Неотдавна AGRO Journal взе решение да отдели специално място в изданието, където да бъдат публикувани развъдните програми на лицензираните асоциации, които изпълняват развъдна дейност със селскостопански животни в България. Идеята за тази инициатива взаимствахме от колегите говедовъд.ею., които стартираха публикуването на развъдни програми първи. 

Целта на това решение е, да се даде възможно най-лесен и открит достъп до най-важната част от тази дейност – програмата, която от една страна да информира заинтересованите фермери да изберат най-ефективната порода и съответната организация, която ще им съдейства в бъдещия им бизнес, а от друга да осведоми обществото – за какво се влагат милиони левове в развъдна дейност, и какъв е резултата от нея. На практика логичното очакване на обществото в лицето на потребителя, е да се постигне висококачествена, достатъчна за пазара, селскостопанска продукция във вид на мляко, месо и други продукти произтичащи от развъждането на съответната порода и вид селскостопански животни. 

За да постигнем това се обръщаме към всички развъдни организации в страната, които желаят да вземат участие в бъдещия раздел "Развъдни програми" в електронен вестник за селско стопанство AGRO Journal, да изпратят своите програми на електронната ни поща office@agro-journal.com

Няколко асоциации вече откликнаха на нашия призив, за което благодарим и вярваме, че както тяхната дейност следва да е в полза на обществото, което ги финансира, така и ние ще допринесем да бъде информирано същото общество – за какво плаща  и какво трябва да получи след изпълнението на тези развъдни програми. 

Една от асоциациите, които вече изпратиха своята развъдна програма е "Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България" за развъждане на "Синтетична популация българска млечна" (СПБМ).  

Особен интерес провокира наскоро подновения лиценз на тази асоциация. Противоречиви коментари предизвикаха мненията на изявени специалисти в животновъдната наука, с които запознахме аудиторията си в няколко публикации. Следихме процеса по даване на лиценз на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България (НАРМОБ), тъй като тя е най-голямата по брой членуващи ферми и численост на популацията (около 100 000).  Припомняме, че развъдната програма за СПБМ на една от четирите развъдни организации одобрени за тази популация бе върната за преработка  на първо заседание на Комисията по даване и отнемане на лицензи, след което бе приета от същата комисия….но в непълен състав. 

В телефонен разговор с г-н Симеон  Караколев  Председател на УС на НАРМОБ, който пое и изпълни ангажимента да изпрати одобрената развъдна програма на асоциацията, която управлява, научихме с изненада, че идеята за създаване на нова порода овце млечно направление в България,  е еднолично негова. 

Ето какво още сподели за AGRO Journal той:

AJ: Наскоро проф. Васил Николов – Председател на ССА, в свое интервю обяви намерение да организира създаването на нова порода овце, по искане от овцевъдния бранш. Какво е вашето мнение по въпроса?
С.К.: Това е моя идея! Още през месец Май тази година, събрах цялата научна общност в България, заедно с други развъдни асоциации, за да намерим решение на проблема СПБМ. Това се налага защото,  проблеми има. Самия аз съм изпратил няколко сигнала в началото на  годината, че масово, особено в областите Бургас и Ямбол, се включват цели стада, от по 300 животни в като СПБМ. Логично е необяснимо, как така и 300-те животни в стадото са подходящи. Това е проблем, всичките животни се представят като СПБМ.

AJ: Да, това категорично е проблем. AGRO Journal публикува няколко коментара от изявени специалисти в животновъдната наука като проф. Лазаров и проф. Венев, по повод предстоящото даване на лиценз на вашата организация. Техните коментари бяха крайно критични относно това, че СПБМ има много сериозен проблем с разнотипие, с продуктивност и пр. Очевидно Вие сте отчели този проблем и търсите решение. Създаването на нова порода ли е то?
С.К.: Учредих консилиум, през Май, както споменах. Дойдоха представители на цялата научна общност, а преди дни проф. Васил Николов ни събра в ССА по този въпрос. Той се самоезира и се ангажира със стартирането на  процедура по създаване на нова порода овце за мляко. Все пак Селскостопанска Академия е водещия научен орган в България и под нейна опека, и ръководство е редно да се случи това нещо. Но идеята е лично моя, обсъждана в асоциацията… аз съм този "КОЙ", който даде идеята.

Пуснал съм сигнали до МЗХГ за проблеми, казал съм, че вече "режем" животни по породност. С наши експерти миналата година сме изрязали 50 000 животни като недопустими. На всички наши членове, на които сме отхвърлили животни, сме обяснили, че не отговарят на елементарни породни критерии. 

AJ: Те биват отхвърлени, така ли?
С.К.: Точно така! Съответните фермери обаче, отиват в други асоциации, където биват приети с целите си стада, приемат ги с всичките им животни и веднага ги подават за субсидия. 

AJ: В кои асоциации се случва това?
С.К.: Асоциацията от с. Пирне, мисля че е едната, където се приемат животни, които са "отрязани" от нас и останалите асоциации. 

Ами, представете си как една асоциация, създадена преди година и половина вече има 50 000 овце, а аз работя десет години и съм със сто хиляди. 

