Имат ли практически смисъл ДНК пробите на ИАСРЖ? Интервю с проф. Дойчо Димов

проф. Дойчо Димов – преподавател в катедрата по Животновъдни науки в Аграрен университет Пловдив и председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце.

Е.Радева: Проф. Димов, в един свой коментар за използването на доставената скъпа апаратура за оборудване на ДНК лаборатория към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), Вие изразихте критично отношение относно планираните ДНК анализи със селскостопански животни, което постави редица въпросителни относно ефективното и правилно използване на новата ДНК лаборатория към ИАСРЖ.  
Проф. Д.Димов: Нуждата от  ДНК лаборатория към ИАСРЖ беше отдавна афиширана и ние очаквахме с интерес откриването на такава лаборатория към ИАСРЖ за нуждите на развъдната дейност. Понастоящем ДНК анализите имат широко приложение в животновъдството за фундаментални и приложни научни изследвания. Микросателитният анализ е широко използван метод за разкриване на вътрепородното и междупородно генетично разнообразие.

Развитието на молекулярната генетика през последните години разкрива необятни възможности за всевъзможни научни изследвания, но искам да подчертая че това са сложни научно-изследователски задачи, които изискват освен подходящи за целта апаратура и софтуер, а така също и правилно планиране и вземане на пробите за анализ. Поради тази причина смятам че с генетични изследвания на молекулярно ниво трябва да се заемат колективи от научно-изследователски звена от университети и научни институти в страната, които чрез научно-изследователски проекти да планират и проведат задълбочени научни изследвания за генетични характеристики на молекулярно ниво на генетичните ресурси в овцевъдството и козевъдството.  Даже бих казал, че не е достатъчно да се обедини потенциала в страната за подобен род научни изследвания, а е необходимо да се поканят водещи специалисти поне от европейските страни. 

По смисъла на закона за животновъдството ИАСРЖ изпълнява контролни функции върху дейността на развъдните организации, и новата ДНК лаборатория трябва да се използва в тази насока, а не за сложни научноизследователски задачи.   

Е. Радева: Добре де, не беше ли подходено по този начин, отдавна се говореше за тази лаборатория. Доколкото ми е известно проф. Николов е ангажиран с това изследване, поканена е и проф. Тодоровска от Агробиоинститута в София. Вече са направени първи стъпки като са взети кръвни проби от всички местни породи овце и кози. Очакват се първите резултати. 
Проф. Д.Димов: Не разбира се.Това че са се ангажирали проф. Николов и проф. Тодоровска с дейността на новата ДНК лаборатория към ИАСРЖ, все още не е достатъчен аргумент, че едно такова  изключително сложно и мащабно изследване на популационно ниво, каквото беше предприето като първи стъпки от страна на ИАСРЖ, ще бъде проведено правилно и ефективно. Поне първите ми впечатления са такива.

Големият проблем от предприетите първи стъпки на ИАСРЖ за използване на ДНК лабораторията се състои в това, че при вземането на кръвните проби от над 20 местни породи овце и няколкото местни породи кози, за характеризиране на междупородното и вътрепородно генетично разнообразие, не са спазени препоръките на ФАО за планиране и провеждане на молекулярно генетично характеризиране на генетични ресурси в животновъдството. Живеем в ерата на информационното общество и всеки, който се интересува от темата може да намери едно издание на ФАО от 2011 г., за това как се планира, организира и провежда микросателитен анализ на генетичните ресурси.

За да проведете такова изследване трябва да имате представителна извадка. Отдавна отмина времето когато пробите можеха да бъдат вземани на случаен принцип. Ако се прегледат компетентно указанията на ФАО от 2011 г. ще се види че при вземане на пробите трябва да се осигурят генетично различни проби. Това означава, че пробите трябва да бъдат взети от животни, които нямат общи прародители. Не случайно в тези указания е записано, че за микросателитен анализ от едно стадо могат да се вземат проби за не повече от 5 животни. И тези животни не трябва да имат общи прародители до втори родословен пояс.
 
Е. Радева: Е не бяха ли взети по този начин пробите, не бяха ли спазени тези указания?
Проф. Д.Димов: Овцевъдните и козевъдни развъдни организации бяха задължени от ИАСРЖ да окажат съдействие при вземането на кръвните проби. Бяха дадени указания от всяка местна порода овце или кози да бъдат взети кръвни проби от 4 стада по 25 животни. Избирани са най-типичните животни на 1 и 2 годишна възраст.

