3-ти Август – Световен ден на Динята!
Въпреки, че празника е възникнал в САЩ, не пречи да го отбележим, като разкажем за любимия на малки и големи летен плод (плодов зеленчук). На всички в България е познат вкуса и аромата на динята. В различните краища на нашата страна, тя има и различни имена – карпуз, любеница, лубеница. Но родината на растението е Южна Африка. Това е недоказано съвсем твърдение, но факт е, че именно там има най голямо видово разнообразие от него.
Празник на динята има и в с. Салманово. Провежда от края на 80-те години на 20 век в началото на месец август.
Динята (Citrullus lanatus) е вид тиквово растение. Плодът е ягодовиден с гладка, най-често зелена кора и червена, сладка, сочна вътрешност. Окраската на „вкусът на лятото“, както поетично наричаме динята, е най често на ивици от по-светло и по-тъмно зелено, но може да бъде изцяло зелена или жълта. Вътрешността и също има различни „тоалети“. Много опитни градинари кръстосват различни видове и постигат жълт, бал и оранжев цвят. Но символа на червен резен със зелена кора и черни семки винаги ще предизвиква усещане за лято, сладост и желание да утолим жаждата си. Кореновата система на растението достига до 2 m дълбочина и 3 m диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3 – 4 скелетни разклонения, овласено.
-Традиционно консумираме динята в свеж вид, със сиренце, но може да се прилага в напитки, като добавка в коктейли. Съдържанието на вода в динята е рекордните 92% от цялата ѝ маса. В летните жеги към сочната сърцевина може да се добави малко алкохол и подходяща компания. В Китай кората на динята също се използва за храна – пържена, варена или маринована. Маринова динена кора похапват и в Русия. В България от динята се прави петмез, корите се използват за приготовление на сладка, а най-малките, недоразвити плодове за туршии.
Семената на динята също се използват. Богати на мазнини и белтъчини, динените семки могат да се консумират печени, сурови или да се добавят в различни ястия. Използват се и за добиване на растително масло. Имат приложение и в козметиката.
Основно за нашата страна е средно ранното производство на дини, при което растенията се отглеждат чрез директна сеитба, а реколтата е на пазара през месеците юли, август и септември От предлаганите сортове дини внимание заслужават Боряна, Кримсон суит. Луна и Кенди. Последните три са устойчиви на фузарийно увяхване, а всичките са толерантни на антракноза. Атрактивни при сорта Кенди са много едрите плодове, които имат удължено овална форма, а средната им маса е между 10-13 кг.
При избора на площ трябва да се има предвид, че най-високи добиви се получават на площи, освободени от изкоренени стари овощни или лозови насаждения и гори, както и след разорана люцерна или житни култури, особено когато производството е в по-големи мащаби. В по-малките лични стопанства или семейни ферми, с преобладаващо отглеждане на зеленчукови растения, много добри предшественици са луковите и кореноплодните култури.
Подготовката на определената за засяване площ трябва да започне още през есента.
Срокът на сеитба се определя от климатичните особености на района и на годината. Критерий е почвената температура на дълбочина 10 см, която трябва трайно да се задържи над 12″С. Обикновено за Южна България такива условия се създават между 15 и 20 април, а за Северна България през третата десетдневка на месеца.
Основните грижи през вегетационния период трябва да бъдат насочени към регулиране и поддържане на необходимия воден и хранителен режим и провеждане на редовни растителнозащитни мероприятия. За осигуряване на оптимална гарнираност на посевите, във фаза 2-3-и същински лист, растенията се прореждат, като се оставя по едно на посочените разстояния, окопават се и се загърлят с рохкава почва.
При възможност, в парцела, където се отглеждат дините и пъпешите или близо до него, се разполагат кошери на пчелни семейства, които подобряват опрашването и повишават добива на плодове.
Важно при отглеждането на дините на полето е опазването на растенията от болести и неприятели. Най-опасната болест за тях е маната по тиквовите видове, която в много райони на страната е известна под наименованието кубинска мана.
При средно ранното производство узряването на плодовете на дините започва в началото на август и в зависимост от вегетационния период на сортовете продължава до края на септември Беритбите се провеждат ръчно през 7-8 дни. Желателно е плодовете да се берат в часовете преди обед. след вдигане на росата, но преди да настъпят горещите часове на деня. Големият биологичен потенциал на съвременните сортове позволява при отглеждане на висок агрофон да се получат добиви от 5 до 8 т на декар. Източник: www.savetivzemedelieto.bg
