Българският животновъд е от онези хора, за които фермерството често е част от генетичното му наследство, предавано през поколения и останало в сърцето и духа му, под формата на любов към животните и занаята. 

С това изречение започват няколкото интервюта, които проведох по време на Национално изложение по животновъдство – 2018 край гр. Сливен.

Следващият гост на електронен вестник за селско стопанство AGRO Journal, е овцевъд, млад и силен мъж, амбициран да покаже как животновъдството в България има шанс само със сериозна и отговорна работа, и… разбира се много любов към овцете. Отглежда и развъжда овце от българска порода, член е   на Сдружение "Старият Балкан" гр. Карлово, с  председател  г-жа Дарина Шишкова. 
Ето какво сподели с мен:

Здравейте, представете се няколко думи…
Здравейте, казвам се Йордан Карабаджаков от от село Царимир, Пловдивска област. 

От кога се занимавате със животновъдство!
От съвсем малък се занимавам с овцете. Аз с друго не съм се занимавал. Цял живот, така да се каже. Това е основния ми поминък. 

Какви овце отглеждате?
Отглеждам овце от породата Дъбенска, имам и  от породата Среднопланинска овца. От следващата година съм решил да премина само на Дъбенска. 

Защо решихте така?
Честно да си призная, по-симпатични са ми. 

Значи и Вие… по любов! Колко животни има във Вашето стадо?
Да, определено по любов. (смее се) Среднопланинските овце са 400, а Дъбенски около 350 глави. Както казах от догодина ще остана само с Дъбенските, отпада ми ангажимента със Среднопланинските. 

С какво се отличава Дъбенската овца от други породи? Освен, че е много симпатична, икономически по-добри ли са резултатите при нея?
На първо място по-едри са от Среднопланинските. Отглеждам ги за агнета и за мляко.  В зависимост от годината, е и резултатът. При добри условия на хранене, добра паша, да не е и суша, има и добри икономически  резултат – повече мляко, по-едри агнета и т.н. Разчитам на добри приплоди и по-висок мелконадой.

Сам ли се занимавате с фермата или със семейството?
А, сам не! Помага ми семейството, имам и наети помощници… 

При вас как е положението с работната ръка!
Това ни е основния проблем, при това не само при нас. Народа се научи много, много да не работи. Нито е до заплащането, нито до условията. Каквито и пари да предложиш за заплата на пастири, на хора с по-трудоемък и неквалифициран труд, никой не иска да се наеме… да не кажа голяма дума, но повечето ги мързи. То за един ден да те замести човек няма, камо ли да разчиташ да работи съвестно. 

Получавате ли подпомагане по мерките от селската програма?
Аз участвам почти във всички мерки, по които имам право. 

Има ли кой да поеме след вас поминъка? Колко голямо е семейството Ви?
Имам три деца, най-малкото от които е момче. Дали ще поеме моя път… не зная. Доста време има до когато порасне. Казва се Йордан, като мен. 

Колко голяма искате да стане вашата ферма? Да кажем, след 10 год.
За съжаление, след 10 години по-скоро нещата ще вървят към намаляване. Както казах още от догодина ще намаля животните като брой. Е, освен ако не се промени коренно обстановката – пазар, работна ръка… Държавата ако с едно ти помогне, с три те бърка! С много неща те спъват,  дават субсидии, а с всичко друго те бъркат – изисквания всевъзможни и ненужни. 

От друга страна пасища не стигат. Раздават се на когото е нужно и на когото не… А който вади продукция и има животни, не може да остави стадото и работата, и тича по общини, да търси връзки и пр. Разорават се мери и пасища безогледно. Как да чакаме, буквално да висим, по кметствата и да се редим пред стаите, с толкова работа и грижи по овцете? А докато се научиш кое може, кое не може, какви документи трябват, свободните от работа хора са се настанили и са взели пасищата. Това е положението навсякъде, не само при нас. Когото и да питате това ще ви каже. 

Вие сте член на Сдружение "Старият Балкан" гр. Карлово. Доволен ли сте от организацията и ръководството на сдружението? Можете ли да разчитате на помощ при нужда?
Да, ръководството на сдружението откликва винаги с каквото може.  За съжаление проблемите са от такъв характер, че и те не могат да ги решат. Заедно с други членове сме опитвали да поставим грижите си на високо равнище, но не можем да постигнем кой знае какви резултати. А причината пак опира до време – денонощно сме с животните, кога да се разправяме с администрации и подобни. От това пък "големците" се възползват да ни мачкат и да си правят с нас каквото си искат… 
За това пък разчитаме на сдружението да помага и… така.

Да, наистина има сериозни предизвикателства пред животновъдния бранш, най-вече пред активно работещите в него. Въпреки това да опитаме да завършим оптимистично разговора си. Какво ще кажете на онези, които искат, но още се колебаят да се захванат с овцевъдство?
Ако човек има мерак, нека се захваща. Ако е само защото има субсидии… по-добре да не започва изобщо. Не, че не помагат тези пари, но ако не мога да си докарам доход от агнета и от мляко… и аз няма да се занимавам. Поне не на това ниво. 

Т.е. да мислят като бизнесмени, не като хора, които само чакат субсидия?
Да, точно така. 

Благодаря за открития разговор. Желая  здраве на вас и семейството Ви,  много успех и оптимизъм  в работата.

Фермата на Йордан Карабаджаков от с. Царимир, ще участва в ежегодната класация на AGRO Journal  – "Моята истинска ферма  – 2018".

Нора Радева, AGRO Journal

Дъбенска овца – Описание на породата

Екстериорни особености
Животните са средноедри, приземни с компактно тяло. Главата има клино-образна форма, с права профилна линия, зарунена до очната линия. Ушите са средноголеми, правопоставени.
Рога 
Мъжките са предимно безроги, а рогатите са с не големи рога.  Женските са безроги.
Опашка 
Опашката е дълга под скакателните стави с характерно удебеляване в основата.
Руно 
При повечето овце руното е затворено. Срещат се и животни със косичест строеж на руното
Вълна 
Изравнена вълна. Срещат се и животни със смесена вълна
Цвят
– руно – Преобладават овцете с бял цвят (64,3%), но се срещат червени и светло бежови.
– лице – Бяло, черно, светлобежово
– крака – Бели и тъмни

Класификация – Дълготънкоопашата
Произход – България
Методи и условия на създаване – Народна селекция.
Година на признаване на породата  – Автохтонна
Основен ареал – Карловското и Казанлъшкото полета.
Стопанско използване – Мляко, вълна, месо

Развъден статус
Име на развъдната организация:
1. Развъдна асоциация на местни породи овце
2. Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България

Година на завеждане на родословната книга 2008
Под селекционен контрол (към 2011 год.)
– овце, брой 5302
– кочове, брой 174
– стада, брой 17