Неотдавна публикувахме поредица от материали, които бяха свързани с подновяването на лиценз за развъдна дейност на "Синтетична популация българска млечна" (СПБМ) от Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България. Провокирана от множеството противоречиви мнения и коментари относно съществуването и качествата на тази порода, потърсих материали, които да потвърдят или разсеят неяснотата около нея. Открих статия от 2011-та година, в която проф. дсн Веселин Лазаров подробно описва недостатъците на СПБМ, с което доказва, че такава порода няма и въпросната популация не може да се нарече "синтетична".
По неофициална информация комисията за издаване или отказ за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност в МЗХ, при първото и разглеждане е върнала представената развъдната програма за преработка. Експертите отказаха коментари по темата под предлог, че процедурата не е завършила и така за обществеността останаха неясни мотивите на комисията да върнат развъдната програма. AGRO Jurnal продължи да следи темата и процедурата по подновяване на лиценза на Националната асоциация за развъждъне на млечни овце в България със седалище в гр. Велико Търново. Информацията до която успяхме да се доберем, е че на второ заседание проведено на 5 юли 2017 г. в отсъствието на председателя и зам.председателя на комисията останалите членове с цената на големи компромиси са изразили становище да бъде подновено разрешението за развъдна дейност на най-голямата развъдна асоциация по овцевъдството в България. Това бе причина, отново да се обърнем към проф. Веселин Лазаров за коментар.
AGRO Journal: Проф. Лазаров, преди 6 години в една Ваша статия "Променената картина на родното овцевъдство в последните две десетилетия" отпечатана в сп. Агрокомпас през 2011 г. Вие нарекохте появата на "Синтетична популация българска млечна" парадокс в българската животновъдна наука".
В тази Ваша статия Вие направихте много сериозен критичен анализ на състоянието на Синтетична Популация Българска Млечна и начина по който тя беше призната. Преди седмица МЗХ поднови лиценза на една от развъдните организации която се занимава със СПБМ. Източници на информация от МЗХ твърдят, че първоначално представената развъдна програма е била върната за преработка, а на второ заседание развъдната програма е минала с цената на големи компромиси.
Това провокира нашият интерес като медия да се обърнем към Вас, като дългогодишен специалист по овцевъдство и свидетел на цялата история около работата по създаване и признаване на СПБМ, защото и до днес коментариите около състоянието и развъдната дейност със СПБМ са доста критични, но българската животновъдна общност избягва да вземе официално отношение и да изрази становище относно този както Вие го наричате "Парадокс в българската животновъдна наука".
Неофициално повечето специалисти в разговор са доста откровени и си казват нещата такива каквито са, но никой като Вас не излезе открито чрез публикувано становище. Бихте ли изказали отново становище по тази въпрос на фона на днешните събития и състояние на СПБМ.
проф. Лазаров: Аз не съм си променил становището, защото не е променена и самата популация. Нещата си продължават по същия начин, това е едно формално съществуване на такава асоциация. Наскоро гледах по една специализирана телевизия, в която показаха една смесена млечна популация. В нея се виждат белези на породи като Аваси, Източнофризийска, Черноглава Плевенска и какви ли не още други породи. Това е толкова различна и разнотипна популация, че въобще не отговаря на изискванията на зоотехническата наука и на формулировката за порода. В статията от 2011-та година много подробно съм описал какво представлява Синтетична популация българска млечна (СПБМ) днес. За една порода е важно да бъде еднотипна на първо място. Ето Ви един пример: като се каже Източнофризийска порода, веднага си представяме едно животно с гола глава, с къса и гола опашка Където и да го пратиш такива животни, от Африка до Северния полюс, те представляват породата, защото имат белези по които се иднетифицира породата.
А какво се случва у нас днес? В тази популация могат да се срещнат тлъсти или полутлъсти опашки, които се унаследяват от Аваси, тънки и голи опашки, които се унаследяват от източнофризийската порода, неясна и нехарактерна пигментация по различни части на тялото. Разнотипието е невероятно! СПБМ няма типичен екстериор, характерен за порода, която където и да се срещне ще се разпознае от специалисти и неспециалисти.
Акад. Цено Хинковски (починал 2013 год.), с тежестта си на учен приживе, наложи прибързано наименованието СПБМ, с желание да стане ръководител на работния колектив. Никой тогава не искаше да му възрази, освен мен и още няколко колеги. Въпреки това, когото и да попитате от по-солидните зоотехници, които се занимават с овцевъдствж, ще ви кажат, че СПБМ не може да е порода… дори и синтезирана.
