеждане. При реконструкция на съществуваща сграда също са изключения фермерите, които искат да се запази вързването. Независимо от това голям брой крави, отглеждани в България, са вързани.

От многото ми контакти с фермери стигам до извода, че основните причини за това са две: страхът на хората от непознатото и невъзможност за финансиране. Често срещаната аргументация е „Моите крави са с рога. Като ги пусна, те започват да се бият и аз трябва да ги разтървавам. Какво ще стане в обора, ако не са вързани?”.

На фермера не му прави впечатление, че тези „караници” в стадото са краткотрайни, малко време след като ги е отвързал. Че това е начинът да се структурира стадото, да стани ясна йерархията. След това през целия ден, до като ги разхожда по псевдопасищата, такива караници няма. Нещата са ясни.

На фермера му е чужда мисълта, че когато кравите са свободни през цялото време в обора, напрежение в групата ще се появи главно когато се вкара ново животно. Напрежение в групата свободни крави може да възникне и при други поводи: ако има проблем с качеството и количеството на фуража, ако няма осигурен свободен достъп или е малък броя на поилките… Това са неща, които са в ръцете на фермера. Ако той не ги решава в интерес на кравите, това води до размисъл защо се занимава с отглеждане на крави.

Вързаното отглеждане е свързано с по-голям разход на труд. При него кравата си знае мястото, а фермерът трябва да се разхожда от крава до крава, за да извършва основните операции по обслужването на стадото.  Най- често кравите са със замърсени бутове. Това означава и замърсено виме. Това пък означава или мляко с голям общ брой микроорганизми, или страшно много усилия за измиване и подсушаване на вимето. Причината за второто не е непременно самото вързано отглеждане. Причината е в неправилно оразмерени и оформени легла, ясли и обслужващи пътеки в помещението.

При вързаното отглеждане идеята е: да се обособи за всяка крава уютно легло, в което кравата да ляга и става с удоволствие и без усилие, това легло да бъде чисто и яслата да не затруднява кравата при лягането и ставането и, а също да не допуска замърсяването на фуража. Това означава: във вашето жилище да осигурите комплексно решение, като съчетаете в едно дневна, столова и тоалетна. 

Все пак, при кравите нещо такова може да се случи. Ще се опитам да посоча какво може да се направи, за да стане това и защо детайлите са много важни. Ще се опитам да посоча решения, които всеки с малко сръчност може да направи в своята ферма. Не забравяйте, че всяко нещо може да се направи как да е, но може да се направи и добре. А за всяко добро нещо, което направите за кравите, те ще ви се отблагодарят с мляко.

При вързаното отглеждане кравите почиват и се хранят на едно и също място. На същото това място те дефекират и уринират. Това място трябва да е достатъчно дълго, за да може кравата да лежи спокойно в него. В същото време трябва да е достатъчно късо, за да не позволява дефекирането да става върху самото легло. Трябва да бъде гарантиран и достъпът на кравата до фуража. За да стане това, е необходимо яслата (или онази част от фуражната пътека, върху която става залагането на фуража) да бъде разглеждана като част от мястото за лежане. За постигането на това и за да може яслата да се използва ефективно от лежащата крава, е необходимо да се спазят в максимална степен  определени предписания.

На фигурата схематично е показана последователността на действията на една крава, която става.  

От нормалното легнало положение (поз. 1.) кравата повдига и изпъва главата си напред (поз. 2.), след което започва да се изправя със задните си крака (поз. 3). При това положение тялото и прави мах напред и главата, с изпънат напред врат, достига максимално напред. При изпънати задни крака (поз. 4.) главата е леко дръпната назад, след което започва изправянето с предните крака (поз. 5). От позиция 4. до положение напълно изправена (поз. 6.) кравата запазва (спрямо задния ръб на яслата) едно и също положение на тялото в надлъжна посока, като при това се повдига нагоре. 

При лягане кравата извършва аналогични действия, но в обратна последователност.

Автор: Доц. д-р инж. Стефан Станев​ • Следва продължение: Леглото на кравата

Вързаното отглеждане на кравите – II Част. Леглото на кравата.

Вързаното отглеждане на кравите – III Част. Яслата.

АГРОЕКОН   ООД
ул. Милин Камък 23 
6000 Стара Загора

Mob. +359 887 582 684
e-Mail: s.stanev@agroecon.com
web: www.agroecon.com