„Някои нови постановки в Закона за животновъдство могат да доведат до сериозни проблеми по прилагането и финансирането с европейски средства на отрасъла…“
Новата парламентарна година започна с прикрити и не толкова прикрити междупартийни престрелки, които на практика сложиха началото на предизборните страсти за European Parliament и за местни органи на властта, и гласуването на първо четене на Закона за животновъдството (ЗЖ).
Парламентът единодушно, със 114 гласа, прие на първо четене промени в Закона за животновъдството, внесени от Министерския съвет, предаде БТА.
От БСП оспориха предвиденото изготвяне на методика за определяне на размера на изчезващите породи и се ангажираха да внесат промени между двете четения, коментира БНР.
Зам.-председателят на Земеделската парламентарна комисия Светла Бъчварова от БСП се обоснова:
„За всички останали направления изчезващи породи, конвенционалните породи, ние имаме точно определени количествени показатели и затова ми се струва, че размиването на това понятие ще доведе до сериозни проблеми по прилагането и финансирането с европейски средства“, каза тя.
Според приетите днес на първо четене промени Националният съвет към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще се казва Национален съвет по генетични ресурси, допълва медията.
Десислава Танева, екс. аграрен министър, пропътувалия най-много километри с държавно возило и гориво народен представител, и сегашен шеф на земеделската комисия в паламента, публикува в профила си в социалната мрежа:
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за животновъдството бе приет днес на първо гласуване от Народното събрание. Основен акцент в Закона са промените свързани с условията и реда за признаване на развъдните асоциации, както и за одобрение на развъдните програми.Предвижда се развъдната дейност да се извършва от организации, които са признати за развъдни и са с одобрена развъдна програма. В проекта е въведено подаване на едно общо заявление и при отговаряне на условията за признаване на организацията е предвидено министърът на земеделието, храните и горите да издава разрешение за извършване на развъдна дейност.
Премахнато е изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, като тези документи ще се проверяват по служебен път. Опитът през последните години наложи разписване на изискване за извършване на задължителна, предварителна проверка на място от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, след подаване на заявлението от развъдната организация и сформиране на комисията за неговото разглеждане.
Тази промяна ще подобри контрола върху развъдната дейност и ще позволи преодоляване на съществуващи практики, като цялата процедура ще е с продължителност пет месеца, при четири месеца към настоящия момент. В законопроекта са изброени случаите, в които министърът на земеделието, храните и горите отказва да издаде разрешение съобразно изискванията на Регламента. В предложената промяна са разписани по-подробно случаите, в които нова развъдна програма, с която се кандидатства за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност, застрашава изпълнението на вече одобрена развъдна програма на съществуваща организация.
За първи път с предложените изменения е предвидена процедура, която дава възможност за промяна на вече одобрена развъдна програма. С предложените промени се въвежда възможност за ограничаване обхвата на разрешението за извършване на развъдна дейност на организацията при констатирани нарушения, когато тази организация осъществява селекция и репродукция със селскостопански животни с повече от една порода.
Законовата промяна ще даде възможност развъдното сдружение да продължи дейността си с останалите породи, като след отстраняване на пропуските за дадената порода отново кандидатства за одобрение на развъдна програма. За осигуряването на публичност и прозрачност на работата на развъдните организации, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще публикува информация за резултатите от контрола на биологичните, стопанските и продуктивните признаци – обект на селекция, както и на развъдната стойност на контролираните от тях животни.
Предвидени са и нови административнонаказателни разпоредби по отношение на извършването на развъдната дейност.
Припомняме част от текста на проекта, който бе гласуван вчера (11.01.19 г.):
Законът за животновъдството (ЗЖ) регламентира правните отношения, свързани с организацията и управлението на животновъдното производство и на развъдната дейност като цяло, на предлагането на пазара на живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, правата, задълженията и контролът върху физическите и юридически лица, осъществяващи горепосочените дейности, както и управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството.
Мотивите за актуализация на действащия до сега Закон са:
• актуализация и прецизиране на някои от действащите норми и въвеждане на нови такива.