Това безразличие, тази безпринципност витаят в цялата наша общност. И естествено то води до абсурди. Ами нека им дадат разрешение за развъдна дзейност… Това според мен е безсмислие!
Аз не зная какъв е съставът на комисията сега. Тогава Костадин Желев беше шеф на Агенцията за селекция и репродукция. И той заедно с акад. Хинковски бързо, съвсем безпринципно и ненаучно, дори неморално наложиха наложиха наименованието "Синтетична популация българска млечна".
И ето, тази безпринципност продължава и сега… С такива различия, във всички краища на България различни типове кръстоски. Това е просто сбирщина от кръстоски! Всеки си прави каквото си иска. Няма единна програма, която да формира един тип. Така, че и положението и моето становище са непроменени от създаването до днес на въпросната популация. Никой и не е работил целенасочено, генетически издържано нещо да се промени в нея.
AGRO Journal: По данни на ИАСРЖ Синтетичната популация "Българска млечна" достига популационен размер около 200 000 овце под "селекционен контрол" към 2017 година и развъдната дейност с тази популация се води от 4-развъдни организации!? Как Ви се струва … каква е ефективността на развъдната дейност с толкова голяма популация и то в най-трудното направление на овцевъдството – млечното?
проф. Лазаров: Ами вижте какво е – четири асоциации се занимават! Всяка от тях има собствен почерк. И това е ненормалното. Щом се води като една порода, следва да има една развъдна асоциация. Примери в това отношение по света много. Въобще по света развъдните асоциации се създават и функционират предимно на принципа "Една порода-една развъдна организация- една родословна книга". Няма как и не е разумно една порода или популация, както искате така я наречете, да се раздели на четири! Всеки има някаква специфика в подхода си на развъждане, във вижданията си за екстериор, което означава, че няма единен критерий.
AGRO Journal: На фона на големите постижения в световното млечно овцевъдство с породите Лакон и Асаф… какви са реалните развъдни цели по отношение на млечната продуктивност, които биха могли да си поставят четирите развъдни организации в страната занимаващи се със СПБМ? Бяхме свидетели през зимните месеци как много овцевъди и овцевъдни организации протестираха против изискването за 70 литра от овца които им изискваше ДФ "Земеделие"… А при тази популация СПБМ млечността е главен признак за селекция?
проф. Лазаров: Със съпругата ми проф. Михайлова, която също се занимава с тези въпроси, слушахме изказване на една фермерка, която членува в развъдна асоциация на овце за мляко. Фермерката заявява че е достигнала 90 литра мляко, и тя е доволна от това. Как може да бъде млечна порода с 90 литра!? Няма как една порода, да е с толкова ниска продуктивност и да се води като млечна порода, камо ли със 70 литра. Това не отговаря изобщо на направлението. Няма основание да я наричате порода или популация за мляко.
Никой не се съобразява вече с нищо. Има фермери, които проявяват интерес към различни породи и кръстоски с тях като Аваси, Асаф, Лакон… Всеки избира, има право разбира се, няма как да се наложи насила кой с каква порода да работи. Въпреки, че има изказвания да се направи райониране и да не може, да речем Западно старопланинска да се развъжда в Смолян. Защо да не може!? Ако се направи едно свястно образование – порода, който е заинтересован да я купува който където поиска.
Напоследък забелязвам някаква ограниченост и липса на компетентнст и в официалните служби. Експертното ниво значително се понижи се получи една "каша" в нашето овцевъдство.
Всичко това съм изложил подробно пред проф. Васил Николов, който беше шеф на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Той изрази съгласие с мен, каза -" Да, така е…" В официално негово интервю беше потвърдил – "Прав е проф. Лазаров, но няма как… Нашите условия са такива. " Ето, това са пак такива елементаризми! Щом съм прав, щом няма такава популация, защо ще я наричаме популация?! Това не са нормални мисли и действия, и всичко продължава по тази схема.
