Красимир Кумчев: Два варианта имат малките производители да присъстват на големия пазар

За коментар по повод предстоящото договаряне за директни доставки на плодове и зеленчуци от български производители към големите търговски вериги, се обърнахме към г-н Красимир Кумчев, който е един от най-крупните производители в този сектор. Ето какво сподели той:

Здравейте! Първия ми въпрос е свързан с най-болната тема – Ще бъдат ли наистина само местно производство плодовете и зеленчуците, които ще се предлагат или пак ще се спекулира? Често в редакцията получаваме сигнали, че на фермеските пазари се продава вносна стока. Това ще се пренесе ли и в този случай.
Това че ще се правят опити да се предлага продукция, която не е местно производство, е вън от всякакво съмнение. 
Второ, периода който е избран е възможно най-неподходящия. В момента аз до една седмица приключвам със зеленчуците, които са включително и в не отопляемите ни оранжерии. Остават съвсем малки количества ябълки и нищо друго. 

Желанието ни, като производители е в сезона на нашите, български плодове и зеленчуци, те да имат приоритетно предлагане във веригите.  Практиката до сега е неприемлива. Например, полската ябълка се продаваше тази година на безценица, което постави нашите ябълки в неизгодна позиция. Цените бяха ниски заради дъмпинга от цената на Полша. 

​От 2017 г. голяма търговска верига ще купува български плодове и зеленчуци

Все пак инициативата ще стартира през м. май 2017 година и ако това се спази, на практика има надежда, че на пазара ще има родни плодове и зеленчуци.
Сега ние вече проведохме традиционните си срещи с представители на големите вериги. Всяка година в края на ноември те се състоят и на тях уточняваме артикули, количества, качества и т.н.

Сега това, което се прокрадва са възможностите на дребните производители да се включат в предстоящото договаряне. Според мен това е ПР политика. Естествено нямам нищо против малките производители, разбира се. Не виждам обаче, как със 100 кг. ще отиде до пунктовете за изкупуване на големите вериги, за което ще похарчи за транспорт повече от стойността на самата продукция! Така проблема не е, че не искат родно производство в масовия случай, а това че на дребния производител му е икономически неизгодно да им го доставя. 

Какво е решението на този проблем според Вас?
Има решение, дори две решения! Всеки е напълно свободен да избере едно от тях.
Едното е да се обединяват малките производители, което държавата го насърчава от много дълго време. Това не се получава, защото българина е индивидуалист човек. Той все смята, че някой ще го излъже, и поради тази причина не се случва. 

Другото, което според мен е по-уместно от практическа и икономическа гледна точка е: дребните производители да се прикрепят към едри такива, които вече имат отдавна традиции в търговията с веригите. При спазване на взаимно изгодни условия тяхната стока да минава в едно с тази на големия производител, който вече има изградени и утвърдени позиции на пазара.

Ще се оставим ли Европа да ни каже какво да ядем!? Бунт на „веригите“.

В нашата фирма такава практика има от няколко години. Не са много производителите, с които имаме такива отношения, но фактът че ги има, означава че този вариант работи. 

По какъв начин се случва това договаряне? Популярно ли е? Конкретно как става?
Ще Ви дам пример. Вчера управителите на фирмата водиха разговор с един такъв производител, който тази година продаваше стоката си чрез нас. Договаряме процент от нашата продажна цена, който остава за покриване на нашите транспортни разходи, заготовка, етикетчета (разходи, които всеки производител така или иначе трябва да направи) и минимална печалба. Това са съвсем резонни неща. Разбира се има и риск в цялата тази работа, защото ние приемайки стоката, тя става наша. Ако, Не дай си Боже, се окаже че не е качествена, и на входящия контрол на веригите ни я върнат, тя си остава за наша сметка. 

Сметката, която дребния производител си прави и съвсем проста.  Да предположим, че има 200 кг. тиквички. Той си казва така: "Аз да отида до най-близката борса за транспорт ще похарча 30лв." Слага си едни 30 лв. негова надница, стават 60 лв. За 200 кг. тиквички по 0,40 лв. са 80 лв. Така ако отиде до борсата ще похарчи 60лв, а ще вземе 80 лв. При нас, няма да му ги вземем на 0,40 лв., на 0,30 лв. условно казано. Така ще вземе 60 лв. и 0 лв. разход! Просто разхода за транспорт и надница отпадат, не си губи времето, икономически е по-изгодно. Същата логика прилагаме и спрямо веригите. А в този случай големия производител става проводник на продукцията на по-дребните стопани. Следваме елементарна икономическа логика. 

В чужбина вече няма такива кооперативи. Бил съм в Калифорния, във ферми с 4 000 декара череши. Все даваме примери как е на запад, но това там не се случва. Супер големите не виждат необходимост от сдружаване… естествено. Така е за нашата фирма, но въпроса в България опира до осъзната необходимост, дали трябва да го направиш и точно как да го направиш. За дребния производител такава трябва да е осъзнатата необходимост. Във възможно най-голяма близост до мястото на стопанството му, да се прикрепи към някой голям производител и… няма никакви проблеми.

Примера, който дадох с договарянето от вчера доказва, че нещата сработват. Същия стопанин от миналата година е увеличил над два пъти площите си за производство работейки с нас. Логиката догодина да нарасне още повече. Ето как се увеличава обема за сметка на времето, което му се спестява за реализация на произведеното. Има сигурен пазар. Ние на практика го насочваме какво трябва да произведе  за нас.  Отделно от всичко, ние осигуряваме торове, семена, разсади с високо качество, от това което искаме да ни произведе. Разбира се той си го заплаща, понякога с количество продукция. Това е според мен работещата формула на българската практика.

Действително звучи като логичен икономически изход. 
Да, така е. Сдруженията също са изход, но… не се получават. От няколко години и държавата дава сериозна подкрепа за организиране на сдружения. Това е може би единственото нещо, за което нямам упрек към държавата. Практиката обаче е по-скоро негативна. Дори да има някакви обединения те са най-често проформа. Ползват облагите при субсидирането и това е. На мен не ми е известна, за съжаление, работеща структура, която да стои здраво на пазара. 

Благодаря Ви. Надявам се да сме помогнали да се ориентират в ситуацията българските производители. 
Да, все пак да подчертая дебело. Какъв подход ще предприеме всеки производител, сдружение или договаряне, бил той малък или голям, е индивидуален и най-вече свободен избор. Автор: Нора Радева
Снимки: личен архив Красимир Кумчев