Мана по пипера
Маната е най-опустошителната болест по пипера. По-широко разпространена е в години с по-мека и топла зима.

Симптоми
Признаците се развиват през целия вегетационен период, но най-често се проявяват в периода след прецъфтяването. По разсада болестта се развива като мокро гниене в основата на стъблото, съпроводено от пожълтяване и опадане на листата. При температура над 25 градуса болестта предизвиква пропадане на растенията след разсаждане. Признаците се откриват във фаза 3-4 лист. Наблюдават се едри, разширяващи се петна в основата на листа. При висока степен на нападение листата опадат. Най-характерните признаци се наблюдават под формата на гниене по корените и кореновата шийка. Кората на нападнатите тъкани потъмнява и лесно се обелва от тях. Болните растения увяхват, а след това изсъхват изцяло. Повредите по плодовете започват най-често от дръжката, която изсъхва. Появява се воднисто мокро петно. При по-влажно време целият плод се покрива с плътен бял налеп и изгнива за 2-3 дни. Болестта се проявява на огнища, обикновено в най-ниските места на посева.

Борба
Основното средство за борба са агротехническите мерки – пиперът да се засажда на едно и също място най-малко след 3-4 години, много подходящи за сеитбообръщение са житните култури, отглеждане на висока леха, гравитачно поливане, периодично продълбочаване на поливната бразда , която трябва да се поддържа на дълбочина най-малко 20 см, произвеждане на здрав разсад. Разсадът се полива профилактично преди изнасянето му на полето с Превикур 607 СЛ – 0,3% – 25 милилитра на растение. Първите болни растения се изскубват и се изнасят извън полето.

Вертицилийно увяхване по пипера
Вертицилийното увяхване е широко разпространено заболяване по пипера. То е разпространено масово, но нанася по-големи загуби в Южна България. При по-ранно заразяване, във фаза разсад, нападнатите растения имат по-забавен растеж и дребни тъмнозелени листа. Най-долните листа завяхват и върху тях се образуват хлоротични (по- светли, жълтеникави) петна. Тези листа изсъхват и опадат. Болестта се разпространява нагоре по растението, то се обезлиства, само на върха остават няколко листа. След това цялото  растение изсъхва. При ранно нападение растенията нямат завръз, а при по-късно – плодовете са дребни и спаружени. Ако се прекърши стъблото се вижда покафеняване на сърцевината.

При заразяване в по-късна фаза, след изнасяне разсада на полето, първите признаци се появяват, когато растенията са напълно развити. Най-ниско разположените листа пожълтяват. Загубите в добива са 20-30%.

Болестта се причинява от почвообитаващи гъби, които се запазват в растителните остатъци и в почвата. Заразата се предава чрез раните по коренчетата на растенията. Болестта се проявява по-силно при леки почви, при температура около 25 градуса и ниска почвена влажност. Ето защо тя се развива по-силно през месец юли и август, докато през септември, с появата на захлаждането, растенията много често се възстановяват и пускат колтуци.

Борба
Всички растителни остатъци през есента се събират, изнасят от полето и се унищожават. За борба с болестта е необходимо въвеждане на 4-5 годишно сеитбообръщение. Много подходящи култури за това са зърнено-житните култури. Неподходящи за сеитбообръщение са домати, патладжани, тиквови култури, защото и те се нападат от болестта. Задължително е производството на здрав разсад и поддържането на висока почвена влажност. Най-доброто средство за ограничаване на болестта е създаването и използването на устойчиви сортове.
Устойчиви на това заболяване са – Капия УВ /Вертус/, Капия 1300, Хебър.

Източник: НССЗ
Снимка: guoguiyan.com