Духовете са разбунени, а фермерите са разделени на големи и неефективни. Едни от тях смятат, че мандрите ще оказват все по-голям натиск върху тях, като плащат все по-малко за суровината, а други са доволни от новата схема за обвързана подкрепа. Напрежението в дребните животновъди ескалира от вероятността от новите промени да печелят предимно преработвателите и големите ферми. Виждат в този план желание да бъдат ликвидирани.
А пазарът се нуждае от качествени български продукти повече от всякога. Вносът на храни от незнайни места, често опасни за здравето на хората, напълно задуши местното производство, най-вече с по-ниските цени. Продуктите произведени от родните ферми се превърнаха в бутикови, а цените високи за редовия потребител. Изключение отново правят много големите преработватели с огромни ферми.
Решение на този проблем могат да бъдат фермерските сдружения, които ще окрупнят стадата, ще дадат възможност да се повиши производството на собствен продукт и постепенно да се върне по рафтовете на магазините. Това от своя страна е един труден начин за промяна. "Всяка коза за свой крак" е мантра повтаряна с поколения в народопсихологията на българина.
Трудното сдружаване, постоянната параноя някой да не е прецакан и хаоса в търговските взаимоотношения са много важни фактори, спъващи неизбежното развитие на модерното стопанство. Достойнството на БГ фермера е потъпкано както от неадекватната политика, така и от откровеното нарушаване на всякакви правила и възползването от власт и влияния в кулоари и кабинети.
Въпреки ропота и мрънкането, промени ще има и те ще оформят една различна физиономия в сектор "Животновъдство". Ако обаче мисленето не се промени, ако нагласата остане същата всичко ще върви надолу и към масов отказ от фермерство. В крайна сметка 2020 година не е вече толкова далече и тогава ще е необходимо да се справят самостоятелно, без субсидии всички, които искат да бъдат животновъди.
Същото важи и за останалите фермери, градинари, растениевъди, пчелари, лозари и пр. Тогава вече няма да има субсидии, няма да се чакат помощи и подкрепи, а времето за съвземане след "демократичния" погром ще е изтекло безвъзвратно.
Ситото става много ситно и възможностите да го караме по старому само дават още по-голям карт бланш на и без това много богатите облагодетелствани. Извора на уважението все пак е самоуважението.
След 2020 година ферми с нискоефективни животни, ще бъдат напълно неадекватни и няма никакъв шанс да оцелее. Ето защо подкрепата на фермите с животни под селекция изглежда напълно логична. Веднага на преден план идва въпросът – До колко стриктни и отговори са асоциациите на "марковата" стока. Все по-често се получават сигнали за неглижирана селекция. Отново пробив, и пак с цел получаване на субсидии.
Това е една мъглива картинка от последните няколко дни, провокирана от новата схема за обвързана подкрепа, която МЗХ ще представи пред ЕК. Целта и е – справедливо разпределение на средствата, повишаване на ефективността в сектори "Животновъдство" и "Растениевъдство", прочистването на ферми разчитащи само на субсидии, излизането от сенките на нерегламентираната търговия и производство и стимулирането на повишаване на числеността на родните ресурси.
Все добри идеи. За жалост вече е късно да чакаме да се родят мениджърски феномени в животновъдството, които със сресването на една овца да добият две – по примера на излъсканата ябълка, която автоматично удвоява цената си.
Та, защо се разсипаха кооперативите!? Сега това е единственото спасение за малките, а големите… големите празнуват.
Автор: Иван Димитров
AGRO Journal, 28 юли, 2016 година
