Дивдилянка, мача трева, кочо биле, милянка, чармакливо биле – имената на ВАЛЕРИАНА. Характеристика и култивиране

Лечебните качества на дилянката са били известни на човека още в зората на новата ера, описани от древните гърци. У нас е естествено разпространена навсякъде, но поради масовото й събиране нейното количество и месторастения са силно намалени. Затова дилянката е обявена за вид под специален режим на опазване и ползване и събирането й за търговски цели от природата е забранено.

Използва се само от култивирани площи, засадени със създадените сортове. Билката е позната и използвана у нас от векове, известна и с народните наименования дивдилянка, мача трева, кочо биле, милянка, чармакливо биле. Използва се в медицината при много заболявания под формата на настойки и екстракти, на комплексни лекарствени средства.

Добивите на суровина (от 800 до 2000 кг свежа маса от декар) от валериана (корени и коренища) силно се влияят от климатичните условия и от грижите по отглеждането на насажденията. Настоящата публикация дава необходимите знания, като разглежда всички мероприятия и варианти. Култивираното отглеждане на билката е приятно и доходно занимание, което може да практикуват всички земеделски стопани, безработни и любители на растителния свят. То е възможно да се осъществи на малка площ в домашната градина или като по-голямо насаждение.

ОПИСАНИЕ Лечебна дилянка – Valeriana officinalis L, сем. Дилянкови – Valerianaceae Лечебната дилянка (Valeriana officinalis L.) е многогодишно тревисто растение (фиг. 1). Видът е много полиморфен. В България се срещат два подвида, различаващи се съществено по устройството на листата и по подземните органи.

Коренова система при Valeriana officinalis ssp. officinalis се състои от късо и дебело коренище, достигащо до 25-30 мм в диаметър, с многобройни светлокафяви, шнуровидни, силно разклонени корени. От него излизат къси (до 5-8 см) коренищни издънки, от които се оформят надземни стъбла.

При Valeriana officinalis ssp. collina (Wahl) Numan образуваното коренище е c по-малки размери, а корените – по-дебели и по-слабо разклонени. Коренищните издънки са дълги, а оформените в края им надземни стъбла отстоят на 45-55 см от основното стъбло. Корените и коренищата и при двата под-вида се характеризират със силна специфична миризма.

Стъбло изправено, кухо, набраздено, голо или овласено в основата, зелено или с антоцианова окраска, достигащо до 150 см височина.

Листа срещуположни, нечифтоперести. Листните делчета са 7-11, яйцевидноланцетни, линейноланцетни или линейни, целокрайни или едро назъбени. Приосновните листа са разположени последователно на дълги дръжки, а стъблените – срещуположно, като в горната част на стъблото са приседнали (фиг. 3).

Цветове малки, двуполови, разположени върху едро, щитовидно-метличесто, силно разклонено съцветие (фиг. 4). Чашката е сраснала към плодника с 5 свободни, слабо забележими зъбчета, която при узряването се превръща в хвърчилка. Тя се състои от 5-15 тънкоперести власинки, оставащи към плода. Венчето е тръбесто, 5-делно, бледо-лилаво, розово или бяло.

Плод наричан в практиката семе, е орехче, гол или влакнест от едната или от двете страни, светлокафяв или кафяв, 2,5-5 мм дълъг (фиг. 5). Масата на 1000 плода (семена) е 0,4-0,6 г.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ Като диворастяща дилянката се среща в цяла Европа и Азия. У нас видът е разпространен от морското равнище до към 2500 м н. в. във всички флористични райони, с предпочитание към планинските и полупланинските крайречни месторастения. Диворастящите ресурси на дилянката са малки.

Събирането на коренищата рязко намалява възможностите за семенно и вегетативно размножаване. За опазване на естествените находища видът е поставен под специален режим на стопанисване и събирането му за производствени и търговски цели от естествените находища е забранено. Билката се набавя само от култивирани площи.

• 

Има създадени няколко сорта, като най-използвани за страната са сорт Шипка, създаден в НИРЕЛК – Казанлък, който се отнася към V. officinalis ssp. collina, и подобрената популация Радост, отнасяща се към тетраплоидния подвид Valeriana officinalis ssp. officinalis, създадена в Института по ботаника при БАН от диворастяща популация в страната.

УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ Като билка се използват корените и коренищата на вида, наричани в практиката валерианови корени (Radix Valerianae).

СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА Корените и коренищата на дилянката съдържат от 0,2 до 2% етерично масло. Главните съставни части на маслото са пинен, камфен, борнеол и неговите етери с мравчена и валерианова киселина. Съдържа още свободна валерианова киселина в количества 0,5-1,4%, валепотриати (0,5-2 %), дъбилни вещества, захари, смоли, органични киселини и др.

ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ Първите сведения за използването на дилянката като лечебно средство датират от I век на новата ера. Те били описани от Диоскорид и Плиний Старши. Валериановите препарати, във вид на водни, етерни и спиртни настойки и екстракти, имат много широко приложение като успокояващо средство в медицината при различни нервни заболявания, като сърдечно-съдови неврози, безсъние, епилепсия, спазми и др. Имат също противовъзпалително действие при стомашни заболявания. Влизат в състава на много комплексни лекарствени средства.

• 

Дилянката може да се включи в сеитбообращението като едногодишна или двугодишна култура. Тя трябва да се отглежда след предшественици, които оставят почвата добре обработена, богата с хранителни вещества и чиста от плевели и почвени вредители, а също така рано да освобождават земята, за да може своевременно да се извърши обработка на почвата. Най-подходящи предшественици са зимните житни култури, както и различните бобови, зеленчукови и фуражни култури, кореноплодните, кпубеноплодните и др.

