Драги земеделци, настоящата статия е създадена, за да се разгледа по-отблизо новия проект на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, като се обърне внимание на новите екстри, предвидени в него. Представянето му в цялата страна приключи, срока по обявяването му в сайта на МЗХГ изтече. Закона е гениален, забележки няма. 

Преди да се нахвърлим върху всяко по-апетитно парче държавна и общинска земя, нека да се полюбуваме на юридическите достойнства на новия проект и да разберем как се прави. 

Започваме с неслучайно първия раздел и основен повод за написването на този закон а именно: 

Раздел 1
УЕДРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ ПО СОБСТВЕНОСТ.
Както може би всички предполагаме този раздел бе дългоочакван и животоспасяващ за всички зеленчукопроизводители, овощари, животновъди, лозари и други дребни и средни земеделци, които и без това разполагаха с излишно много земя от висока категория. Със самоотвержената помощ на министерството, вече се предоставя възможност на едрите, но скромни зърнопроизводители законно да уедрят разпокъсаните си стопанства, като се натоварят с тежката отговорност да обработват още повече земя, на която досега някой е отглеждал краставици, друг зеле, трети го е косял за няколкото му останали говеда… абе луди всякакви. Да, според текста това може да се случи единствено с общо съгласие, но всички знаем колко убедителни могат да бъдат едрите земеделци. Закона предвижда създаването на така наречен „Местен инициативен комитет“(нещо средно между нова Поземлена комисия и Комитет за „убеждаване“), който ще създаде географския обхват, както и проект на друго нещо, което ще бъде наречено „План за уедряване“(разбирай нова „справедлива“ Карта за възстановена собственост – КВС). В този план се предвижда да се включат и разпределят така апетитните, но досега недостъпни и бленувани земи от общинския и държавния поземлен фонд(чл. 14, ал.2). Е, заменките бяха забранени със закон, но виждате с каква елегантност законотворческия гений е решил този толкова досаден проблем. А съгласно чл. 15 министърът на земеделието със заповед еднолично ще определя състава и назначава комисията. И в този миг не мога да подмина нахлуващата в съзнанието ми идилична селска картинка в с. Галиче и техния примерен кмет и арендатор г-н Ценко Чоков… 
Но това е бъдещето!

Глава седма 
АКТОВЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ И РЕГИСТРАЦИЯ НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО
Всички нормални арендатори за няколко години наеха около 80% от обработваемата земя, като намериха един от тридесетте наследника на определения имот, притежаващ вещно право на собственост от 0.1% и сключиха договори за аренда за целия имот поне за 30 години, а които не се усетиха навреме го направиха, чрез анекси към старите договори пак за 30 години. Огромен процент от  земеделска земя вече е уредена точно по този начин за 30 години. По новия проектозакон същият е невъзможен и така е редно. Сега наемането или арендоването на земя е много по-сложно, свързано с издирването на повече от половината наследници, с безсмислено издаване на скици, с нотариално удостоверяване на подписи, вписване в службата по вписване по местонахождение и други подробности.
Но старите арендни договори ще са валидни още 30 години!
Тук юридическата логика е горецитираните договори неотговарящи на новоутвърдените правила да са валидни до края на стопанската година и да се прекратят или да се приведат в новия утвърден вид.
Не е ли справедливо всички земеделци да сключват договори по един начин и по един закон?  
Очевидно за секторните експерти справедливостта е нешо, което се доказва с постове във фейсбук и нищо повече.

Глава осма 
СЪЗДАВАНЕ НА МАСИВИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ 
Тази глава е създадена чрез преписване на чл. 37в и последващи от ЗСПЗЗ, както и чл. 69, 70 и последващи от ППЗСПЗЗ.  
Този вид правно основание за ползване на земеделска земя под формата на доброволни споразумения  и служебни разпределения го има само в България, но едва ли е най-голямата национална гордост. Само тук може да ползваш земеделска земя на собственик, който не подозира за това, но се свиква, тъй като това се случва от няколко години.

Обаче не можем да свикнем с идеята, че споразуменията за ползване на пасища ще се сключват между животновъди и хора, които не притежават животни. Това неумело прикрито лобистко решение, вмъкнато в чл. 135 неминуемо ще доведе до скандали.  Тогава от минитерството ще приложат коронния си номер – Ето питахме Ви, никой нищо не каза!

Драги читатели, за съжаление в този проект не намираме подкрепата насочена към животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и подобни отрасли, които са в криза. Напротив, виждаме ясното министерско отношение към същите, а относно обезлюдяването на селските райони … ще ги спасяваме, но във фейсбук.

Ваш говедовъд, арх. Бончо Бончев