До началото на миналия век в България биволът е бил широко разпространен. Той е използван както за мляко и месо така и като теглителна сила в земеделието. Съществуващите представители са били биволи от средиземноморски тип, отглеждани покрай реки, блата и езера подобно на дивите си роднини. През 1935 – 1936 г. се създават биволовъдни дружества и с това се поставя началото на племената селекция. Нуждата от теглителна сила определя и хода на селекцията на биволите. След края на Втората световна война, въведената механизация в селското стопанство измества необходимостта от животинска тяга.

На този етап биволите са били с много ниска млечност и за да се повиши това им качество през 1962 г. България внася от Индия бици от породата Мурра. Тази порода е с висока млечност и местните биволи биват осеменени от внесените мъжки животни. След провеждането на селекцията качествата на биволите значително се подобряват. Създадена е порода наречена Българска Мурра.

Новата българска порода биволи, с наименование Българска Мурра, бе официално призната през 2001 г. Създадена е по пътя на поглъщателното кръстосване на местния български бивол с индийската порода Мурра. При част от висококръвните кръстоски, отговарящи на изискванията на селекционно- племенния тип се допусна и вътрешно развъждане.

Към Българската Мурра се причисляват всички кръстоски R2 (с 87,5% кръв от породата Мурра), R3 (с 93,75%) и по-вече, отговарящи на селекционния тип.

По своя тип, телосложение и продуктивност Българската Мурра коренно се различава от развъждания в миналото местен средиземноморски бивол.

Главата е лека, удължена, суха, нежна, с дълги триъгълни уши и големи черни очи с елипсовидна форма. Рогата са малки, нежни, охлювидни, завити назад и напред. Шията е дълга, тънка, нежна, с много гънки и покрита с нежни къси косми. Холката е права, висока 133 см. Поясницата е лошо свързана. Крупата е наведена, средно дълга и широка, често стреховидна и свлечена. Вимето е добре оформено с правилно оформени четвъртини с дълги симетрични цицки.

Средната млечност на първата лактация варира до 3705 кг с масленост 6,4-7,5% до 9450кг,което е рекорд за породата. Теглото на малачетата при раждане е 29,6-36,7 кг, а при възрастните биволи 300-700 кг.

Българската Мурра има отлични адаптационни способности, поради което намери бързо разпространение при различни природни и климатични условия в страни от 4 континента.

В процеса на създаването на новата порода беше създадена вътрепородна генетична структура от генеалогични линии. Това обстоятелство позволи новосъздадената порода “Българската Мурра” да се развъжда продължителен период без повишаване на генерационния коефициент на инбридинг.

Българската Мурра получи своето международно признание, като една от най- високомлечните породи биволи в Света. Тя се използва като “генетичен източник” за развитието и породното подобряване на биволовъдството в 11 страни от 4 континента, където разнася славата на България. Това са Австралия, Азербайджан, Венецуела, Германия, Грузия, Дания, Корея, Колумбия, Румъния, Турция, Филипините.

По ариал на своето разпространение тя нарежда България на четвърто място в Света след о. Тринидат, Индия и Италия. Най- широко е нейното разпространение във Венецуела, където по настоящем се отглеждат над 50 хил. биволи от Българската Мурра и нейните кръстоски или половината от националната популация биволи на тази страна.

Източници: Асоциацията на биволовъдите в България (http://www.abb-bg.info/porodata-balgarska-murra.php?act=3). Уикипедия
Снимки: bnr.bg, Семейната ферма „Под Балкана“ 

БГ породи – Родопско късорого говедо