Един от приоритетите на ПРСР за периода 2014-2020 г. е финансовото подпомагане за отглеждане на етерично–маслени и медицински култури, или лечебни растения (ЛР) както ги наричаме, съгласно Закона за лечебните растения.
Програмата подпомага отглеждането на ЛР, но в повечето случаи, особено при по-малките ферми, критериите не позволяват да се кандидатства само с билки. Те трябва да се съчетаят с други култури, за да се достигне изисквания стандартен производствен обем (СПО) на стопанството. Всеки земеделски производител трябва да се запознае с мерките и съответните наредби и да се посъветва с експерти, за да намери най-добрата възможност за своята ферма.
По много мерки от ПРСР може да се кандидатства за субсидии за отглеждане на лечебни растения.
Списъкът им можете да свалите от ТУК.
Нашата страна се отличава с изключително разнообразие на почвено-климатични и социално-икономически фактори, което позволява култивирането на голям брой ароматни и медицински растения. Тези фактори определят кои райони на страната са подходящи за култивиране на всеки от видовете лечебни растения.
При отглеждане на растенията в райони, които отговарят на изискванията на всеки вид се получават висококачествени билки, етерични масла и екстракти
Маслодайна роза
Обособени, като най-подходящи са следните розопроизводителни райони – Казанлъшки, Карловски, Стрелчански, Зелениковски и Чирпански. Това разделение е условно, тъй като те административно се отнасят към 3 области – Старозагорска, Пловдивска и Пазарджишка.
С най-голям дял са насажденията в района на Розовата долина, където попадат Казанлъшкото и Карловско полета, съответно области Стара Загора и Пловдив, следва област Пазарджик, където се намира един от най-бързо развиващите се райони с маслодайна роза – Стрелча и отделни райони на Софийска област. За други райони процента е минимален, но там също се наблюдава увеличение, както на броя, така и на площите им. Има опити за култивиране и в някои райони на Северна България, като например този на град Берковица.
Климатични условия
Розовата долина попада в областта с преходен континентален климат, който е сравнително по-мек.
От значение за розопроизводството е ходът на затоплянето на времето през пролетта. Характерно за топлинния режим на Розовата долина е по-бавното повишаване на температурата от март към април.
Режимът на мразовете в Розовата долина, особено през пролетта, е съществен елемент за успеха на розопроизводството. За съжаление в този район те имат силно подчертан характер и поради ранното развитие на розите, често стават причина за катастрофално понижаване на добивите.
По-благоприятно е положението в района на Средногорската яка. Най-късната дата за пролетния мраз за Хисар например е 28 април. Средната годишна сума на валежите в Розовата долина е общо взето над средната за страната – 623 л/м².
Характера на валежите и температурата в Розовата долина обуславят сравнително по-добра влажност на въздуха – около 70%. С най-ниска относителна влажност и най- голям дефицит на влажността са юли и август, през които температурата е висока, а валежите са недостатъчни.
Въздушната влажност е особено необходима през розобера. Благодарение на нея и на силно изразеното денонощно колебание на температурата в Розовата долина се образува обилна роса.
Почвени условия
Почвите в розопроизводните райони се причисляват към Софийско-Средногорския почвен район, който е част от обширната континентално-степна и лесостепна ивица на Източна Европа.
По южните склонове на Стара планина най-подходящи почви за отглеждане на рози са предимно ерозираните канелени горски почви, припокрити с различни наноси, обхванати по-слабо или по-силно от почвообразуването и излужените канелени горски почви, развити върху стари делувиални материали.
Средно подходящи почви са предимно канелени горски почви и ерозираните канелени горски почви, припокрити с различни наноси в процес на почвообразуване.
Слабо подходящи почви за розови насаждения са предимно алувиално-ливадните почви с по- високи или по-дълбоки подпочвени води и делувиалните наноси с глинести пластове, които задържат дъждовните води.
От почвените типове, които преобладават по северните склонове на Средна гора, най-подходящи за отглеждане на рози са оподзолените и излужени в различна степен канелени горски почви.
Слабо подходящи почви за розовите насаждения са предимно излужените канелени горски почви със стар ливаден процес, ливадно-канелените почви и алувиално- ливадните почви с високи подпочвени води.
От почвените типове в южните средногорски розопроизводствени райони най-подходящи за отглеждане на рози са слабо и средно ерозираните канелени горски почви, развити върху безкарбонатни материали, излужените в различни наноси, ерозираните канелени горски почви и хумусно-карбонатните почви. Почвите в Стрелчанския район не са проучени.
Средно подходящи почви за отглеждане на рози по южните склонове на Средна гора са предимно силно ерозираните канелени горски почви.
В Чирпанския район има слабо подходящи почви за отглеждане на рози, в които преобладават алувиално-ливадните почвени типове. Зелениковския район има и комплексни терени от най-подходящи и от средно подходящи почви.
Работна ръка
Прибирането на цвета е най-трудоемкият процес в розопроизводството. Това е и един от определящите фактори, влияещи върху добива на свеж цвят и етерично масло. Поради сезонната работа трудно се осигурява работна ръка. През последните години работната ръка, която се ползва по време на розобера е предимно от ромски произход. Причина за нарастване цената на ръчния труд е най-вече съществуващия проблем с осигуряване на достатъчно работна ръка в районите, където са локализирани розовите градини.
Автор: Д-р Станко Станев
Из "Видове лечебни растения и райони в България подходящи за тяхното отглеждане"
Проект „Модел за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения на общинско ниво с участието на организациите на гражданското общество, местните общности и медиите”.
Източник: www.naas.government.bg/bilki
Казанлъшка роза
От потомството на Rosa damascena е излъчен вида Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala). Казанлъшката роза заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.Бяла маслодайна роза
Бялата маслодайна роза в началото на 20в. е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в България
Морфологична характеристика:
Листа – по-широки и по-назъбени;
Цвят – по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5 – 2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.Към 2017-та година:
Пазарна цена на розово масло при износ: 10-12 000 евро
Цена на дребно за 1 килограм при разфасовка от 10 милиграма: 30 700 лева
