Ментата е многогодишно тревисто растение, познато с няколко вида. Най-голямо значение като култура има сладката мента. У нас този вид се е разпространил естествено в цялата страна, главно в районите с поливни площи, поради високата й влаголюбивост.
Ментата отдавна се култивира в почти целия свят заради листата и етеричното масло, които са ценна суровина за фармацевтичната, козметичната, хранително- вкусовата промишленост. Освен това, тя е декоративно растение с високи качества и много медоносен вид.
Отглеждането на ментата при осигуряване на основните й изисквания за добро развитие е приятно и доходно занимание. Важна предпоставка за това обаче е наличието на поливни условия, при които растението дава богата листна маса и възможност за получаване на два откоса годишно.
Култивирането на мента може да се практикува от всички – земеделски стопани, начинаещи млади хора или любители.
Мента, сладка мента, лютива мента – Mentha piperita L. Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae).
Ментата е многогодишно тревисто растение. Предполага се, че е произлязла от естественото кръстосване на Mentha spicata L и Mentha aquatica L, a Mentha spicata от своя страна е произлязла от хибридизацията на Mentha silvestris L. (Mentha longifolia (L.) Huds.) и Mentha rotundifolia L
Коренова система – състои се от коренище и голям брой нишковидни адвентивни коренчета (фиг. 2). На дълбочина достига до 50 см. Напролет от пъпките на коренищата се развиват нови стъбла. След вкореняването на стъблата коренищата умират.
Стъбло едногодишно, четириръбесто, силно разклонено и достига на височина до 1 м. От стъблените възли в пазвите на листата израстват разклонения. Стъблата са тъмнозелени до виолетови.
Листа – овалнояйцевидни, срещуположно разположени, тъмнозелени до антоцианови, по-светли отгоре. Периферията им е назъбена, жилките на горната страна са вдлъбнати, а от долната са силно изпъкнали. От двете страни на листа са разположени етеричномаслените жлези, в които се синтезира етерично масло.
Цветове – дребни, разположени в класовидни конусовидни съцветия на върха на стъблото или на неговите разклонения. Чашката е петзъбна, неопадваща, осеяна с жълтеникави етеричномаслени жлези. Венчето е опадващо, розово или виолетово-розово, фуниеобразно. Тичинките са четири, а плодникът е един с горен четиригнезден завръз. Цъфтежът започва през втората половина на юли – началото на август.
Mentha piperita L. е практически стерилна и не образува семена.
ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ КУЛТИВИРАНЕ
БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА КУЛТУРАТА
Вегетацията при ментата започва рано, при сравнително ниски дневни температури (3-5°С). През този период ментата понася и слаби застудявания. Вегетационният й период продължава 90-100 дни, през който тя преминава фазите прорастване на пъпките, разклоняване на стъблата и коренищата, бутонизация и цъфтеж. В края на есента надземните стъбла отмират, а коренищата, с образувани върху тях спящи пъпки презимуват. От тях напролет се образуват нови надземни стъбла и коренища.
Изисквания към топлината
В период на покой ментата понася сравнително добре ниски температури. След прорастване на пъпките на коренищата тя става по-чувствителна към ниските температури. За своето развитие от поникване до цъфтеж ментата изисква температурна сума от 1500 до 1600°С. При средна дневна температура 18-19°С тази температурна сума се достига за 80-100 дни. По-високите температури благоприятстват натрупването на етерично масло, като оптималните са 22-25°С. Много високите температури обаче понижават процентното съдържание на етерично масло поради осмоляване и изпаряване и водят до понижаване на качеството му.
Изисквания към светлината
Сладката ментата е растение на дългия ден. За своето нормално развитие тя изисква продължителност на деня не по-малко от 12 часа. При намаление на деня на 8, 9 и 10 часа тя не бутонизира и не цъфти, а долните й разклонения се превръщат в столони. Ето защо поради високите си светлинни изисквания ментата трябва да се засажда самостоятелно и на слънчеви места.
Изисквания към влагата
Ментата е влаголюбиво растение. Осигуряването на висока почвена влажност чрез напояване е мероприятие, изключително важно за получаването на високи добиви.
Засушаването на ментата през всички фази на развитие води до рязко снижаване на добивите.
Изисквания към почвата
Ментата се развива най-добре на леки, водо-пропускливи, богати с органични вещества почви, каквито са наносите в поречията на реките, отводнените ливадно-блатни почви, типичните и слабо излужените черноземи. Песъчливите почви, които са бедни на органични вещества, не са подходящи, защото бързо изсъхват, растенията страдат от засушаване и трябва да се поливат често.
Почвата не трябва да се сбива и да образува дебела кора, което се наблюдава при леките безструктурни почви, нито да задържа излишна влага, което се получава при тежки глинести почви. Най-високи добиви се получават на почви със слабо кисела до неутрална реакция (рН 5-7).
Наръчник – УКАЗАНИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЕНТА (пълен текст)
Наръчникът е разработен по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” – JOBS, 2005 г.
Автори: ст. н.с. д-р Люба Евстатиева; н.с. I ст. Станко Станев
Източник: susherbsbg.eu
