БГ Кланици – коментари
Текстът е инспириран от множество сигнали от малки и средни фермери, които са се сблъскали с проблем при опит да продадат стоката си на обявената минимална цена от МЗХГ.
МЗХГ реши да подпомогне кланици, 64 на брой (толкова са потенциалните в страната), за да изкупуват възможно най-изгодно за фермерите родно производство агнета. Определи мин. Цена от 5 лв за килограм и 7 лв за изкупено животно (редактирано). БАБХ публикува списък с кланиците, които може да подкрепи, но достъпни само за регистрирани земеделски производители. Не, че не можем да достъпим този списък, но самия жест, с който не можем спокойно да публикуваме списъка буди лек смут.
Това си решение министерството взе след като в страната се въведе безпрецедентно извънредно положение в мирно време, заради върлуващата зараза по хората от корона вирус COVID-19.
До тук нещата изглеждат сравнително нормално, ако не споменаваме, че субсидията не е задължително да покрие цялата цена на живо тегло. Все пак после потребителя ще трябва да плаща 3-4 пъти по-скъпо. Обаче ние обичаме максимата – „Да не се мина“ – та не да е пандемия, каквото и ще да е, манталитета няма да си го променяме.
Какво обаче се случва на практика. Като изключим някой всеизвестни големи браншови организации, които ще използват случая и ще пласират известно количество стока (не коментираме дали е родна, както и кои са/е организацията/иите) остават малките и средните не до там организирани фермери, които са готови с Великденските агнета и чакат потребителя да започне да купува. Възможно е да може да си предаде агнетата в кланица, но дали е възможно да получи обещаваната цена?
Няколко дни подред правим кръстосани разговори от една страна с фермери, от друга с някои кланици, на които пък се представяме за фермери, защото иначе „Не коментират“. Какъв е резултатът от извънредната ни совалка.
Фермерите – напълно недоверчиви, подозиращи картел между кланиците задават въпроса – Защо тях, а не нас?
Кланиците – не коментират пред AGRO Journal, но някои от попитаните (6) предлагат цена от 3,50 лв/кг. Други (3) не изкупуват изобщо, останалите (5) при въпроса – Ама нали министерството казаха… с половин уста казват: – Ами, да…
Не ги докарахме 64, но списъка нали не е за „журналя“.
Големите животновъдни предприятия (някои асоциации) си имат свои кланици.
Иди разбери сега, ДА-то да ли е, НЕ-то защо изобщо съществува, а в цялата картинка идва въпроса ЗАЩО се предлага тази безобразно ниска цена.
Едната причина е съвсем логична – искат голяма печалба.
Другата обаче, не е никак приятна за мнозина от животновъдите, а тя е образно казано – Без фактура! Голям препъни камък, който се търкаля в краката на българския фермер от много години, който сега ще обърне с абсолютна сигурност каруцата.
В този случай, когато все пак има някаква ценова линия, фермерите които ще предават агнета и ярета на кланиците, ще са принудени да ги продадат с насрещен документ, защото няма как кланицата да си отчете бройката. Според коментари в мрежата това е начин животновъдите да бъдат „приклещени“, а в последствие и да платят данък за прихода си.
Друг коментар пък намира в това подпомагане отлична среда за корупция и, както е редно когато някой не е доволен от решение на управата, дава едно доста резонно предложение:
„Всяко подпомагане води до корупция. От парите ще се възползват пак не тези които трябва. Толкова е просто това което трябва да се направи – премахване или намаляване на ДДС за българските храни и лекарства.“
Много емоции и огорчение лъха от почти всеки коментар, който прочетохме за тези няколко дни. Голям е процентът на онези, които се заканват да си изядат агнетата, но да не продават на кланици. Най-чести въпрос е: Защо пак за ТЯХ, а не за НАС? Кой опира пълния с кървава пот пешкир след изнурителния работен ден с животните?
В интерес на истината, мярката ще бъде удобна най-вече за онези, които са успявали да продават животни извън страната. Износ на агнешко месо все пак съществува. Той се осъществява главно към арабските страни. Сега, няма да коментираме дали всичко, които се изнася е българско, но… да приемем, че е.
С родния пазар положението ще остане да бъде на кантар – от едната му страна предлаганите количества с висока цена, а от другата възможността на потребителя да плати, защото не получава заплата или направо е безработен (пак по причина на извънредното положение и пандемията).
Позволявам си да призова всеки, който има отношение по темата да остави своя коментар, своето мнение, опит.
Всички коментари ще бъдат събрани в един материал и ще бъдат разпространени така, както се разпространяват официалните прессъобщения на министерството и фонда. Това, което искаме да разберем е – коя тема вълнува повече? – съобщението за преведена субсидия или… българската селскостопанска продукция с нейното реализиране на родния пазар ексклузивно.
Не е 7 лева помощта, а 7 лева на агне, ако се закупи над 5 лева без ДДС ж.т.. ИЖН е в списъка по тая схема де минимис и продава агнета (главно разплод) от години на твърда цена 7 лева с ДДС. Одобрени сме за 223 агнета (друг е въпросът дали са налице), но всяка уважаваща себе си кланица за ДПЖ няма да даде над 5 лева изкупна цена, при положение, че ако им продадем тия агнета на 7 лева кг ж.т. държавата ще им върне парите за цифром и словом 1 (ЕДИН) килограм!!! Или иначе казано, от едно 25 килограмово агне кланицата ще плати 24 килограма, а ще си чака държавата да му възстанови парите за единия килограм до края на юли. Като знаем изискванията на ДФЗ, тия пари ще потънат в разходи за канцеларски материали и гориво за разходки до Фонда. За пореден път парата е в свирката или „Тати ще ми купи колело, ама друг път“!