Трябва ли да отпадне окончателно забраната за продажбата на българска земеделска земя на чужденци, в т.ч. от Турция и Русия? Това е дискусионният въпрос, който бе поставен в предаването "Тази Сутрин" на БТВ с водещ Антон Хекимян, преди няколко дни. 

Гости на предаването на БТВ бяха г-н Десислав Чукалов (Атака), г-н Мехмед  Дикме (бивш земеделски министър) и г-н Светослав Русалов (председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите)

Ето накратко мненията (със съкращения и изменения) на поканените за коментар господа, по тази изключително важна от национален характер, тема :

Десислав Чукалов:  Ние от Атака, наложихме през  2013 год. мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Мораториума беше атакуван в Конституционния съд от депутати от БСП и ДПС, и той отпадна.  Атака и ОП сме категорични – не трябва да се продава българска земя на чужди граждани. 


Обществото бе поставено в ситуация да започне коментари по този въпрос,  след като бе публикуван проекта за  Изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който да разреши свободната продажба на българска земя. AGRO Journal публикува по-рано пояснението на МЗХГ, защо се налага тази промяна, а в по-преден материал и част от мотивите на управлението, да задоволи европейското законодателство.  Главният мотив е да се избегне санкция, която ще бъде наложена на страната ни, които пък пари, ще бъдат взети от разпределителните фондове предназначени за подкрепа на селскостопанските производители.

В продължение на дискусията Десислав Чукалов изрази опасение, че няма да има пречки да бъде изкупена "цяла България от Р Турция." 

Контра на искането на ЕС да отпаднат пречките за придобиване на земя в България, е се изработят механизми, които да пречат българската земя да се продава безконтролно, добави Чукалов, като посочи, че това е задължение на многобройните чиновници, които представляват страната ни в евро парламента. 

Мехмед  Дикме:  Трябва да е ясно на всички, че Европейският Съюз не ни се е молил на вратата, ние за станем негови членове. България подаде документи и стана член на ЕС. Там има общи правила, които важат за всички държави членки. В момента България е от страните, в която има такава действаща забрана. Тя беше приета с оглед да се помогне на местния бизнес – основно зърнопроизводителите да могат да купят земя.


На практика би било абсурдно да не се даде предимство на българи, да купуват българска земя, която да обработват . Г-н Дикме възрази на мнението на г-н Чукалов относно възможността да бъде задържана забраната –

Не може български гражданин да отиде в Германия, Франция и да може да си купи земеделска земя, а в същото време те да не могат.


Според  екс министърът продажбата на земя на чужденци, и до сега се е извършвала, при това явно.  За целта се регистрира фирма и тя безпрепятствено се сдобива със земеделска земя, в каквито размери си поиска.  

Както виждате нито турци, нито танзанийци са дошли да купят земята. Напротив, българската земеделска земя, която се обработва се закупува от хората, които я обработват.  Към днешна дата има български зърнопроизводители, които притежават по 10 – 15 – 20 хиляди декара собствена земеделска земя. – добави г-н Дикме.


Светослав Русалов:  Има риск да бъде изкупена българската земеделска земя! Ние от НАЗ, когато разисквахме предишната промяна на закона за собствеността и използването  на земеделските земи през 2014 година, изразихме нашата категорична позиция – против продажбата на земеделска земя на чужди граждани и фирми. И до ден днешен, ние потвърждаваме тази позиция.

 
"За зърнопроизводителите собствеността на земеделската земя е от стратегическо важно значение за националната сигурност", добави г-н Светослав Русалов. Той каза още, че лесно може да се провери колко са регистрираните фирми в България от чужденци, които са закупили земя, въпреки забраната, използвайки вратичка в закона. Такава фирма, която е регистрирана в България по презумпция инвестира своите капитали в страната, също така заплаща и дължимите данъци към нея, подчерта г-н Русалов.  Лошото на тази ситуация, обаче е, че закупилите земя чужденци, не влагат своите капитали в нея, а я използват за налагане на зависимост. Председателят на НАЗ определи тази зависимост, като съвременна форма на робство. Схемата е такава – земята се купува, след което се отдава на местните производители, които не могат да си закупят земя, с много висока рента. Така фирмите експлоатират както земята, така и производителите, акумулирайки средства само от наем.

Според  Десислав Чукалов глобата, която ще бъде наложена на България от страна на ЕС, ако откаже да вдигне бариерата пред чуждестранните купувачи, е приемлива. Според него е разумно да се изчака повишаването на жизнения статус на българските граждани, цената на земята да се повиши, и с това да влезе в конкуренция с цените на земя в западна Европа. 

Темата не може да се изчерпи с няколко мнения и популистки патриотични лозунги. Нормално е всеки да "дърпа чергата" към себе си – политици, производители, заинтересовани лица. Но интересите на България, на българския народ и земя, задължително трябва да са приоритет на всяко правителство, институция и гражданин на тази страна. Ако цената за това, без никакъв контрол да се изкупува плодородната земя на държавата е глоба от  Н-стотин хиляди евро, то нека се помисли дали не е по-добре да бъде платена, от колкото да се превърнем в наематели в собствената си "къща".