Видове стрес и тяхното влияние върху животните.
По данни от много изследвания стресовото състояние зависи до 80% от начина на отглеждане и храненето на животните и само 20% е на генетична основа. В една ферма животните са практически напълно защитени от отрицателните въздействия на околната среда, но в същото време може да се окаже, че са настанени в среда, в която поради груби грешки е налице лош микроклимат, оказващ непосредствено влияние и на продуктивните, и на репродуктивните показатели. Така (както вече бегло споменахме) в резултат на въздействието на неблагоприятния микроклимат продуктивността на кравите може да намалее с 10 – 35%, възпроизводителната способност с 15 – 30%, разходът на фураж за единица продукция да нарастне с 15 – 40%, заболеваемостта и отпадането при подрастващите да да достигне 15 – 35%.
1. Екологични стресове.
Температура и влажност на въздуха.
От всички микроклиматични фактори това са най- важните. Споменавам ги, за да подчертая тяхната значимост и за онези, които не са прочели предходната статия. Първото и най- важно нещо, което трябва да осигури сградата на една говедовъдна ферма, е именно ефективно и с минимални разходи поддържане на оптималните температура и влажност.
Светлина.
Светлината оказва благоприятно влияние на жизнените дейности на животните, а от там и на техния растеж и продуктивност. На приложената диаграма се вижда как се разиват телетата в зависикост от осветеността на помещението.
От диаграмата е видно, че още в първата десетдневка след раждането светлината оказва положително влияние върху развитието на телето. Под влияние на естественото осветление нараства активността на ферментите, подобрява се работата на храносмилателния тракт, нараства отлагането на протеини, мазнини и минерални вещества в тъканите.
Слънчевата светлина подобрява бактерицидните свойства на кръвта, отслабва и разрушава продуктите от дейността на микробите, както и самите микроби. Помещението за крави трябва да пропуска достатъчно слънчева светлина. Под достатъчно се разбира: площта, през която в помещението може да влиза светлина да бъде не по- малко от 15% от площта на пода. Желателно е освен това в помещението да влиза не само светлина, но и слънчеви лъчи. Това става много лесно, когато вентилационният фонар е със светопропускащо поритие (примерно поликарбонат), а не с ламарина.
За осигуряването на оптимални параметри на осветление във фермата през есента, зимата и през пролетта, естественото слънцегреене е недостатъчно. Ето защо се налага допълнително изкуствено осветление. Изследванията, направени в САЩ, Канада и Израел, а така също в Дания, Великобритания и Италия, категорично доказват, че здравето, продуктивността и обмена на вещества при животните се влияят от светлината.
В подкрепа това твърдение д-р Норберт Консвол от Университета в Рощок привежда пример от американската практика: При изследвания в САЩ увеличаването на осветлението до 16 часа в денонощие води до ръст на млечната продуктивност средно с 8% И то предимно в есенно-зимния период. Но по-нататъшно увеличаване на продължителноста на осветлението не дава добри резултати, а води само до увеличаване на разходите за електроенергия.
Съгласно нормативните документи за защита на животните в Германия продължителността на осветлението за сметка на изкуствената светлина не трябва да надвишава 16 часа в денонощието. За тъмната част от денонощието фирмите предлагат осветителни тела с червена светлина и с мощност около 10 вата, които осигуряват безпроблемното придвижване на животните, а така също позволяват да се прави контролен обход, без да се притесняват почиващите си животни.
Ефектът върху продуктивността благодарение на увеличаването на осветлението до 16 часа, не се наблюдава веднага, а едва след 2-4 седмици. Увеличаването на млечната продуктивност е възможно да е заради повишеното количество на автогенния растежен фактор, който се извежда от черния дроб на животните. Едновременно с това изхвърляният през тъмната част от денонощието мелатонин се забавя.
Герменският специалист подчертава и друг факт: консумацията на фураж също нараства с 6-8 на сто тъй като с увеличаването на светлата част на денонощието се увеличава и времето, през което кравите са активни.
Съставът на млякото остава непроменен. Освен това категорично е установено, че има различия според физиологичното състояние на кравите: за сухостойните крави светлата част може да е 8 часа а следващите 16 да е тъмно. Разбира се, определящо за въздейсвието на светлината върху организма на животните се явява и степента на осветеност: около поилките и местата за хранене тя трябва да е 200-300 lx; в боксовете за почивка на лактиращите крави, на нивото на главата трябва да е около 200 lx.
В една ферма за свободно- боксово отглеждане на кравите, в която е направено групитане на животните по физиологично състояние (сухостойни, лактиращи в различен стадий), при поставяне на светонепропускливи завеси на стените и правилно оразмерена система за естествено осветление, може да се постигне ефект на имитация на осветеността през различните сезони, според физиолочичното състояние на кравите.
Възприемането на светлината става чрез зрителния анализатор – очите. Така тя бива трансформирана и превърната в нервен сигнал, въздействуващ освен върху мозъка, също и върху епифизата. Там светлинните дразнения "кумулират". В зависимост от приетото количество светлина, епифизата реагира по различен начин – отделя или напротив подтиска образуването на хормона мелатонин, който е съставна част на т. нар. биологичен часовник във всеки организъм. Образува се в голямо количество по време на тъмната фаза на денонощието – през нощта, докато денем неговата синтеза почти спира.
При кравата мелатонина оказва възпиращо действие върху настъпването на еструса. Ето защо, през късите и мрачни есенни и зимни дни, често животните не се разгонват с месеци. Разбира се, че в зоната, където са скороотелените крави, ние можем да имитираме лятна осветеност, дори и през зимата. А на сухостойните крави, дори през лятото, да осигурим зимно осветление.
Автор: Доц. д-р инж. Стефан Станев • Следва продължение…
Стресфактори във фермата Част I – от какво да пазим кравите
Стресфактори във фермата Част III – Шум и хранене
Вързаното отглеждане на кравите –
една все още приемлива възможност. I Част
Свободно – боксовото отглеждане. Част I – По-добри условия и за кравата, и за човека.
АГРОЕКОН ООД
ул. Милин Камък 23
6000 Стара Загора
Mob. +359 887 582 684
e-Mail: s.stanev@agroecon.com
web: www.agroecon.com