Дилянката се размножава генеративно чрез семена (директна сеитба и чрез разсад) и вегетативно – чрез коренищните издънки.
Размножаване чрез директна сеитба Директната сеитба на семената се извършва предзимно (ноември) или рано през пролетта (февруари-март) при първа възможност за сеитба. Сее се със зеленчукови сеялки при сеитбена норма 0,5-0,6 кг на декар и междуредово разстояние 70 см. Дълбочината на засяване на семената при пролетна и лятна сеитба не трябва да бъде повече от 1-1,5 см, а при предзимна се засява в бразди с дълбочина 2-3 см без зариване. Отглеждането на дилянката чрез директна сеитба е възможно само на структурни, добре овлажнени, незаплевелени площи с много добра обработка и подравняване на почвата.

• 

Директната сеитба обаче не се препоръчва и не се прилага, тъй като оскъпява насажденията с голямото количество семена за посев, темпът на растеж и развитие на младите поници е бавен, площите бързо се заплевеляват и др.

Вегетативно размножаване
Вегетативното размножаване се извършва чрез разделяне на коренището на части. Прилага се главно в селекционната работа и за размножаване на сортове.

Размножаване чрез производство на разсад
За нашата страна най-изгодно се оказва семенното размножаване чрез производство на разсад, поради което се спираме по-подробно на него. При този начин на размножаване семената се сеят в открити лехи в няколко срока – през лятото (15-25 август), късно есенно или предзимно (15 октомври – 15 ноември) и ранно пролетно (февруари – март).

Най-добри резултати се получават при засяване на семената през лятото от свежо събраните семена, с тенденция до октомври-ноември да се развие розетка с 3-5 същински листа, които могат да се изнесат през есента на същата година. Корените и коренищата се изваждат на следващата година през септември-октомври. Семената могат да се засеят и в оранжерии или в топли и студени парници.

Борба с болестите Най-често срещаната болест, особено при влажна и топла пролет, е брашнестата мана (Erysiphe polyphaga), която причинява масово заболяване по листата. На горната страна, отначало по най-долните листа, а впоследствие и по горните, се образува бял налеп. В края на лятото се появяват точковидни черни плодни тела на гъбата и в този вид тя презимува. В резултат на това заболяване добивите намаляват. Основно средство за борба са изскубването и използването на сортове и произходи, устойчиви на брашнестата мана, засаждането на разсада на подходящи почви, изнасянето на заболелите растения от насаждението. Като средство за борба се използва също 2-3 кг на декар сяра на прах, с която се прашат профилактично разсадите по време на засаждане, както и заболелите растения на всеки 12-15 дни.

При увеличаване на заболелите растения може да се пръска с фунгицидите топаз в концентрация 0,025%, тилт – 0,2% или сапрол – 0,15%. Друго срещано заболяване е склероцийното увяхване. По поразените растения отначало се наблюдава увяхване на листата, а върху стъблото в долната част се появяват тъмни петна. Вътре в стъблото, между корените и коренището, и по повърхността му се развива белият мицел на гъбата, върху който се появяват черните склероции. Заразяването става в периода на цъфтежа и продължава до узряването на 16 семената. При ранно и силно поражение растенията отмират, а в по-леките форми те забавят растежа си, не образуват семена или образуват кухи семена. Борбата се води чрез унищожаване на болните растения и избягване на преовлажнените и непровет-риви места за отглеждане на дилянката. Могат да се използват и химичните препарати байкор 0,15% или тилт – 0,05%.

Борба с неприятелите По-известни са майският бръмбар, валериановият сечко, бобовият червей и др. Повреждат вътрешността на стъблото, вследствие на което надземната част увяхва и изсъхва. Борбата с тях се води чрез изрязване и изгаряне на повредените стъбла. Основно борбата с болестите и неприятелите по дилянката се води чрез използване на устойчиви на болести и неприятели сортове и произходи; чрез прилагане на всички агротехнически изисквания; отглеждането й на едно и също място не повече от 2-3 години; събиране и унищожаване на нападнатите растения, особено през пролетта. При отглеждане на дилянката описаните болести и неприятели нямат икономическо значение за добивите.

Борба с плевелите За борба с едногодишните двусемеделни плевели освен плевене и окопаване може да се използват хербицидите симазин 50 ВП в доза 0,3 кг или хербазин 0,4 кг, дуал 50ЕК – 0,3 л на декар срещу едногодишни житни и широколистни, внесени преди разсаждане на разсада. С фузилад супер може да се третира при силно заплевеляване с едногодишни и многогодишни плевели във фаза З-ти-5-и лист на житните плевели в доза 0,15-0,30 л на декар.

Добивите на корени и коренища от дилянка у нас са различни за отделните райони и са в пряка зависимост от почвено-климатичните условия и от прилаганата 18 агротехника. Добивите варират от 800 до 2000 кг на декар свежи или 150-400 кг сухи корени и коренища (при рандеман 5:1).

Всичко за: УКАЗАНИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИЛЯНКА (ВАЛЕРИАНА) Автори: ст. н.с. д-р Люба Евстатиева; н.с. I ст. Станко Станев
Източник: susherbsbg.eu
Наръчникът е разработен по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” – JOBS, 2005 г.   

Илюстрация: Illustration of V. officinalis from Atlas des plantes de France, 1891. 

• 

За повече информация относно начина и условията за реклама в agro-journal.com, можете да се свържете с нашата редакция на тел.: 0885 02 03 90 или пишете на електронната поща – office@agro-journal.com