На 21.04.2017 год. в гр. Карлово РАМПО проведе Общо Събрание. Бяха приети нови членове в Управителния Съвет. Събранието взе решения, които да променят качествено работата на организацията и да допринесат до повишаване на производителността на стадата в нея.

РАМПО представлява 103 физически и юридически лица, а ръководители на сдружението са Бойко Стоянов, Геновева Стайкова, Иванка Кунева, Димитър Ангелов и Стоян Христов.

За коментар от проведеното ОС се обърнахме към г-н Бойко Стоянов, председател на РАМПО. Ето какво каза той за AGRO Journal:

Здравейте, г-н Стоянов. Кои са акцентите от проведеното събрание? Какви решения взехте по време на провеждането му?
Няколко са решенията от ОС. Направихме промени в състава на Управителния Съвет на РАМПО. Двама са новите членове на съвета . Стоян Христов – млад и амбициозен стопанин на Медночервена шуменска овца  и един от доайените на опазването на Медночервената шуменска – Димитър Ангелов. 

Друго решение от проведеното общо събрание беше – след взетите ДНК проби да се изиска от МЗХ и подопечната ИАСРЖ категорично отношение към тези стада и асоциации, при които се доказва сериозно разминаване в генотиповете на породите. т.е. – доказва се, че се работи с всевъзможни кръстоски, без да се спазват фундаментални изисквания за чистопородно развъждане. Какви ще са реакциите на МЗХ не можем да гадаем, но имаме свои предположения.

Новото от тази година е, че РАМПО влиза в режим на провеждане на ОС на сдружението в късна есен. Мотивите са: тогава стопаните имат минимални грижи по стадата и ще могат да отделят време за присъствие и участие. Освен това – преди новата година могат да се формулират по-ясно задачите, които трябва да се решават през следващата година, като в същото време се предложи и коментира бюджета за дейностите през следващата година. 

Това ще бъде начин да започнем да ориентираме работата си за времето, когато няма да бъдем субсидирани за работата си. 

Тепърва пред Управителния и Развъден съвет стои много сериозната задача за адаптиране на развъдните програми с оглед не само съхранение на породите, но и повишаване на тяхната икономическа състоятелност – т.е. – повишаване на производителността.