AJ: Да се върнем на идеята за нова порода. Животновъдната наука казва, че за да бъде създадена една нова порода, или дори нова кръстоска, която да достигне своя връх по отношение на характерни белези и качества като продуктивност и пр., са необходими 20-25 години. Разполага ли, образно казано, животновъдството с такова време, че да се заеме с нова разработка?
С.К.: Това, което преди време, преди 30 години, е направено като СПБМ, няма нищо общо с това, което е момента. По простата причина,  казано елементарно – там е използвана за една от линиите  Източнофризийската овца. Отдавна е доказано, че това източнофризийско животно не може да вирее в България. И по причина, че дълги години нищо не е правено, от никого, сега в един момент се задават въпроси – Защо е туй, защо е онуй? Да, може да се типизира все пак нещо, има такива вече типове, които биха се приобщили към СПБМ , но това нещо не се спазва. Разберете! Това е проблема! 

AJ: Защо не се спазва?
С.К.: Ето, обяснявам защо! Изключваме ние миналата година 50 000 животни от асоциацията, които не отговарят на нашите ясни критерии. Аз съм забранил това нещо – да  се пренебрегват строгите ни критерии. Махаме тези животни, фермера почва да роптае, че няма да си получава субсидията за всички животни, а само за онези, които отговарят на СПБМ. Настава голям шум, ние му обясняваме, че само 100 от всичките 300 са подходящи. После той търси някоя малка асоциация, която ще го приеме, защото няма такива стриктни правила, след което го подават за субсидия с всичките му 300 животни.

AJ:  Значи всичко опира до едни пари?
С.К.: Да, точно така! И ето от къде дойде този бум със СПБМ. Колегите могат да ви дадат да видите в години как расте популацията в дадена асоциация. Има такива, които за година отчитат 20-30% ръст. Това е нормално. Приемаме, че това е от възпроизводство, оставят кочове, женски… Но има асоциации, които отчитат за същото време ръст от  300 – 400%! Как става това?  Ето го проблема! 

AJ: Желанието на нашето издание да покаже максимално подробно дейността на развъдните организации, част от която са програмите и годишните отчети, е именно това, да провокира дебат по тази тема. Абсолютно задължително е да се отстранят подобни явления в развъдната дейност, защото така се поглъщат огромни средства за нищо. Има обаче известно затъмнение над тази информация, касаеща немалък брой организации. Разбира се има и такива, които нямат проблеми от този характер, и в подобна обстановка буквално биват ощетени. 
С.К.: Едно искам, вие сте журналисти, нали така!? Хващате и казвате – субсидията, тази която е 70 лева, ако не греша, е от две години. Върнете периода от преди тези две години и да се види положението на асоциациите, колко са им членовете, колко животните, имат ли растеж… Просто хванете да ги видите последните 10 години, как са нещата и от там ще си направите сметка кой работи и кой не! 

Аз нямам година от както съм учреден, това са десет години, в която да нямам ръст на фермерите. Дори когато нямаше субсидии аз съм бил със 700 ферми. Дори тогава!

AJ:  В същия ред на мисли, смятате ли за нормално, това че за една порода има по няколко асоциации! За СПБМ са четири, по наши сведения.
С.К.: Пет са, но четири работят. Не, не е нормално! Ама кой им ги дава лицензите!? Питайте този, който им дава лицензите.
 
AJ:  Питаме, в това число питахме и за вашия лиценз, но комисията не дава достъп до становищата от заседанията за даване и отнемане на лиценз, като се позовава на точка от правилника си, която определя информацията като поверителна. Нещо, което би могло да се определи като абсурд. Все пак това са лицензи за организации работещи в обществен интерес, пък обществото не знае нито защо се дава, нито защо не се дава лиценз.
С.К.: В самото начало, презумпцията на министерството беше, че тези организации ще работят на регионален принцип. За това така се получи, да има повече от една асоциация за порода. Отивам аз и казвам, добре де, по тази логика може да се направят и 20! Не само при СПБМ има няколко. Има и за доста по малки популации по две-три развъдни асоциации. И от там става белята. На българина му дай да се дели, с всяко нещо е така – два синода, две еди какво си… това е положението!

След този разговор, оставаме на мнението, че всичко в животновъдството, а и не само там, трябва да е "на светло", и отново призоваваме организациите, които се занимават с развъдна дейност, не само в овцевъдството, а във всяко друго -въдство, да вземат участие в инициативата на AGRO Journal, да изпратят информация за дейността си – програма, отчети, проблеми и постижения. Явления като това да се плаща с държавни пари за несъществуващи породи, кръстоски и  пр., без реално да има и най-малка възвръщаемост към държавата и нейните данъкоплатци, както и да се създават предпоставки за измама чрез НП Организации има глобални, негативни последици, които ще се отразят и на фермерите. 

Правилата се променят и са дадени заявки за все по-сериозен контрол, особено за животновъдство, което получава подпомагане обвързано с производството. Продуктивните и качествените показатели на развъжданите животни, ще влязат във фокуса на внимание, още повече, когато сегашният доста по-либерален период, се смени с новия след 2020-та година, когато парите ще са по-малко, а критериите много по-високи. До тогава може би ще има нова порода овце за мляко, а може би ще се подходи мъдро и най-сетне ще се сложи ред в животновъдството, опирайки се на опита на доста по-напредналите ни съюзници.

Още по темата:

Проф. В. Лазаров: Как може да бъде наречена „млечна“, порода с продуктивност 90 л. мляко!?

Проф. И. Венев: В стадата се вижда всичко. И нивата на развъдната дейност, и на продуктивността

„Синтетична популация българска млечна“ с подновен лиценз

„Синтетична популация българска млечна“ –  български парадокс