Месодайното говедовъдство е сектор, който предстои, или би трябвало, да се развива в България. На пазара традиционно се предлага говеждо месо, което не е от месодайни породи. По тази причина евтино месо се внася от къде ли не, при това с лошо качество или замразено преди десетилетия.
Сектора е оцветен в сиво във всичките му нюанси, а това още повече влошава картината. Тази тенденция има шанс да се промени, особено след промените в схемата за обвързана подкрепа. Новата схема ще цели да стимулира отглеждането и селектирането на автохтонни породи месодайни говеда. Три са основните автохтонни породи – Родопско късорого, Сиво говедо и Сиво искърско. Най-сериозно застрашената от изчезване от тях е Родопското късоро, което в момента наброява 7 500 животни.
Някой от решенията, взети за промени, задоволиха броженията на животновъдите и дори за първи път постигнаха обединително съгласие. От следващата година средства по обвързаната подкрепа ще получат стопанствата, отглеждащи от 5 до 9 крави. До сега минималния брой беше 10. Ставката се вдига за стада до 250 животни от 380 на 410 лева, а тези над 250 остават със старата ставка. AGRO Journal
От гледната точка на експерти, анализ на състоянието в сектор Месодайно животновъдство са направили ИнтелиАгро, който представяме на вниманието на всички заинтересовани фермери.
Ето и кратко резюме на анализа: (пълния текст можете да прочетете в линка в края на материала)
• Месодайното говедовъдство преминава през големи структурни промени в световен план. Търсенето в развития свят стагнира, докато в развиващия се, нараства.
• Производството се увеличава с 28% през последните 20 години, при 11% по-малък брой животни.
• С най-добре развито експортно говедовъдство е Австралия, следвана от САЩ, Нова Зеландия, Парагвай и Уругвай.
• Най-бързо растящият пазар през последните 20 години е Хонконг – с ръст от над 500%, следван от Южна Корея и Филипините. От близките до България страни интерес представляват пазарите на Саудитска Арабия и Израел.
• Цената на говеждото месо достига своеобразен връх пред последните пет години. Очакваме период на продължителен спад на цените на говеждото близо до историческите им нива, което ще го направи по-атрактивно на пазара.
• По оценки на ОИСР глобалното потребление ще нарасне с 5% до 2020 г. и с 10% до 2025 г,. спрямо сегашните нива.
• България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция.
• Масовата продукция на говеждо месо в страната идва от животни, които практически погледнато не са за месо. Това, заедно с наличието на значителен сив сектор, обяснява защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия ЕС.
• Водеща роля във вноса на говеждо месо в страната имат Холандия, Испания, Полша, Италия, Франция;
• Месодайното говедовъдство в България има потенциал за развитие, както по отношение на производствена база, така и що се отнася до стимули и реализация, така че да задоволи вътрешния пазар на 100%;
• Икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40-50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да бъдат насочени така, че да се мотивират по-малките стопанства да увеличават броя животни, да излизат на светло и да полагат целенасочени усилия за развъдна работа.
• Най-сериозните спънки пред сектора са огромният сив сектор (около 50%), неефективният механизъм на подпомагане, липсата на контрол по веригата „раждане/регистриране на теле-транспорт-угояване-клане“ и слабата развъдна дейност;
• Проблемите на месодайното говедовъдство не могат да бъдат решени самостоятелно – те трябва да се решават в комплекс от мерки, засягащи и млекодайния сектор и механизма на субсидиране като цяло, така че да се стимулира изсветляването на животновъдния и преработвателен сектор..
Пълният текст на анализа, включващ подробна информация за състоянието на сектора, наблюдения, заключения и препоръки, можете да намерите тук.
Анализът е изготвен от ИнтелиАгро с подкрепата на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България – АРМПГБ.
