Каракачанската овца е най-близка до дивия предшественик на домашните овце – Европейския муфлон, и е една от най-старите породи овце в Европа. Животни от тази порода са развъждани от най-дълбока древност – древните автори споменават за грубовълнисти овце, отглеждани от траките.
Носи името си от каракачаните, които са практикували номадско животновъдство.
Каракачанската овца е плод на вековна селекция на овчарите-номади, които до средата на ХХ в. са кръстосвали Балканите с тях. Това е много издържлива, приспособена към тежки природни условия и номадски начин на живот порода.
Каракачанските овце са дребни, със здрава костна система и твърди копита. Мъжките животни имат дълги, здрави, спираловидно завити рога, а женските са предимно безроги, но се срещат и с малки рогчета. Отличителен белег на породата е късата тънка опашка с характерно удебеление в основата.
Вълната е груба, най-често сиво-черна или кафяво-черна на цвят, по-рядко бяла. Коремът, краката и главата не са зарунени.
Руното е със специфичен строеж, който позволява бързото оттичане на водата при честите валежи в планината, като така запазва тялото на животното сухо.
Каракачански овце могат да се видят във ферми в с. Тополиво, в с. Ръженово, общ. Маджарово, в с. Нановица, общ. Момчилград, с. Одринци, общ. Ивайловград и с. Македонци, общ. Кърджали.
Източник: newthraciangold.eu
Каракачанската овца е в списъка на автохтонните породи овце и кози под селекционен контрол.
Вълната е смесена, груба, с ясно очертан фитилест строеж. В нея се срещат не само осилести, преходни и пухови, но и сухи, мъртви и други влакна. Нежността на влакната варира — от 37 до 60 µ. В повечето случаи вълната е черна, бозава, сива и рядко бяла. Вълнодобивът от овцете е 1,1 – 1,3 кг., а от кочовете е 1,5 кг. Тази вълна има изключителни свойства за изготвяне на кичета и битови изделия от естествено оцветена вълна. Строежът ѝ е уникален – сравнително слабо развита сърцевина, което я прави изключително здрава, свойство, което не притежават останалите известни породи с килимен тип вълна в света.
Вимето е добре развито, със средно големи цицки. Издояването е леко и пълно. Млечността не е висока — от 40 до 55 литра за лактационен период.
Плодовитостта също не е висока (108 – 110%), близненето при каракачанските овце е рядко явление. Агнетата се раждат малки с ниско живо тегло, но са изключително жизнени и растат интензивно през първия месец. Това става благодарение на добрата млечност и отличните майчински качества на родилите ги овце.
Снимка: Каракачански овце се връщат от паша. Фотограф: Иван Бакалов • Ферма: Сидер и Атила Седефчеви • Източник: e-vestnik.bg