Всеки, който разбира от овцевъдство и козевъдство, си дава сметка, че така избраните животни от едно стадо в една или друга степен са роднини помежду си, къде по бащина, къде по майчина линия. Това ще "изкриви"  резултатите от изследването и на практика то става безполезно. А това са скъпи изследвания. Доколкото имам информация изследването на 1 кръвна проба струва около 20-25 евро, а в зависимост от броят на микросателитите може и да е по-скъпо. Доказването например на бащинство при хората струва 338 евро (само за три кръвни проби).  

Е. Радева: Какъв е тогава смисълът от това мащабно, и както казвате скъпо изследване на българските породи овце и кози?
Проф. Д.Димов: Ами така както са взети пробите… не виждам смисъл… освен едно прогонване на методики, но като се имат предвид значителните разходи това не е оправдано. По мои груби изчисления анализа на взетите проби може би ще струва над 100 000 лева, които не е ясно кой ще ги плати. Доколкото имам сведения МЗХ също е дало известна сума за закупуването на апаратурата, така че до голяма степен това са и бюджетни ресурси, които следва да се разходват разумно.  

Е. Радева: Според Вас, едва ли не, в действителност няма нужда от тази ДНК лаборатория. Така ли е?
Проф. Д.Димов: Не, напротив. Ние развъдните организации имаме нужда от такава ДНК лаборатория и нейното място е точно в ИАСРЖ. Тази апаратура обаче локализирана в системата на ИАСРЖ трябва да се използва по предназначение. 

Е. Радева: Какво имате предвид?
Проф. Д.Димов: Както вече споменах, една ДНК лаборатория може да извършва различни видове анализи и да има различни предназначения. ИАСРЖ обаче има важна и неоспорима роля за контрол върху дейността на развъдните организации. Развъдните организации водят родословната книга за съответната порода. При сегашната действителност в страната, има нужда от допълнителни начини за проверка на основанията за вписване на определени животни в родословната книга. За това са необходими и ДНК анализи за тестване на произхода на животните, което изисква вземане на биологични проби от животното, майката и бащата. А аз не виждам такива действия от страна на ИАСРЖ.

Една година след откриването на ДНК лабораторията към ИАСРЖ ние не знаем дали са усвоени методики за доказване на бащинство например, към което ние развъдните организации в овцевъдството и козевъдството имаме интерес и нужда. Колко ще струват тези проби, които да послужат като основание за вписване на животни в родословната книга? Ето това е правилното предназначение на ДНК лабораторията към ИАСРЖ, а не провеждане на сложни и неприсъщи за тази институция изследователски задачи. Тази лаборатория тепърва трябва да се акредитира за дейността си в областта на "родителския" контрол при водене на родословна книга. Тази дейност сериозно трябва да бъде преосмислена в светлината на високите разходи за подобни анализи и да се стигне до оптимални и правилни инициативи и действия.

Е. Радева: А защо казвате че има вероятност ДНК лабораторията да заработи в "частен" интерес?
Проф. Д.Димов: Е как Вие не знаете ли? 

Е. Радева: Не, какво да зная?
Проф. Д.Димов: Хм… Обикновено журналистите сте по-информирани. Ами, вече почти цялата зооинженерна общност знае, че Янка Михайлова – директорът на дирекция, административно, правно, финансово счетоводно и информационно обслужване в ИАСРЖ разработва докторантура в която има конкретни задачи за определяне на генетичната структура и генетичното разнообразие по ДНК-маркерни локуси на местните породи овце. Сегашният изпълнителен директор на ИАСРЖ също разработва докторантура с подобна тематика в коневъдството.

