В живота ни има много случаи, събития и обстоятелства, когато изпитваме едно характерно чувство – „спира ми дъха“! Да, най-често израза се ражда пред красотата, величеството и съдбоносността. Аз съм възприела спирането на дъха като превъзходна степен на възхита. Казваме „неземна красота“ или „все едно е рисувано от художник“, а истината е, че красотата пред очите ни всеки ден е земна, а природата сътворена свише, за да може да живеем във възхита, е дело на Твореца вдъхнал живот в пръстта.
Такъв ден, пълен със спиране на дъха, преживя нашия екип на върх „Петровски кръст “ с височина от 1206 м., на планината Чепън – един от величествените символи на община Драгоман. Денят бе Петровден, ден за почит на християнските Първоапостоли Св. Петър и Св. Павел, а причината да се качим в горещия 29-ти юни бе нуждата да се докоснем до висина, да се поклоним пред светиня и да отбележим личен празник.
Точно под самия връх, с усилията на хората от община Драгоман, устоява на бури, пек и студ наскоро построения храм-параклис „Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел“.
Храмът получава благословия от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит в дена на освещаването му – 6 октомври 2019 год.
Изцяло построен с дарения, събрани с редица благотворителни инициативи организирани от ръководството на общината в лицето на г-н Иванов и г-жа Банкова кмет и зам. кмет на Драгоман, с пари от съпричастни родолюбци и с много вяра и постоянство, параклисът днес е повод за гордост и съборно място за жителите и гостите на Драгоман, Годеч и околностите.
Историята разказва, че на това място в древността се е намирало тракийско езическо капище, а след това… разказва www.svetimesta.com:
„Драгоманският „Петропавловски“ манастир, наричан още „Петров кръст“ се намира на връх Чепън, източно от главния път за Калотина. До него се стига по черен път (само за високо проходима кола), който се отклонява в дясно от пътя за Годеч, в покрайнините на Драгоман.
Манастирът датира от времето на цар Иван Асен II. Предполага се, че тук имало тракийско езическо капище от II в. пр.Хр. в чест на Сабазий. Според някои специалисти намиращите се тук „купатели“ (котловидни ями) са от времето на българското езичество и са служили за астрономически наблюдения.
Сред развалините на храма се очертава абсидата с голям каменен кръст, надписът на който не може да се разчете. Отделни букви ни напомниха възхвалата на св. Кръст „Слава, Господи, кресту Тоему честному!“ Подобен кръст, но още по-голям, е забит встрани от развалините на храма. И на него се разчитат ясно инициалите ИС ХС НИ КА Иисус Христос побеждава. Личат очертанията на каменните зидове на някогашни постройки. На северния склон има затрупано аязмо.
Интересен е случаят ,когато (преди двайсетина години) при определяне мястото за телевизионна кула като най-подходящ е избран самият връх на хълма. Но за голяма изненада на специалистите нямало никакъв сигнал и се наложило да поставят телевизионната кула на запад, далеч от града. Това още повече засилило убеждението, че това място е свято и от него може да се разглася само Христовото благовестие.“
Ако ви се струва, че историята изчерпва чудното преживяване на върха на Чепън, то тогава не сте се срещали с драгомански домакини.
Връщам се към Петровден и преживяното над великолепната шир на Бурела. Нашето пътуване бе по любезната покана на г-жа Даниела Тодорова от Туристически информационен център Драгоман и нейния съпруг. Огромна благодарност за отзивчивостта и съдействието с транспорт до върха. Като напълно неориентирани гости, домакините ни ни закараха с личния си автомобил, за да можем максимално да се насладим на празничния ден.
Веднага след като се отклонихме от главния път по стръмната туристическа пътека, усетихме първите тръпки от предстоящо приключение. След кратко изкачване вече виждахме с погледа на птици омайната шир на Бурел и отвъд областта. Дъха ни спря, когато за първи път зърнахме от високо прочутото Драгоманско блато, а погледа ни се спираше чак до Витоша и старопланинските възвишения, до сръбско и въображението ни.
Когато пристигнахме вече бяхме напълно омагьосани от гледките, храма, бурния вятър и българския флаг. Също като нашата история, трибагреникът устояваше на поривите на природата, а сърцата ни се пълнеха с национална гордост и капчица горест. Така е с любовта, радва и боли в едно и също време.
Веднага се втурнахме да направим снимки, да уловим миговете. Вървяхме бързо по стъпките на поклонници, времена и царе.
Силната емоция подкрепиха няколко драгоманци, които сърцато ни поканиха да споделим разкошната им трапеза, изпълнена с домашни вкуснотии и весели истории. Разказаха ни как мястото се е пълнило с огромно множество на този ден, как са се въртели чевермета, пели са се песни и хората са отпускали душата си под покровителството на светците.
По обяд в параклиса отец Асен отслужи тържествена Света литургия и водосвет в прослава на Равноапостолите Св. Св. Петър и Павел. Благослови всички ни за здраве и благополучие.
Трябваше да си тръгваме, а в сърцата ни имаше толкова нови радостни чувства. „Виновни“ за това бяха домакините ни! За съвсем кратко време, благодарение на тях, ние се озовахме в приятелска среда, такава каквато се гради с години. Святото място Петровски кръст сътвори чудеса – приятелство, човещина, вяра, общност и надежда. Надежда, че няма как да се изгубим докогато подаваме ръце един на друг, загърбили всевъзможни различия. В крайна сметка истината е, че всички ние, когато сме заедно правим чудото България, а Бог бди над нас с благословия.
Нора Радева
Снимки: Павел Тошев, Нора Радева