Лошото е, че се субсидира дейността на четири развъдни организации, че се харчат много пари за тази СПБМ. Това са страшно много пари дадени за развъна дейност, напразно изхарчени, без да има някакъв смисъл. Би трябвало земеделското министерство да състави наистина експертна комисия, да оцени реалистично има или няма такава порода – СПБМ. Предлагам отдавна такова решение. Но никой не иска да се занимава. За министерството това са дребни неща, но така е редно, защото се харчат толкова много пари за нищо! Никой не ги пита – като е млечна тази популация защо не дава поне 150 литра мляко? А те обявяват 90, оплакват се от 70… Ето още нещо, което не е еднакво за всички стада. Една порода дава едни литри, друга други. Това не може да така! Всяка истинска порода има стандарт и по екстериор и по продуктивност.
И всъщност кого лъжем ние! Искаме субсидии, хората ги дават тези пари и се оказва, че сами себе си лъжем, без да има сериозна основа на която да се оправдае харченето. Много сериозна ревизия трябва да се направи, много сериозна!
Искам да кажа и нещо за т.н автохтонни породи. Там е пълна какафония също! Някой си избрал произволно нещо и го нарекъл Западностаропланинска, Средностаропланинска … направо ми е обидно да говоря по този въпрос. Най-логично е, щом една порода е местна да се докаже, че е тя именно такава порода и има необходимите качества. А тук какво се получава – просто някой нарича нещо и то се води порода.
Преди нямаше толкова местни породи. По едно време всичко беше кръстосано. В планинските райони с Цигай, в равнинните с тънкорунни и полу тънкорунни породи се кръстосваха всички местни овце. Дори имаше време, когато не се разрешаваше да се развъждат местни породи овце. И сега ги нарекоха, по примера на учените от преди 60-70 години. Чувам за Пирдопска, Копривщенска… На едно селище – характерна, локална. От Ботевград до Враца и до Михайловград… смешни неща. Това е престъпление, да се харчат пари за глупости, за неверни неща. При един сериозен анализ, те ще бъдат толкова различни. Както виждате и тук има голями противоречия, големи глупост дори. Толкова местни породи, чак те е обидно да ги чуеш!
AGRO Journal: Напоследък във връзка с очевидните проблеми на СПБМ и то най-вече по отношение на това разнотипие (конгломерат от различни типове кръстоски) се заговори към ориентация на специалистите към създаване на нова млечна порода овце за България. Какво е вашето мнение по въпроса… като се има предвид силно редуцирания брой на овцете в България (около 1 млн) и наличието на толкова много породи овце в страната, които могат да се използват за производство на мляко?
проф. Лазаров: Ние не можем да ограничим хората! Ако някой учен е решил, че в някой институт е може да създаде нещо ново, много по-млечна порода, много по-издържана – нека го направи. Ако пък е конкурентна на досегашните постепенно ще си пробие път.
Тук проблема е не в това да се създаде нова порода, а в това, че ние изобщо нямаме създадена такава. Както няколко пъти казах, това което се води синтетична млечна, това не е порода. За да е порода, въпреки това, че е синтетична популация, тя трябва да е синтезирана от няколко породи и да стане еднотипна. Вече минаха толкова години, ако се развъждаше правилно и затворено вътре в себе си, тя вече щеше да е енотипна.
Може, по принцип с научни експерименти, с някаква комбинация да се направи нещо ново, след това да се мултиплицира…
В световните литература и практика съществуват синтетични популации. Те се синтезират от няколко породи конкретно – от тази порода е 50% кръв, от другата е 25%, от третата е 25%, и се знае – абсолютно всяко животно от тази синтезирана популация трябва да определено съотношение гените от различни породи. Например 1/2 фризийска, 1/4 Аваси и 1/4 от някоя местна да речем. Ето това е истинската синтетична популация! Което и животно да се вземе от нея, то трябва да е със същата кръвност и същата процентност гени от едната порода, от другата и т.н. Това да важи за цялата порода, за всяко животно от породата, истински синтезирано, от няколко породи от, които сме взели най-необходимите качества. И така да се получи порода с високи икономически показатели. След това да се мултиплицира във този вид, с тази кръвност и генетически състав. Наруши ли се ядрото, това вече не е същата порода. Такава порода, ако е разработена в млечно направление трябва да дава 180 – 200 -250 литра. Ето това е науката, а другото всичко са комбинации, компилаци…
Интервюто изготви: Елеонора Радева
„Синтетична популация българска млечна“ – български парадокс
Снимка: Национална Асоциация за Развъждане на Млечни Овце в България