• промени в посока синхронизиране с Европейското законодателство и по-конкретно с Регламент (ЕС) 1012/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях (ОВ L, 171 от 29.06.2016 г.), който влиза в сила от 1 ноември 2018 г.
Основния акцент в новия закон касае промените, свързани с условията и реда за признаване на развъдните организации, както и за одобрение на развъдните програми. Тази промяна следва да доведе до справяне с хаоса в тази дейност, както и да регламентира и проследи по-стриктно нейните резултати по отношение на биологични, икономически и стойностни качества.
(Поне това е всеобщата надежда, до когато не се покажат подводните камъни и „скритите кучета“ в новия текст. )
По новия норматив се предвижда разрешение за извършване на развъдна дейност да се издава на организации, които са признати за развъдни и имат одобрена развъдна програма. В проекта е предвидено подаване на едно общо заявление от страна на развъдната организация за признаване на организацията за развъдна и за одобряване на развъдната програма, в резултат на което се издава разрешение за извършване на развъдна дейност (или се отказва).
В мотивите е обърнато внимание на действаща към момента практика, която вече ще бъде заложена като задължителна в ревизирания ЗЖ – извършване на задължителна, предварителна проверка на място от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, след подаване на заявлението от развъдната организация и сформиране на комисията за неговото разглеждане. Тази промяна ще подобри контрола върху развъдната дейност и ще позволи преодоляване на съществуващи практики (негативни), като цялата процедура ще е с продължителност пет месеца, при четири към настоящия момент, с оглед извършването на задължителната физическа проверка на място и разглеждане на резултатите от нея.
Отново поглеждаме с надежда и към този текст, защото въпреки проверките на терен и компетентните становища, които се представяха пред комисията по даване и отнемане на лицензии за развъдна дейност, същата може да бъде критикувана в някои от случаите. Най-вече по причина на това, че допуска да се дават разрешителни за дейността дори в отсъствие на председател и зам. председател. Но и това може да не е фатален проблем, ако на лице бяха отчетени резултати оправдаващи по безспорен начин получения лиценз.
Министърът на земеделието, храните и горите отказва да одобри развъдната програма и да издаде разрешение за извършване на развъдна дейност, когато:
- развъдната програма застрашава запазването и развитието на породата;
- са налице обстоятелства, които застрашават изпълнението на одобрена развъдна програма на съществуваща организация по отношение на:
а) основните признаци и характеристики на породата или на основните цели на програмата;
б) съхранението на породата или на генетичното разнообразие в рамките на породата или
в) ефективното изпълнение на развъдната програма, когато целта й е опазване на застрашена от изчезване порода; - при проверка на място се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 2 и фактическите обстоятелства.
Но в бъдещия закон, ако се одобри, ще има и възможност, развъдната програма да бъде променена в движение. Ето как ще става това:
За промяна на одобрена развъдна програма се подава заявление до министъра на земеделието, храните и горите, придружено със следните документи:
- мотиви, наложили промяната;
- измененията в развъдната програма;
- списък с брой на разплодните животни и местонахождение на стадата, когато изменението на развъдната програма го налага;
- копие от протокол на Общото събрание, на което е взето решение за промяна на развъдната програма.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите назначава със заповед комисия, която в 2-месечен срок от подаване на заявлението по ал. 1 разглежда приложените към него документи и представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за приемане или отказ за приемане на промените в представената развъдна програма.
(3) Комисията по ал. 2 може да извършва проверка на място относно декларираните обстоятелства по ал. 1.
(4) Министърът на земеделието, храните и горите одобрява или отказва да одобри промяна на развъдна програма, в случаите по чл. 30б, ал. 2.
(5) Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс за решението по ал. 4 в 14-дневен срок от издаването му.
(6) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.“
Прави впечатление желанието на новия закон да се осветли дейността на развъдните организации, като за целта ИАСРЖ ще се наеме да публикува резултатите от въпросната дейност. Резултатите ще съдържат информация относно биологичните, стопанските и продуктивните признаци, които безусловно осмислят дейността, както и развъдната стойност на контролираните животни.