ДНК лабораторията към ИАСРЖ в следващите една две години ще работи по изследователски задачи заложена в тези две, а може би и други  дисертации, което поставя на заден план приоритетът който трябва да има тази лаборатория, а именно проверка на основанията за вписвания, които правят развъдните организации при водене на родословните книги.  Ето за това беше и моят коментар, че лабораторията ще заработи в "частен" интерес…

Вижте г-жо Радева, да се направи микросателитен анализ и снип (SNP) анализи на всички местни породи овце и кози в България, това е грандиозна научноизследователска задача, която възбужда не само голям научен интерес, но и обществен интерес. Аз виждам че една част от колегите в развъдните организации са с големи очаквания от тези изследвания, но те не си дават сметка, че при така взетите кръвните проби каквито и анализи да бъдат направени след това, не могат да се получат реални резултати, следователно не могат да се направят правилни изводи…

Е. Радева: Доколкото съм осведомена в този проект, чрез който е доставена апаратурата за ДНК анализи са заложени като условия провеждането на някакви ДНК анализи?
Проф. Д.Димов: Ааа… моля, моля? ДНК анализите са сложни и скъпи анализи и според моите представи не могат да се правят просто ей така "някакви" ДНК-анализи.  Както Ви казах ДНК анализите върху взетите вече проби ще се използват за сложни анализи и писане на дисертации. Амбициите са да  се правят модели за характеристика и управление на генетичните ресурси в животновъдството. Това са сериозни въпроси, които изискват отговорно обсъждане и отговорно изпълнение. 

Е. Радева: При така създадената ситуация, когато пробите вече са взети, какво може и трябва да се направи?
Проф. Д.Димов: Това че кръвните проби са вече взети не означава, че те непременно трябва да бъдат изследвани особено, когато са взети по неправилен начин. На този етап те трябва да бъдат съхранени при подходящи условия, каквито вероятно са осигурени. На първо място дейността на лабораторията трябва да се приотизира в направление, което никой не може да и оспори, а именно родителският контрол.

Обикновено за доказване на бащинство се изследват минимум 8, а за по-голяма достоверност 12 и повече локуса. Доказването на бащинството при вписване на агнетата в родословните книги в овцевъдството и козевъдството е особено актуално днес. Тези които се занимават с овцевъдство и козевъдство знаят за какво става въпрос. Решаването на този проблем трябва да бъде обсъдено и  прецизирано от гледна точка на разходите за една такова изследване, и стойността на 1 агне или яре за разплод. Също важи и за другите видове животни.

От другата страна много е важно кои и колко микросателити ще се използват или може би SNP анализ за доказване на бащинството. Колкото е по-голям броят на локусите, толкова е по-достоверен анализа и теста. А изследването на вътрепородното и междупородно разнообразие следва да бъде обсъдено като научноизследователска задача в друг формат на национално ниво. ИАСРЖ не е научноизследователско звено, в което да се изпълняват сложни научно изследователски задачи. Трябва да се сформира по-голям екип от специалисти генетици, овцевъди и козевъди (когато става въпрос за местни породи овце и кози) и да се разработи нов подробен план за нова схема на вземане на кръвните проби така, че наистина да е налице подходяща база от данни, която да е предпоставка да се изследва междупородното и вътрепородно генетично разнообразие на молукулярно ниво при местните породи овце и кози.

Всичко това трябва да бъде обсъдено в национален мащаб, с всички заинтересовани научноизследователски звена  и специалисти в страната. Това трябва да стане в рамките на нов по-голям научноизследователски проект и не е задължително това изследване да бъде извършено в ДНК лабораторията на ИАСРЖ. Има и други ДНК лабораторий в страната за научноизследователска работа, които при съответното финансиране биха могли да извършат молекулярно-генетични изследвания за генетичното разнообразие при местните генетични ресурси. 

Е. Радева: От Маришките овце взеха ли кръвни проби и какви са Вашите очаквания? 
Проф. Д.Димов:  От сдружението оказахме съдействие на колегите от агенцията да вземат кръвните проби. Все пак ИАСРЖ контролира нашата дейност и когато контролният орган изисква дадена информация ние сме длъжни да я предоставим. А що се отнася до очакванията, аз съм наясно какви ще са резултатите от така взетите проби. Ще се установи ниска хетерозиготност и висока хомозиготност по изследваните микросателити, но няма как да е другояче след като са взети проби от по 25 животни в стадо, които са на една  и две годишна възраст. Повечето от животните от които са взети пробите са най-малкото полусибси. С две думи извадката не е представителна и затова нямам интерес от резултатите.
 
Е.Радева: Благодаря Ви за това интервю!

24.05.2017 г.
Пловдив