Една от емблематичните
фрази, която по неразбираема причина изобщо не трогва българския потребител, е
ДВОЕН СТАНДАРТ. Безброй примери за делене на „наши“ и
„ваши“, напълно необезпокоявани от обществена реакция, битуват съвсем
спокойно в нашата държава.
То не бяха шоколади и сирена, то не бяха храните за бебета, измислени чуми и караконджули…
Да не говорим за стандарта на живот при облажилите с политика и апартаменти на кило, спрямо
мизерния, просещ и хранещ се със световна смет български народ.
Днес на Разпети Петък, само с няколко думи, ще обърнем прожектора към още един пример за двойственост на стандартите.
На картинката по-долу, има шест снимки събрани в колаж. Първите три са на продукти, внесени от „някъде“. Казвам от някъде, защото нямат опаковка, нямат етикет на всеки отделен „екземпляр“. Да имаше поне визитна картичка на онзи „търговски гении“, който е допуснал да се появи такава стока, въпреки драконовските изисквания за опаковка и етикиране на родните, българските продукти. Такива са показаните в колажа три снимки на долния ред (има банерче с надпис, да не се обърка потребителя).
Защо го говорим това? Ами защото за пореден път става дума за двоен стандарт, който удря по джоба както производителя, така и потребителя. Втория може да го удря и по здравето, защото не знаем какъв точно е този раздърпан, неугледен зеленикав продукт. Не, не сме слепи, но сме възмутени. На българския производител, опаковал и етикирал стоката си по изряден и красив начин, му коства десетки, понякога стотици хиляди евро, за да бъде ДОПУСНАТ до собствения си, роден пазар. Очевидно за вноса стандарта е друг – без лимит, без опаковка, че и в неконтролирано количество.
Като споменах количество – Кога тази наша държава ще уважи родните производители и ще им даде полагащата им се порция от пазара? Не са една и две държавите, които приеха задължителния процент 51 за присъствието на местно производство в големите търговски вериги (чуждестранни, също като раздърпаните салати)
„Нямало да има двойни стандарти, а?!“ Има, и ще ги има, до когато апатията на обществото вилнее из всяка област на живота му. До тогава, докогато „Я не сакам я да съм добре,я сакам Вуте да е зле“. Поговорката е илюстрация на отсъствието на единство, на желание за обединяване на усилията да добруваме заедно, на прогреса дори…
Днес е Разпети Петък! Предстои най-светлия Празник – Възкресение Христово. Бъдете здрави, благословени, вярвайте и не щадете сили за промяна на ситуацията – Двоен стандарт. Във всичко!
Нора Радева
