Винаги е удоволствие да разговарям с професионалист, който гори с работата и има сетива да усети и приложи най-добрите практики в областта си. Именно такъв е и днешния ни гост. Проф. Дойчо Димов е преподавател в катедрата по Животновъдни науки в Аграрен университет Пловдив и председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце. Ето какво сподели за AGRO Journal:
Е.Радева (AGRO Journal): Проф. Димов, от ваши публикации във фейсбук страницата на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце AGRO Journal разбра, че сте имали организирано посещение на изложение по овцевъдство в Инсбрук (Австрия). Бихте ли споделили целта на това посещение и вашите впечатления от него!
Проф. Д.Димов: Бяхме информирани от наши колеги, че на от 18.01 до 19.01.2020 година в Инсбрук ще се проведе 7-то Голямо изложение на местни породи овце в района на Алпите. Ние имахме предварителна информация, че ще бъдат представени 600 овце от различни местни породи в района на Алпите, които ще бъдат оценявани и класирани. Това беше от изключително голям интерес за нас, тъй като на 10.10.2020 г. Сдружението планира да проведе своята 14-та Есенна изложба и бихме искали да подобрим организацията и да осигурим по-добро представяне на нашите две породи. И друг път съм имал възможността да изтъкна, че животновъдни изложения провеждани в нашата страна имат панаирджийски характер и оценката на животните на присъства в достатъчна степен като важен елемент от изложенията. Ние се опитваме да засилим елемента на оценка и класиране на животните в организацията на нашето изложение и в този смисъл това посещение беше от изключително голяма полза.
Класирани кочове от породата Алпийска планинска кафяв вариетет
Е. Радева: Добре де, от това което видяхте какво е по-различното от това което се прави в България?
Проф. Д.Димов: Ооо… разликата е огромна… Първо искам да отбележа че изложението на местни породи овце в Инсбрук се провежда също с подкрепата на тяхното правителство… защото разходите са големи. Второ, на него бяха представени само местни породи овце от Алпийският регион. В това изложение по овцевъдство бяха оценени и класирани 600 овце и кочове от над 10 породи, като забалежете всички животни бяха извеждани на ринг и им беше направена оценка на екстериора. За участието си в това изложения овцевъдите се подготвят няколко месеца преди провеждането му, а може би и години защото то се провежда през 4-ри години. Изненадващото за мен беше това, че овцевъдите заедно със животните с които ще участват в изложението ходят на училище, където се подготвят за участие в конкурсите.
Кочове от породата Алпийска планинска на ринга в очакване за класиране
Изключително приятна гледка беше за мен и останалите членове на Сдружението да видим стройни редици от овце и кочове, които много спокойно и „дисциплинирано“ обикалят ринга докато биват оценявани. Този начин на представяне на животните по време на изложение е доста разпространено при конете и говедата, но при овцете е голяма рядкост. Отделно от тази атракция, животните бяха подготвени за изложбата, като зе целта бяха изкъпани, сресани и украсени… Вие може да се подсмихвате, но това е самата действителност. Това е нещо което го няма в България. Дори ако вземем за пример Националното изложение в Сливен, и през 2019 година там бяхме свидетели как бяха докарани овце и кочове без всякаква подготовка, направо отделени от стадото и веднага на изложба. А в Инсбрук станахме свидетели на невероятна подготовка на овцете, кочовете и самите овцевъди за да излязат на ринга (манежа).
Е. Радева: Казвате, че изложението е за местни породи. С какво се отличават техните местни породи от нашите българските?
Проф. Д.Димов: Австрия има сравнително малък брой овце, някъде около 430 000 овце. Поради тази причина те нямат задължителна електронна идентификация. В областта на овцевъдството имат одобрени развъдни програми за 25 породи. Видимо, техните местни породи овце се отличават на външен вид от нашите. Те са по-едри и всяка от представените породи притежаваше необходимите породни качества, а именно еднородност и константност. Личи си, че с техните местни породи се работи. Води се селекция по редица признаци в това число и усъвършенстване на техните продуктивни качества.
Особено бях впечатлен от Тиролската каменна овца. Това е една местна порода в Австрия, която на външен вид прилича на нашата каракачанска овца, но почти двойно по-едра.
На въпроса ми как така една местна планинска порода е достигнала такива размери, отговора на специалистите беше, че между фермерите има конкуренция, кой ще покаже по-хубави и по-едри овце от тази порода и така с течение на времето чрез селекция и чистопородно развъждане се е получил сегашният вид на Тиролската каменна овца.
Е. Радева: Защо така сте се впечатлили, Вие не работите ли по този начин с Маришките овце?
Проф. Д.Димов: Ние водим селекция и работим по усъвършенстването на Маришките овце, но резултатите ни са все още скромни. Трябва да знаете обаче, че при една голяма част от местните породи овце в страната не се прави селекция. Това важи и за някои комерсиални породи овце но това е друга тема. За много от местните породи овце в страната се възприе според мен една грешна концепция, че при тях не трябва да се води селекция по продуктивни качества и те трябва да се съхраняват само като генетични ресурси.
Шампион на Алпийска планинска порода кафяв вариетет
Не знам под чие давление, но този подход беше възприет от МЗХГ и затова днес имаме застой при много наши местни породите овце и кози. Във всяка порода има вътрепородно разнообразие, което трябва да бъде използвано при селекцията. Учебникарска истина е, че породата е динамична категория и тя трябва да се развива запазвайки и развивайки редица качества в това число и продуктивни. Иначе породата губи своята икономическа стойност за фермера и тя в дългосрочен план е застрашена от изчезване, но да се върнем към това което видяхме на изложението за местни породи овце в Инсбрук.
При разговори с колеги специалисти, които работят с местните породи, разбрах че при някои местни породи работят за подобряване на месодайните им качества като за целта са въвели дори ехографско измерване на площта на мускулното око. Ами такова измерване у нас не се прави дори при месодайните породи!?
Коч Шампион на породата Алпийска планинска бял вариетет
Е. Радева: От това което ни разказахте оставам с впечатление, че сте удоволетворен от това което сет видели и с това с което сте се запознали?
Проф. Д.Димов: Много удоволетворен и обогатен.
Е. Радева: Какво бихте пренесли като придобити впечатления и опит?
Проф. Д.Димов: Аз не съм наивник, и си давам сметка, че у нас условията са по-различни и механичното прилагане на чужд опит често пъти има много лоши последици. Затова на първо време ще се опитаме да подобрим организацията на Есенната изложба на Маришките овце и на второ място ще се опитаме да приложим някои нови методи за измерване на признаци свързани с месодайната продуктивност. Бялата маришка и Ваклата маришка овца са породи с комбинирана насока на използване – за мляко и за месо, така че ще се опитаме първо да въведем някои измервания като редовна практика и тогава ще помислим за по сериозни начинания.
Е.Радева: Благодаря Ви за това интервю!
20.02.2020 г.
Пловдив
